сряда, 16 април 2008 г.

За гривяка и неговия лов

Обикновено ловци допускат до себе младите гривяци. Най-често след първия или най-много след втория излет, когато се стреля по гълъбите, те стават много осторожни. Летят на голяма височина много бързо и трудно допускат ловеца на изстрелно разстояние. Това прави този лов много емоционален и всеки трофей - ценен.

Гривяците са много предпазливи и виждат поразително надалеч. Могат да различат и най-малкото движение или промяна на заобикалящата ги среда. Затова изграждането на прикритието трябва да стане най-добре от предишния ден, и то привечер.
Обикновено ловци допускат до себе младите гривяци. Най-често след първия или най-много след втория излет, когато се стреля по гълъбите, те стават много осторожни. Летят на голяма височина много бързо и трудно допускат ловеца на изстрелно разстояние. Това прави този лов много емоционален и всеки трофей ценен.
Нашата страна обитават три вида гълъби: скалният или сивият гълъб, гълъбът-хралупар и гривякът. От тях най-едрият е последният и той е обект на лов съгласно Закона за лова и опазване на дивеча. За да ловуваме успешно на този интересен ловен обект, трябва добре да познаваме неговата биология и навиците му на живот.
Гривякът живее основно в иглолистните и смесени гори, като предпочита по-старите насаждения, изпъстрени с поляни, и полета с единични дървета в тях. Общият цвят на оперението му е пепелявосив. Двете страни на шията му са металнозелени, с по една бяла ивица. На дължина мъжкият достига 40-44 см. Женската е по-дребна.
Гривякът почива на сухи или разлистени клони по върховете на дърветата, а през горещите часове на деня - вътре в самата корона на дърветата. Полетът му е много бърз и с честа смяна на посоката и хоризонта. Храни се основно с житни зърна, иглолистни семена, буков и дъбов жълъд, ягоди, капини, малини, рядко с охлюви и червеи, а рано напролет - и с пъпките на широколистните и иглолистни дървета. Вода пие чрез засмукване, като пъха цялата си човка във водата. Чрез това той затваря восковицата на носните си отбори и по този начин може да образува вакуум в устната си кухина, посредством която засмуква водата.
Още при пристигането си през пролетта птиците са чифтосани. В първите дни двойките се държат по няколко заедно. Мъжкарите токуват, накацали по високите клони на дърветата, издавайки характерното за тях гугукане: гурр-гру-гуру-ру. Женската прелита наоколо, като приглася с по-особени, стенещи звуци: ху-у-у или гу-у-у. На петия-шестия ден от долитането си чифтовете се разделят и търсят място за гнездене. За построяване на гнездото си гривяците избират дебел, страничен клон или разклонение близо до стеблото, на високо и с гъста корона дърво. Самото гнездо е направено някак си небрежно от преплетени тънки, сухи клончета и клечки. Отвътре го постила с по-нежна трева, но винаги е раздърпано, неугледно и не особено стабилно. Гривяците често използват и стари гнезда на свраки, дребни соколи и катерици, като само доприбавят по някое друго клонче и суха трева. Брачните игри на мъжкаря около гнездото се състоят от шумни излитания, с пляскане на крилата, кръжене и устремно спускане. А преди да хвръкне и след като кацне, продължително и високо гугука.
У нас гривякът мъти два, рядко три пъти за едно лято. Женската снася винаги само по две яйца. Те са чистобели. Първия път - в началото на април, втория път - в края на юни и началото на юли. Много често, ако птиците са тревожени по време на гнезденето, второ люпило няма. Мътенето трае 17-18 дни, а малките остават в гнездото около 40 дни. Отначало те се хранят, както и малките на домашния гълъб, с "птиче мляко" (това е особена кашица, която се отделя в специална жлеза в гушите на родителите), а по-късно и с размекнати зърна. Както казахме, възрастните гривяци са зърноядни птици. Гушата им е много голяма и побира 5-6 жълъда наведнъж. След като напуснат гнездото си, малките се събират в ята и бродят в околностите, а старите отглеждат второто си поколение. Към края на август излита и второто люпило, и възрастните и младите птици се събират в големи и смесени ята. Рано сутринта те излитат за храна по нивите, към 10:00 ч. кацат по дърветата, за да почиват. По обяд отиват хкрай реките и водоемите, за да пият вода и пладнуват по околните дървета. Следобяда отново отлитат към нивите, за да се хранят и на смрачаване се прибират в гората да нощуват. Гривяците от по-северните страни започват в края на месец август - началото на септември своята миграция към зимните им местообитания. Това са бреговете на Средиземно море и островите в него.
Нашите гривяци предприемат тези прелети през октомври. През по-мека и безснежна зима те остават до късна есен в Северна България, а в Югоизточна България и Южна Тракия дори остават да зимуват.
Гривякът е трудно и бавно размножаваща се птица. Счита се, че младите започват да гнездят едва на втората година от своя живот и имат само едно люпило. Освен това, ако по някаква причина се развали чифтът гълъби напролет (поради смъртта на едната птица или изгубването при прелета), втората птица остава сама и не прави гнездо, нито си търси другар до следващата пролет. От снесените две яйца рядко се излюпват и оживяват и двете малки. Гълъбчетата са много нежни и лесно загиват. Излетелите пък от гнездото млади птици са твърде непредпазливи и още в първите си дни стават лесна плячка на хищници и хора. От друга страна, урбанизацията и масовото проникване на човека в горите, засилената сеч и други фактори намаляват още повече характерните местообитания на този ценен вид. Гълъбите се оттеглят в по-малко населените и отдалечени райони и ако не намерят подходящо място за гнездене, въобще не снасят.
Най-подходящите месеци за лов на гривяк са септември, октомври и ноември. При топли зими, когато гривяците зимуват у нас, ловът им може да продължи до закриването му през месец февруари.
Скалният гълъб е по-дребен от гривяка, оперението му е синкаво-сиво. От двете страни шията му е със зеленикав оттенък. На крилата си има две черни препаски. Мъжкарят достига на дължина 34-38 см. Женската е по-дребна. У нас се среща доста често. Гнезди на колонии по скалите. Храната му е същата като на гривяка. Отлита по-рано от него на юг. В най-южните райони на страната ни обитава целогодишно. Съгласно Приложение 2 към чл. 66, алинея I от Правилника за прилагане на Закона за опазване на дивеча, неговият лов в България е забранен.
Гълъбът-хралупар (дупляк) е с пепелявосиво оперение. На крилата си има две неясни, размити черни ивици. Мъжкарят достига до дължина 33-35 см. Женската е по-дребна. Гнезди в хралупите на старите дървета, откъдето е получил и името си. Храната му е като на гривяка. През лятото се събира на малки ята. Когато мигрира на юг, ятата са по-големи. Поради намаляване и дори изчезване на старите дървета с хралупи, числеността му е силно намалена и той реално е застрашен от изчезване. Също е строго забранен за лов.
Неприятели за всички гълъби са ястребите, соколите, златката, бялката, невестулката, свраките, гарваните и много други фактори, които променят тяхното местообитание. Ловът на гривяци, съгласно приетия Закон за лова и опазване на дивеча, у нас се извършва чрез причакване или чрез издебване. Ловът чрез причакване протича по следния начин. Птиците се изчакват обикновено или край местата за хранене - ниви, стърнища и др., или обикновено край реките и водоемите, където те идват по обяд да пият вода. Тогава обикновено кацат на съседните дървета. Особено предпочитат някое дърво със сух връх и клони. За да се прикрие добре ловецът трябва да си е направил предварително чакало. Това е пръчкарник от зелени вършини. Неговото изграждане е много важен елемент от този лов. Гривяците са много предпазливи и виждат поразително надалеч. Могат да различат и най-малкото движение или промяна на заобикалящата ги среда. Затова изграждането на прикритието трябВа да стане най-добре от предишния ден, и то привечер. Най-добре е пред него да се приготви и солище с глина и малки камъчета, а отгоре да се покрие с анасон и овес, може и зрял грах. По този начин ще привлечем ятата с гривяците.
Когато сутрин и вечер летят по нивите, за да си търсят храна, може да ги бием чрез причакване край пръснатите из полето дървета. Отново е желателно да се направи добро прикритие. Този лов е особено успешен, когато в него участват трима-четирима ловци, прикрити на различни места по терена. След изстрел единият от ловците пропъжда гривяците от своето прикритие и те прелитат край позициите на неговите ловни другари. Чрез причакване могат да се бият птиците и край местата, където се прибират за нощуване.
Вторият способ за лов е чрез издебване. Тогава ловецът използва най-успешно наличните прикрития по терена, като се старае да се доближи на изстрелно разстояние до кацналите на някое дърво птици. Както казахме, те са обаче много предпазливи и това е много трудно.
Стреля се с патрони, снаредени с дробинки № 7 или № 8, а при висок полет на птиците - с № 3 или № 4. Хубаво е патроните да са с концентратори. Повеждайки гривяка, трябва да дадем изпреварване от 1 -2 метра пред него, за да можем да имаме попадение. В противен случай само си гърмим и плашим птиците.
По чуждестранните ловни канали ни показват лов на гривяци в някои страни от Европа, каквито са малко познати у нас. Основният традиционен лов на тези птици там може да се раздели на четири начина:
- С мрежи за ловене на гълъбите, характерен за страната на баските и в Италия. Това са вертикални мрежи, до десет на брой, или хоризонтални такива, покрити с растителност.
- Друг способ е от колиби за стрелба, характерен за Пиренеите. Там се използва и полагане на мрежи в полето за хващане на птици, без участие на хората.
- В югоизточната част на Франция, която в ландшафтно отношение и като терен е близка до нашите условия, се практикува ловуване на гривяци в гориста местност. Ще се спра по-подробно именно на този метод, защото той може да намери приложение и у нас.
Изграждат се съоръжения за лов на гривяци, които работят без мрежи, но тук е вложена много изобретателност и инженерна мисъл от страна на ловците. В районите на Арманяк, в Жирондинските степи или степите на Лот-е-Гарон, та чак до предпланините на Пиренеите, традиционно се практикуват тези елементи, характерни за местните ловци, за лов на гривяци с различни тънкости и варианти, които варират в зависимост от топографията на местността и изобретателността на ловците. Участниците в лова са екипирани с портативни радиостанции тип "уоки-токи", за да поддържат връзка между колибата за наблюдение и тази на земята. Разстоянието между двете е средно около километър и половина. Разгледани по-подробно, тези съоръжения напомнят военни фортификации. Основната част от тях е колибата за наблюдението. Тя е едновременно място за живеене на ловците, има възможност да се готви, яде и почива вътре, но също така е и основен пост за ръководене и провеждане на този вид лов. Колибата е снабдена с изнесен пост за наблюдение, който е най-високата част на съоръжението, откъдето се примамват птиците с имитиране на техните звуци. По принцип постът не се напуска никога по време на лов. През целия ден ловците се сменят, за да могат да наблюдават прелета без прекъсване.
Основният помощник в "шпионирането" е гривяк, затворен в клетка. Неговата основна задача е да информира от своя кафез за пристигането на ятото птици още преди да е забелязано от човешкото око. Този "супер гълъб" - мюре трябва да има остро зрение, за да различава подобните си отдалеч през клоните на дърветата. Обикновено той се поставя пред поста за наблюдение.
Около колибата за наблюдение и нейния малък капак, който се затваря леко с ръка, за да прикрива напълно наблюдаващите, са разположени коридори и тунели, високи около 1.8 м и широки до 2.2 метра. Тяхната обща дължина може да достигне до километър. Разположението им е строго специфично и се подчинява на конфигурацията на терена. С други думи, тунелите водят до характерни места, например малка горичка, където гривяците се разполагат при силен вятър, някой друг район, където птиците кацат да нощуват, или характерни места от терена. В тунелите ловците се придвижват тихо и се стреля по птиците след зададен сигнал. Всеки ловец избира по една птица, един от тях брои: едно, две... - и на три последва колективен изстрел.
По дължината на коридорите могат да се видят няколко колиби. Този начин на ловуване на гривяци е широко използван дори при ловуване в равнинните райони. Колибите за наблюдение служат и за подслон на ловните кучета, както и за задействане на капаните, които се разполагат над примамки и се задействат оттук дистанционно.
Ловът на гривяк без стрелба се свежда само до факта птиците да се накарат да кацнат на земята, за да се уловят в капаните или мрежите. За целта другата особено важна част от този начин на лов е примамката (мюрето), която ще свали ятото. Този безценен помощник е отново в колибата. Това е най-често гривяк, главата на който е покрита от качулка от алуминий, а самият той е поставен на дървена пръчка. Плясъкът на неговите крила трябВа да се познаВа до съвършенство от ухото на ловеца, който се движи с птицата по коридорите, когато гривяците вече са кацнали на земята, но са прекалено далече или още летят и са високо. Пляскайки с криле, примамката трябВа да имитира птица, летяща от дърво на дърво или кацаща на земята.
Последният важен елемент е гукането. Всеки ловец на гривяци трябва да може да издава звуците на птицата. В действителност, когато гривякът кацне, примамен от плясъка на крилете на "мюрето" и фалшивото гукане на ловеца, остава само да се продължи диалогът до момента на изстрела с пушката. Ето така ловуват на гривяци нашите колеги във Франция. Почти като на фронта, с предварително изградени фортификационни съоръжения, радиостанции, мрежи и капани. И това в една обединена и просперираща Европа. А ако някой по някакъв начин накърни техните традиционни методи на лов, колегите протестират и отнасят този важен за тях въпрос дори в съвета на Европа.