Сивите разбойници - изкуството да говориш с вълците

Как да различим вълчетата от малките лисичета?

За да не разтревожим излишно лисичето семейство, нужно е да знаем по какво се отличават малките на вълка и лисицата.

Козината на вълчето представлява груба късокосместа покривка в сиво и тъмносиво, в съчетание със светъл вълнообразен пух и задължително с една черна ивица по дължината на гръбнака. Муцуната му е тъпа, главата му е покрита с бледожълта козина. Ушите му са малки, черни, заострени. На гърдите отпред козината е рядка, почти без пух. В отделни случаи у някои вълчета може да се наблюдава неголямо бяло петно на гърдите. Коремът е покрит с рядка гладка космена покривка, а на задните лапи почти отсъства козина. Опашката е широка, не съвсем черна или тъмносива, с черен връх. На лапите косъмът е къс и гладък. Лисичето има мека като коприна козина, съчетана с много редки по-дълги и по-груби косми със завити краища. Козината по гърба е винаги по-ярка, отколкото по корема и хълбоците. Коремът и гърдите, за разлика от вълчето, са пухкави. Главата е покрита с дълга космена покривка с риж оттенък. Ушите на лисичето са значително по-големи, отколкото на вълчето, и от външната си страна са покрити с черни косми, а вътре, в раковината, и около нея - с по-светли косми. Опашката е клинообразна, дълга, с бял връх.

Ловуване на вълци чрез звуково примамване

Когато вълчетата поотраснат (примерно в средата на август), след залез слънце те започват своите вечерни "песни". Изгладнели, те очакват своите родители и тъй като не могат да изтърпят глада, надават протяжен вой. Първото започва да пролайва с крехък глас своята хищна песен и останалите, без да могат да издържат да пазят тишина, се включват, издавайки по този начин къде се намира леговището. Понякога към пролайването на малките се включва ниският плътен глас на вълчицата и надалеч в околността се разнася общият им вой.

Обикновено родителите не позволяват на малките да се "разпяват", особено когато са подозрителни или са усетили присъствието на хора, затова с грозно ръмжене и озъбване сърдитата майка "скастря" с острите си зъби немирниците.

Много ловци разказват за тръпките, които пробягват по гръбнака им и карат кожата им да настръхне, когато наблизо се разнесе вълчият вой. И това е вярно. Нещо особено има в тези протяжни и тъжни звуци: тъга и печал, дива мощ и жестокост, които създават общото впечатление от вълчата песен.

Ако ловецът може да призовава успешно вълците, имитирайки воя им, трябва само да подаде глас и в отговор се понасят тези диви звуци, хармониращи с тъмната нощ, тишината и глухотата на гората. При наличие даже на слаб слух и гласови способности всеки може с успех да ловува на вълци чрез звукова примамка. Опитен в този метод (примамване с уста) ловец разказва, че за да се постигне прилика между вълчия вой и гласа на примамващия, трябва със средните пръсти на двете ръце да се запуши носът, а с останалите пръсти и дланите да се образува нещо като тръба, през която примамващият издава звуци, подобни на тези на вълка, като при това успешно да възпроизвежда вълчият вой. Разбира се, това е голямо изкуство и не всеки може без специално създадените за тази цел електронни звукови примамки, само с уста, да се справи с подобно предизвикателство. На първо време, разбира се, е нужно ловецът да се упражнява, без да губи надежда за успеха си. Важен момент тук е, че влажността на въздуха навън и гъгненето на човешкия глас поправят грешките на "изпълнението". Ако вълкът не е съвсем наблизо, може да бъде заблуден успешно. Нужно е само всеки път внимателно да се слуша неговият вой, всичките му звуци, и да се отработва до съвършенство примамването му чрез гласа на вълчицата или на малките вълчета. Ако в края на август ловецът или ловците решат да проведат лов на вълци там, където доказано има леговище, преди всичко трябва да се свържат с местни колеги, така че добре да се изясни в какво време на нощта вият хищниците. За да се определи точно местонахождението на леговището, добре е ловецът да остави някъде екипировката си наблизо до предполагаемото място - скрита и добре маскирана. После трябва да се отклони примерно на 90 градуса по примерен кръг и там да почака, преди да падне мрака. Ако с настъпването на тъмнината вълците не завият и не издадат леговището си, трябва да се подаде "глас" на вълчица майка. При добро подражаване на нейния глас малките веднага ще се обадят.

Към средата на юли вълчетата, а понякога и майка им, се отзовават по-"охотно" на звуковото примамване. На този факт е основан един интересен лов на вълци, който се провежда по следния начин. Ловецът, знаейки леговището на вълците, следва тази посока, като така разчита времето си за придвижване, че към залез слънце да бъде на мястото. За успешния лов трябва да се познават добре пътеките, които излизат от леговището (гъсталака, оврага или блатото) и по които хищниците излизат на лов за плячка. Избирайки където и да е в района на леговището открита неголяма площадка, ловецът преди всичко следва да определи посоката на вятъра, а след това си набелязва две точки - първа, откъдето да подаде глас, и втора, където може да се състои срещата с вълците, когато те се отзоват на повикването. Хищниците, вслушвайки се в гласа на примамващия, често му отговарят, а понякога се появяват и близо до него. Притежавайки отличен слух, те съвсем точно определят мястото, откъдето пристига зоването, но от предпазливост (каквато притежават всички големи хищници) и доверявайки се единствено на инстинкта си, те ще пристигнат при ловеца, задължително съобразявайки посоката на вятъра. Затова ловецът, независи­мо къде встрани от него се намират вълците, след подаването на глас трябва да притича по вятъра петдесетина крачки и отново да се притаи. Движейки се срещу вятъра, вълците неизбежно ще се окажат близо до него. На такъв лов е полезно да носите със себе си две оръжия: гладкоцевно и карабина. На близко разстояние по-"изгодно" ще е да се стреля с гладкоцевната, а ако още е достатъчно светло и хищникът се вижда добре на сто-сто и двайсет крачки, трябва да се стреля с карабината. Ако вълците предпазливо стоят встрани от ловеца, той може да подаде глас на заек, попаднал в капан (или както съществува такава електронна звукова примамка - "заек в стрес"). Опитният ловец, който владее подобно примамване с уста, има голямо предимство, защото вълците са силно привлечени от заек, попаднал в беда. Ловът на вълци чрез звуково примамване е полезен за изтребването на хищниците, но той е предимно индивидуален. Снабден с нужната бележка, ловецът, който владее звуковите методи на примамване, може да изживее неповторими емоции и да се сдобие с рядък трофей. Особено тогава, когато груповият лов на вълци не е разрешен в момента - въобще всякакъв групов лов - и дивите животни не са наплашени от човешко присъствие и гърмежи. Все пак с опитен колега дори и ловът на група ловци може да се увенчае с успех. Разбира се, при спазване на всички необходими мерки по време на подобен лов. Ако ловците са повече, стрелците трябва предварително да заемат позиции около вероятните пътеки, по които излизат и се прибират вълците, в това число и на тази позиция на петдесетте крачки по вятъра, за която вече споменахме.