Кое да смятаме за порода и от колко породи се нуждаем?

Как неосведоменият да се ориентира в морето от кучешки породи

Вероятно отдавна сте се отегчили от класификациите, срещащи се в литературата. Едни се основават на размерите - големи, средни и малки, други на спецификата им - ловни, служебни, декоративни. Според мен породите на кучетата, както и видовете животни в зоологията, трябва да се класифицират по степента на родствените връзки. В този случай породите със сходно предназначение ще се групират от само себе си, та нали близките породи имат практически една история на развитието си и освен това те имат много общи морфологични особености. Разбира се, че ще възникнат някои затруднения, като например с американския стафордширски териер. Предците му от едната страна са териери, а от другата догове. Обаче породите със смесен произход без съмнение трябва да се отнасят към тази група или подгрупа, чиито белези преобладават. Изглежда, че наличието на думата териер в името на гореспоменатата порода е послужило за повод тези кучета да се отнесат към групата на териерите, макар че аз бих включил тази порода в групата на договете, в подгрупата на късокосместите догове - потомците на кучетата за боеве с животни. Тогава американските стафордширски териери ще излизат на ринга заедно с боксерите, булмастифите и тям подобните, а не с йоркширския териер или бедлингтона.

Съвременната класификация на FCI е създадена от големия френски кинолог Раймон Трике, известен като кръстника на дога от Бордо. През 1987 година Трике предлага своята класификация, обяснявайки подхода си така: "Досега класификацията беше с чисто практическа насоченост. Аз запазих това, но добавих и морфологията. Отчитайки отличителните белези, аз свързах отделните признаци в едно цяло, обединявайки породите според сходните им черти. FCI предварително задели за породите 10 задължителни групи, едната от които беше запазена за дакелите. Аз изградих в съзнанието си основния скелет на номенклатурата, който беше одобрен от зоотехническата комисия на Централния съюз на любителите на кучетата (SCC). След това ние обсъждахме в комитета разпределението на породите в групите с доктор Пашу, но работата на кинолозите беше същевременно и работа на политици!" Повечето кинолози са сметнали, че разработената класификация е един оптимален вариант: подгрупите, включени в нея, бяха логически свързани. Обаче Трике смята, че би било по-правилно, ако на изложбите най-добрите представители на породите се сравняват не по групите, а по подгрупите.

И така Трике, съдейки по всичко, се е стремил колкото може по-логично да формулира класификацията на признатите от FCI породи, но "груповите" рамки, наложени от федерацията, а също и чисто политическите нюанси отклоняват класификацията далеч от научния подход. И от практическа гледна точка разделянето на породите на групи и подгрупи понякога изглежда просто абсурдно.

Въпреки съществуващите в FCI научни комисии мотивите за отнасянето на определена порода към конкретната група в редица случаи остават неясни. Например 2-ра група, в която влизат всевъзможни породи, започвайки от английския мастиф и немския дог и завършвайки с джуджетата пинчер и афен-пинчер. При това една порода - дакелът, е разделен на 9 разновидности по ръст и вид козина, като така формира цяла група! Тази порода би трябвало да заема доста по-скромно място - в подгрупата на късокраките гончета.

Отделен проблем са малобройните и изчезващи породи. Много от тях са признати от FCI и официално или неофициално поддържат статута си на отделна порода за сметка на кръстосване с тези, които са много близки до тях по произход и външен вид - в противен случай тези породи са заплашени от инбридингова депресия.

Броят на породите, признати от FCI, е 351. В Канада признават 164, а в САЩ (където са регистрирани повече кучета, отколкото във всички страни, членуващи в FCI, взети заедно; aнглийският кенел клуб също не членува в FCI) - 176. Някои породи си приличат много. Интересно е да се знае, че брабансите, брюкселските и белгийските грифони се регистрират едва при раждането в зависимост от цвета на косъма. В едно кучило може да се родят кученца и от трите породи, признати от FCI като отделни! Тези братчета и сестричета по-късно могат на една изложба да получат три титли "Най-добър представител на породата" и да отидат да се състезават в 9-та група за победител на групата. Аналогично, при немските догове се отделят три типа оцветяване и най-добрият представител във всеки от тях има правото да претендира за званието шампион и победител на породата. В същото време една толкова популярна порода като кокер-шпаньола, стандартът на който предвижда три типа оцветяване (черен, едноцветен освен черния, на петна и черен с жълти петна), взима само една титла.

Някои породи, признати от FCI, нямаше да съществуват, ако не им беше официално разрешено да се кръстосват с породите, от които са произлезли. Това се отнася за дакелите: едни и същи кучета могат да бъдат отнесени както към малките (тегло на 18 месеца до 4 кг), така и към миниатюрните (тегло на 18 месеца до 3,5 кг).

Само 30 кученца годишно, а това са приблизително 10 кучила, се регистрират при една изклкючително рядка порода, каквато е италианският волпино. Незначителната популация отдавна би изчезнала в резултат на инбридинговата депресия, обаче породата "оцелява" за сметка на кръстоските с шпица, от когото всъщност по нищо не се различава. Подобна е ситуацията и с други малобройни породи, например при някои грубокосмести птичари. Взаимното използване на производители се практикува при развъждането на германския дратхаар, германския щихелхаар, френския грифон, чешкия фоусек, а също и при такива близки по родство и външен вид породи, каквито са подгалянската овчарка, словенският чувач и унгарският кувас. И съвсем не е за учудване, че породите гончета от Швейцария, които се отличават само по оцветяването, се кръстосват помежду си: бернското, люцернското, юрското и швейцарското.

При това в редица държави съществуват множество старинни породи с голямо, изравнено по тип поголовие, които не са признати от FCI. Например руското гонче и руската пегая (същото може да се каже и за българското гонче, каракачанката, овчарското куче и българския барак, като от последния според неизвестните, гореспоменати "критерии" за породите спокойно може да се отдели и признае кьосе баракът например; но, както казват самите създатели на FCI класификацията - въпросът е и политически). Въпросът е само в това дали нашите ловци се нуждаят от международно признание на породите им.

FCI не признава една порода, докато страната, от която тя произхожда, не докаже, че в популацията на тази порода има 8 линии, във всяка от които има минимум 6 женски и 2 мъжки кучета, като те нямат общи прадеди до третото поколение. По този начин, за да счита една порода за пълноправна, тя трябва да е представена от 48 женски и 16 мъжки кучета, неродствени помежду си до трето коляно. Това е достатъчно голяма популация, ако се отчита и това, че породата е представена и от кученцата и старите кучета, както и близките им роднини на тези 48 женски и 16 мъжки.

Обаче днес редица породи на FCI не съответстват на тези изисквания. Но ако породата е призната, то тя не може да бъде лишена от нейния статут.

Комисията по стандартите в FCI предлага да се признават близкородствените породи като разновидности на една. И ако по този начин FCI би съкратила броя на самостоятелните породи и те станат около 170 (почти толкова, колкото са в кенел клуба на САЩ), то би могло да се постави на дневен ред въпросът за създаването на някаква наистина световна киноложка федерация. Това би имало следните предимства:

* разновидностите и занапред биха могли да съществуват като самостоятелни породи наред с признатата;

* напълно възможно е, че признаването на разновидностите би решило някои международни и политически проблеми, тъй като FCI поддържа тезата, че всяка порода е национално богатство за съответната държава и никой няма право да се намесва в приетия там стандарт;

* като разновидност би могло да се признае отделна популация на националната порода, която няма шанса да получи статус според сега действащите изисквания на FCI;

* разновидността би могло да се кръстосва с официално признатата порода и това няма да се смята за нечистопородно развъждане и би позволило да се избегне разпространението на наследствените болести, дължащи се на близкородственото развъждане и отрицателното въздействие на инбридинговата депресия.

Процедурата за международното признаване на породата би могла да се състои от три части: признаване на национално ниво, препоръка от FCI за международно признаване и окончателно международно признаване.

Трябва да се каже, че много породи отдавна биха се слели в една, а по-скоро никога нямаше да се разделят на две-три-четири..., ако се развъждаха в една държава.

Просто всички искат да имат своя национална порода. Докато не погледнеш документите на такива "породи-близнаци", с пълна увереност няма да можеш да определиш кой е пред теб: германски дратхаар или чешки фоусек, японски шпиц или италиански волпино.

Всъщност това не е чак толкова важно: хората не биха развъждали кучетата, ако те не им бяха необходими. Търсенето на дадена порода се определя не от успехите на изложбите, а от качествата, които тя притежава. Така например наскоро бяха признати такива популярни породи като бордер колито и териера на Джак Ръсел, при това последният "не се вмести" в една порода и се наложи отделно да се узакони парсън-ръсел териерът. Когато тези официално признати кучета запълниха изложбените рингове, стана ясно, че не са паднали от небето в това количество. Те отдавна са били развъждани от любителите, които, съдейки по всичко, малко са се безпокоили от факта, че породата няма "височайшия" статут.

В много държави съществуват клубове не само на породите, непризнати официално от големите организации, но и на мелезите, при това на определени такива. Кучетата от най-популярните породи най-често се срещат помежду си и така се появяват на белия свят породи като шнуделите - кръстоска между шнауцер и пудел, или кокапу - кръстоска на пудел с кокершпаньол. Като правило изходните породи са били подложени на селекция, затова техните кръстоски притежават повече или по-малко сходни свойства, така че след няколко поколения вътрешно развъждане мелезите формират нова порода! Защо е необходимо да се чака вишестоящите инстанции да разрешат тяхното съществуване, ако много известни днес породи са се появили точно по този начин, и то когато не са съществували FCI и другите. Нали германците успяха да узаконят кромфорлендера, който всъщност представляваше любимите кученца на една фрау, родили се в дома й от мелез на териер!

Кой знае кога и как ще се появи някоя нова порода? Пътищата на кинологията са неведоми: веднъж някой ягдтериер залюбва кучка ризеншнауцер, раждат им се кученца, които никой не е очаквал, а е трябвало. Порасналите песове проявяват такава ловна страст, че се наложило да повторят скачката - за кученцата вече има опашка от опитни ловци. Такъв род истории могат да сложат началото на нови породи. (Това е съвсем близо до истината, защото в момента в Германия, Люксембург и Франция става все по-популярна за лов на диви свине кръстоската между ягдтериер и ерделтериер.)

Алергии при кучетата

Има хиляди субстанции и различни облъчвания, който въздействат ежедневно върху организма на кучето, така че тяхното изброяване може да стане само частично. Във въздуха има озон, цветен прашец, изкуствена светлина, автомобилни газове, насекоми, различни спрейове, изпарения от строителни материали, килими, бои, лепила. Не трябва да се подценяват токсините от акари или мухъл, епители на кокошки, плъхове, мишки, котки или хора. В редки случаи кучето може да реагира алергично и към своя стопанин. Дори продуктите, предназначени специално за кучета, не бива да бъдат изключвани.



Невинаги биват понасяни и медикаментите. Това важи също за хомеопатичните средства, добавките към храната или растителните екстракти като масло от чаено дърво, както и за консервантите в антиалергичните инжекции или ваксини.

Контактът с привидно безобидни вещества като апретури в одеяла, вълна, юта, пълнеж във възглавници, оцветителни или дъбилни вещества, както и никел и хром в нашийници, отрови в нашийници против бълхи, химически вещества в подови настилки, импрегниращи вещества за дърво, сдъвкани топки или пластмасови съдове, оцветени пластмасови кокали могат също да доведат до проблеми.

Най-големият проблем обаче са акарите. Никога не е имало поради всеобщото прилагане на инсектициди толкова много резистентни акари и те никога не са били толкова агресивни, колкото в днешно време. В тревата, сеното, талаша, почти навсякъде има безброй акари. Поради изменението на начина на хранене и тенденцията на преминаване от течна към твърда храна, алергията спрямо складови акари е най-често срещаната при кучетата. Допълнителните стресове за кучето, които предизвикват непряко алергии, са трайното изобилие на неестествени и недостигът на естествени дразнители, например потискане на стремежа към тичане, сексуалността или контактите със себеподобните. Получава се превъзбуждане от прекален шум, неестествени и нездравословни миризми, погрешно възпитание и т. н. Често пъти кучето няма възможност за самолечение, например за ядене на трева при остри чужди тела или дефицит на баластни вещества, както и консумирането на билки при определени заболявания. В повечето случаи алергиите са хронично проявяващи се заболявания, които се влошават с времето или се подобряват при привикване или терапия. За щастие са много редки острите случаи, като анафилактичен шок с почти мигновено разрушаване на кръвообращението и недостиг на въздух. Подобни критични ситуации настъпват най-често при инжекции и евентуално при масирано ухапване от оси или пчели.

По принцип симптомите на алергиите се развиват постепенно, което създава затруднения при установяване на причината. Стопанинът на кучето често не може да разбере, че причината за алергията е храната, защото кучето я консумира вече с години.

Обаче точно затова то има алергия. Типичното при еднообразната храна е, че кучето реагира с по-редки или прекалено твърди изпражнения.

Когато на нашето куче поставим нашийник против бълхи и то започне да се чеше, често пъти в началото не обръщаме внимание на това, тъй като си мислим, че нашийникът го смущава. Това може и да е така. Обаче в редки случаи след няколко дни може да настъпи зачервяване на кожата под нашийника. След няколко дни можем да открием гнойни пъпки или кървави следи от чесане, като космите около врата опадат кръгообразно. За съжаление при алергиите не е толкова лесно да се открият симптомите на техните причинители. Ако след хранене кучето започне да повръща или получи разстройство, може да приемем, че съответната храна не се понася от кучето. Обаче как да открием на коя съставка на храната кучето реагира с алергия? Не е достатъчно да се чете списъкът с добавките.

При предразположение към алергия при продължително хранене ще настъпят други хронични проблеми в храносмилането или например екзема на кожата, тъй като всички стандартни промишлени храни са съставени на еднаква база. Алергията междувременно променя своята територия. Сега вече не реагира първият контактен орган - дебелото черво, а при преминаването на алергените през тялото реагира кожата.

Симптомите на непоносимост могат да не бъдат подчертано изявени, така че може въобще да не ги усетим. По-голямата част от нашите кучета живее с чести оригвания, газове, подпухнал увиснал корем, омекнали кожа и мускули, прекалено големи количества изпражнения и понякога неприятна миризма на тялото. Болестта просто е станала норма на съществуване.

Когато реагира кожата, имаме още по-голям проблем, тъй като не знаем дали причинителят идва отвътре, например чрез храна или медикамент, или чрез контакт отвън, както при алергия от бълхи. Ухапвания се намират най-често в неокосмени места като корем, лапи, рамене, но и по главата, като се получава падане на космите по задницата или цялото тяло. Измененията по устата могат да говорят за контакт с хранителни средства, съдове или акари.

Често пъти не се намират нито изменения по кожата, нито бълхи. В такива случи говорим за "Pruritus sine matera", т. е. сърбеж без директно видима причина. Може да бъде обаче и директен контакт с пресен цимент, разтворители, бои, безсмислени спрейове за гланциране, нови килими или одеяла. При такива случаи алергените вече са преминали през цялото тяло и са излезли през кожата.

Органът за прочистване - кожата на кучетата, не е особено ефективен, тъй като то има малко потни жлези, за да изкара съответните отровни вещества от порите. Откритите възпалени и мокри места трябва да се приемат за аварийни отвори. Важно е дали сърбежът се появява през лятото или през цялата година. Причините при първия случай са треви, бурени, дървета, а при втория трябва да се предполага алергия от акари, перушина или гъбички. Най-чести алергии се срещат спрямо акари (60%), спрямо слюнка от бълхи (27%), спрямо треви и цветен прашец (14%) и спрямо плесенни гъбички (5%).

Може също мозъкът да е този, който реагира, и по кожата да няма нищо (церебрална алергия).

Всякакви симптоми на смущение в поведението като хаотично, деструктивно поведение, намалена способност за заучаване, неизчерпаема енергия или силен глад считаме за индивидуални качества на нашето куче. Неговата трудна възпитаемост се възприема като недостатък в характера, а не като грешка в храненето. Точно в това отношение трябва да има яснота. Болестните процеси, които предизвикват менталните симптоми, обикновено не се отчитат диагностично и терапевтично. При това поведението и душевното здраве зависят от променливата концентрация на различни обкръжаващи субстанции и определени алергени в мозъка, които не могат да бъдат отстранени чрез терапия на поведението или възпитание. Интересно е, че симптомите на алергия на мозъка са подобни на тези на хи-погликемията. Тя се получава от прекалено много и денатурирани, бързоусвояеми въглехидрати в храната, какъвто е случаят при сухата храна.

Получава се претоварване на регулационния механизъм на месоядното, което по природа не е приспособено към такива количества и видове въглехидрати. Нашето куче винаги има глад, защото неговата кръв му сигнализира по погрешен начин. Това води до ненаситност и повече набавяне на калории, отколкото е необходимо, но също и до агресия, нервност до хиперактивност, дори до несоциално поведение и епилептични припадъци.

Пъдпъдък със сос от ябълки и сливи

Необходими продукти:

1,5 супена лъжица олио
1 супена лъжица краве масло
8 гърдички от пъдпъдък с тегло около 40 г.
сол
прясно смлян черен пипер
половин лимон
1 голяма и 1 малка ябълка
1 пресен корен от джинджифил, дълъг около 1 см.
2 ч. л. захар
3 суп. л. сос от сливи (китайски сос)
стрит карамфил на върха на ножа
1-2 суп. л. оризово вино или сух херес
половин маруля

Начин на приготвяне по стара испанска рецепта:

Загрява се олиото и се добавя маслото. Запържват се гърдичките по 1-2 минути от всяка страна, посоляват се, слага се пипер и се охлаждат.
Изстисква се лимонът. Голямата ябълка се почиства, маха се сърцевината, нарязва се на кубчета и се напръсква с 2 чаени лъжици лимонов сок. Джинджифилът се измива и се нарязва на ситно. Ябълковите кубчета със захар и 125 мл. вода се варят на слаб огън, докато омекнат, стриват се и се смесват със сливовия сос. Добавят се джинджифилът, стритият карамфил, оризовото вино или хересът.
Марулята се измива и подсушава, като се използват само младите листенца. Нарязаните пъдпъдъчи гърдички се слагат върху листата маруля. Малката ябълка се почиства, нарязва се на тънки резенчета и се слага до гърдичките. Полива се със соса и веднага се сервира.

Съвет:

Вместо гърдички от пъдпъдък можете да използвате късчета от бялото месо на друг дивеч – гълъб или гургулица.