За да живее ловната пушка дълго

Преди началото на ловния сезон е най-подходящото време да прегледаме и почистим своите пушки най-внимателно. Разбира се, по-важно е пушката да се чисти след всеки лов, независимо дали сме стреляли или не, тъй като прах и мръсотия попадат в нея по всяко време на излета. Много по-важно е обаче да я изчистим от последствията от стрелбата, от остатъчните вешества от изгарянето на барута и капсулния състав.



Изстрелът най-много замърсява цевите, но нагар може да попадне и на челото на главата, понякога и на възглавничките, затова пушката основно трябва да бъде огледана и почистена навсякъде. Ако има пробив на капсула от иглата, барутни газове могат да проникнат назад и при пушките със закрити куроци, особено ако са без отделна игла пред ударника, и могат да замърсят целия ударников механизъм. Тогава почистването се налага да бъде поверено на оръжейник-специалист.

Най-вредно окисляващо действие върху стоманата имат продуктите от изгарянето на състава на обикновените капсули. Затова никога небива да стреляме заредени само с капсул гилзи. Новите модели капсули ( жевело и други) са с понижена корозионност, но въпреки това действието на газовете им е по-вредно от това на газовете на бездимния барут.

При стрелба с патрони с бездимен барут почти не се получава видим нагар (освен при недобро завалцоване на гилзата и оттам - непълно изгаряне на барута) и цевта след изстрел изглежда съвсем чиста. Но тази чистота е само привидна. След това започва ръждясването на цевите, при това незабавно и енергично. Дори само след един-два изстрела с бездимен барут е необходимо веднага да започнем почистването на пушката, а след това да го повторим, даже да го потретим след още 2-3 дни. Работата е там, че барутните газове не обезвреждат продуктите от изгарянето на капсулния състав (както това става при патроните с димен барут). Обратното, даже го засилват при някои видове бездимни барути, тъй като имат кисел характер.

В момента на изстрела газовете в цевта са нагрети до температура по-висока от 2000 градуса по Целзий, а налягането им превишава 500 атмосфери.

Тези данни са за пушки 12 калибър. Налягането при по-малките калибри е доста по-високо.При подобно огромно налягане и висока температура порите на цевния метал (това са най-дребните невидими цепнатини, които се срещат във всяка метална повърхност) се отварят и поемат част от барутните и капсулни газове. След изстрела налягането и температурата се нормализират и порите се затварят, при което задържаните там газове могат да се отделят чак след известно време, достигащо няколко дни. Това явление се нарича оклюзия. Те не губят корозионно действащите си свойства през това време: излезли на повърхността на метала и влезли в съприкосновение с влагата на въздуха, оказват корозионно действие на цевния метал, макар веднага след стрелбата цевта да е била изчистена до блясък. Ето от какво се поражда и необходимостта от повтарящото се чистене в течение на няколко дни. За чистенето на пушката най-напред е необходим шомпол, който можем сами да си направим от цяла дрянова пръчка или да си купим много удобния разглобяем такъв. Не е желателно да ползваме метални шомполи, особено от приспособени стоманени пръти, за които не сме сигурни дали не са по-твърди и не драскат цевите. Продаваните шомполи са окомплектовани с накрайници, които се навиват в края им. Един от тях е с уши или набраздяване, на който се навиват парцали или кълчища за протриване на це­вите. Друг е с четка от твърди косми, трети пък е четка, но метална, изработена от по-мек метал. Никога не трябва да употребяваме за почистване на цевите пили, шкурка или стрита тухла. Най-често употребяваните и най-подходящи материали са различните парцали или чисти кълчища. Всички те трябва да се съхраняват в плътно затварящи се кутии, за да не може при тях да прониква прах, който ще действа подобно на шкурка при протриването на цевите. Желателно е да имаме и два комплекта четки от четина: единият за почистване на мръсните цеви, а другият - за смазването на вече почистените. Те също трябва да се държат в плътно затварящи се кутии. Добре е да им се направят калъфи от плътен памучен материал.

За почистване пушката се разглобява и чистеното й започва от цевите. Протриването им винаги се върши от патронниците към шоко­вете (дулата), при което шомполът с навито парцалче се изкарва навън от дулото. Протриването се извършва на сухо, до блясък и липса на петна в цевта. За протриването на патронниците се навиват допълнителен слой парцали. Особено вни­мание трябва да се обърне на почистването на екстрактора, защото в него често влиза неизгорял барут или прах и мръсотия, което пречи на нормалното му действие. След почистването цевите се смазват с четката за тази цел или с чисто намаслено парцалче, навито на накрайника на шомпола. Отвън цевите се почистват с дървени клечки и чисти парцалчета, след което се смазват тънко с леко омаслено парцалче.

Както споменах по-горе, почистването на пушката трябва да започне веднага след приключването на лова. Ако това практически е невъзможно, цевите обилно се смазват отвътре, най-добре с алкална смазка (щелоч) и така се оставят до момента на почистването им. Най-добре е обаче почистването да се извърши веднага. След първото почистване следват поне още две почиствания през интервал от два дни. Смазката винаги се налива или маже върху четката или чистото парцалче, а не се бърка в нея неза­висимо, че те са чисти.

При стрелбата сачмите се трият под налягане о стените на цевта, при което частици от олово остават като налеп по метала. Нещо подобно става, когато трием с оловна сачма по лист груба хартия. По-силно се пооловяват цевите с наранена вътрешна повърхност, особено тези с по-значителни раковини. Но се пооловяват и съвършено чисти, нови цеви, даже и идеално полираните. Най-силно това е изразено пред патронниците и пред шоковете.

Употребата на подходящи и добре омаслени тапи силно намалява отлагането на олово в цевите. То е забележимо с просто око, но най-добре личи при протриване с чисто бяло парцалче. Пооловяването е много вредно за пушката, защото под люспите олово се задържат газове и атмосферна влага, които не могат да се отстранят при по-повърхностно почистване на цевите. Най-сигурното и просто средство против пооловяването е стегнатото и продължително протриване на цевта с парцали или кълчища. Намотките се сменят неколкократно, докато не престанат да потъмняват и да изнасят люспици олово. Ако пооловяването е силно и останало от няколко предишни стрелби, добре е да го раздраскаме с металната четка, обилно намазана с оръжейно масло.

След това отново се прави протриване с парцали - до блясък.

Най-трудно се чисти ръждата от пушката. Тя се проявява най-често след лов при валежи от дъжд и сняг, при несвоевременно подсушаване или ако внесем поставената в калъф пушка от студено в топла и влажна стая, където тя се изпотява. Ако пушката ръждяса, независимо от добрата й оксидация, най-напред накисваме ръждясалото място с газ и го трием с парче дърво до пълното му изчезване. Вътрешността на цевите се чисти с добре намазана с оръжейна смазка метална четка.

Трябва да следим калъфът на пушката винаги да е идеално сух, защото това е най-честата причина за външно ръждясване на пушката. Почистената пушка се смазва външно и вътрешно, след което се прибира в сухия калъф и се заключва в касата за съхраняване на оръжие.