Ловът на гривяк е по-труден. Тази мощна и красива птица е изключително предпaзливa, има остро зрение и въпреки че често я наблюдаваме в полет на недосегаемо разстояние, рядко я закачаме на ресите. Жертва на неопитните ловци стават най-вече младите, тазгодишни птици, които лесно се отличават по по-малките размери и липсата на характерната „грива” - кичур пера на тила. Има обаче отделни ловци или малки групи приятели, които много добре са се специализирали в отстрела на тези птици и стабилно изпълняват дневната норма.
Много трудно и практически невъзможно е да се наближи за сигурен изстрел почиваща на дървото или хранеща се в полето птица. Да се проследят местата на прелет и времето на излитане за хранене е дълга и сложна работа. Тя трябва да започне преди откриването на лова, с бинокъл и ежедневни наблюдения.
Много ловци прикриват неспособността си и нежеланието да губят толкова време за лова на гривяци с това, че пренебрежително казват „Абе, мани ги тези гълъби. То дивеч ли е.” И отиват да бият пъдпъдък. Някои през целия си живот не са хващали в ръце тази птица. Тази птица често остава да зимува у нас, като прави огромни ята от по няколкостотин птици. Но даже опитните ловци се оплакват, че не успяват да ударят и една птица. Ще се опитаме да помогнем на тях и на всички, които биха искали да опитат този интересен и труден лов, с няколко съвета.
Преди много години и ние, млади ентусиазирани ловци, изпълнени с ловна страст, нееднократно се опитвахме да издебнем гривяк, кацнал на купа сено. Гълъбите литваха, без да ни допуснат и на сто метра. Но за пръв път истински ни учудиха по време на един лов. Заедно с приятеля ми се движехме по края на горски масив, завършващ до ожъната нива. На стоящото в средата на нивата полуизсъхнало дърво забелязахме около двадесет гълъбa, но не успяхме да ги наближим и те отлетяха и кацнаха в далечния край на нивата.
Решихме да използваме една проверена техника - подгонване. Напълно правилно преценихме, че птиците ще се върнат на дървото, и аз застанах под него, а приятелят ми отиде да заобиколи през гората, за да вдигне гълъбите към мен. Всичко стана, както бяхме пресметнали - подплашените птици хвръкнаха и се насочиха право към мене. Като наближиха на 50 метра, аз излязох иззад дървото, смятайки, че докато гълъбите се усетят и започнат да обръщат по инерция, ще дойдат още по-близо. Не можех да пусна по-наблизо, защото короната на дървото щеше да ми попречи да стрелям. Но номерът, който минаваше при по-тежките патици, не се получи. Щом като ме видяха, те едновременно се обърнаха на 90 градуса, практически на място. Не очаквайки такава бърза маневра, аз се забавих и изстрелите отидоха в небето.
Оказа се, че това беше едва авангардът. Всеки ден идваха нови и нови ята. Приятелят ми замина, а аз имах достатъчно време и реших да се захвана с гълъбите сериозно.
Първо установих на кои дървета гълъбите кацат за нощувка и за почивка през деня. Това бяха 3-4 групи от по няколко дървета, разположени по края на полето, по правило най-високите. По върховете се разполагаха наблюдателите-пазачи, а останалите накацваха по долните клони. В тези зони се струпваха до сто птици.
Първоначално използвах техниката с елементарно издебване, и то доста успешно. През деня, когато наближавах кацналото ято, първи ме забелязваха и литваха пазачите. Повечето птици хвръкваха, подчинявайки се на сигнала за тревога, но без да виждат опасността. Основната част отиваше навътре в гората, но няколко двойки и единични птици литваха във всички страни. Изтичвах до дърветата, където беше кацнало ятото, и се маскирах. Точно тези птици, откъснали се от основата група, се връщаха, търсейки роднините си, и биваха стреляни. Използвах сачми номер 4, но в магнум патрон, и така успявах да „достигна” птиците доста далеч. Така продължаваше, докато на гълъбите не им омръзна и те се преместиха навътре в гората. Загубих цял ден, докато установих, че точно в 8 сутринта те излитaт, за да се хранят на полето. Преди да кацнат на ожънатата нива, гълъбите кацаха на околните високи дървета, като идваха по един, по два и около половин час седят, внимателно оглеждайки местността. Тук реших да направя засада. Обаче да се стреля по кацнали не е спортсменско и, втopo, е скучно и неинтересно. При това птиците биха могли да кацнат и на съседните дървета.
Оставаха само две места по предполагаемия прелет - обрасъл с коприва шубрак в края на гората и висок буренак в нивата, доста далече от гората. Правих засади ту на едното, ту на другото място. По закона на гадостта, а може би ме забелязваха, но гълъбите прелитаха там, където в момента не бях. За два дена успях да ударя само два, и то благодарение на далечните изстрели. Самочувствието ми бе сериозно засегнато. Ето ги, съвсем близко са, но не можеш да ги пипнеш.
Тогава реших да изпробвам метода, който успешно прилагах при лова на гъски. Изкопах дупка и поставих мюрета. Понеже нямах изкуствени, да изрежа профили от шперплат ме мързеше, реших да използвам няколкото замразени във фризера птици.
Дойдох на мястото веднага след като се съмна, маскирах изкопаната дупка и поставих мюретата. Закрепих главите им с чаталчета и се получи пълна илюзия на хранещи се птици.
Първи реагираха враните. Дали от любопитство, дали от желание да се полакомят. С отвратително грачене те започнаха да кръжат над моите мюрета. До времето, когато трябваше да долетят гривяците, оставаше около час и аз с голямо удоволствие преполових тази групичка. Следващите досадници бяха ято градски гълъби. Около двадесет, те пикираха от голяма височина и накацаха около моето укритие. Не ми се хабяха патрони за тях. Освен това реших, че благородните диваци няма да седнат на една маса с тези плебеи. Затова просто ги изгоних, като плеснах с ръце. Главното бе постигнато. Съдейки по поведението на враните и градските гълъби, маскировката се бе получила идеална.
А ето и първия ми клиент. Гривякът кацна на върха на едно високо дърво. С интервал от няколко минути към него започнаха да се присъединяват двойки и единични гълъби. Когато станаха осем, всичките заедно без облитане полетяха към импровизираните мюрета. Но гривякът е истински дивак - хитър и предпазлив. Това не са глупавите градски гълъби. Очевидно нещо заподозрели, на тридесет крачки от мен групата рязко зави, набирайки височина. Скочих и с изстрелите си свалих два от задните. Общо взето не бе зле като начало, но нещо не ми харесваше. Тогава реших да оставя за мюрета само прясната двойка, а другите да прибера. Това явно подейства, защото три закъснели птици една след друга доста уверено завиваха към мюретата и бързо попълниха техния брой. Общо пет бройки - добър резултат за една сутрин. Утре ще изкопая нова яма - там, където кацат повече гълъби.
На следващата година използвах качествени изкуствени мюрета на гривяци. Нареждах ги по полето подобно на хранещо се ято. Особено ефективен стана ловът, когато успявахме да поставим един или два изкуствени гълъба на върха на някое дърво, в идеален случай стоящо отделно или в краен случай на края на гората. Използвахме дълъг прът, на края на който закрепвахме мюрето. Ловецът или неговият помощник се качват колкото се може по-високо и закрепват пръта. Ако това се получи, успехът е гарантиран. Достатъчно е да се маскирате наблизо и нито една птица няма да мине покрай мюретата. Всичко друго е вече техника. Наистина, много големи ята може да не обърнат внимание на примамката, но затова пък всички единични и малките ята са ваши.
Дотук говорихме за гривяците. Ловът на гургулици и градски гълъби е много по-лесен. Те не са толкова предпазливи. Допускат да бъдат издебнати на разстояние, откъдето ще ги поразите с патрон номер седем, особено подходящи са тези за трап. Веднъж само ни се случи да направим хубав лов на гургулици.
Бяхме на лов за пъдпъдъци, като следобед решихме да идем да постреляме по панички. За целта носехме един кашон патрони и те се оказаха много полезни.
Преминавайки покрай едно огромно поле, забелязахме много птици, накацали по жиците. Аз изскочих от колата и стрелях. Няколко птици паднаха, стотици други се вдигнаха и закръжиха наоколо. Птиците бяха гургулици. Повече никога не видяхме толкова много от тях. Вероятно се събираха, за да отлетят, или полето ги привличаше с нещо. Сред гургулиците от време на време се срещаха гривяци. След четири минути птиците започнаха да кацат на жиците. Ние бързо застанахме до стълбовете и започна нещо страхотно. Птиците идваха поединично, на двойки или на малки групи. Едвам успявах да презареждам пушката. Откъм мястото, където беше застанал моят спътник, се чуваше непрекъсната стрелба. Отработвах насрещни, странични и отдалечаващи се мишени. Гургулиците са малки и летят бързо, което правеше лова подобен на стрелбата по панички. Знаем, че навремето, преди да бъдат изобретени глинените панички, за мишени на стрелбищата са били използвани живи гълъби. Това време отдавна е минало, но по стечение на обстоятелствата ми се отдаде възможност да участвам в нещо подобно. Неслучайно немската дума за паничка е "тayбe", което означава гълъб.
Така че не пренебрегвайте гълъбите като ловен обект, особено като се вземат предвид и превъзходните им кулинарни качества.
А – гривяк
Б – гургулица
В – гълъб – хралупар – ловът му е забранен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар