От всички породи домашни кучета, вероятно произлезли от вълка, най-близка му е източно-европейската овчарка. Но и от нея той се отличава с могъщата си, приповдигната предница, с тежката си и голяма глава, с широко поставените си къси, слабо подвижни уши, със силния си и дебел врат, ниско слизащия гръден кош, наклонения гръб и винаги висящата надолу слабо подвижна опашка.
Стомахът на вълка е с голяма вместимост, а лакомията му може да предизвика даже недоумение.
Глутница от 5-6 вълка за една нощ спокойно може да изяде цяла кошута със средни размери, оставяйки на мястото на пиршеството само оглозгания скелет и парчета кожа. Разбира се, това дава възможност на този хищник същевременно да може да понася дълги гладувания, съхранявайки способността си да бяга бързо и продължително.
Ловният участък на вълците е обширен и може да заема повече от 400 кв. километра. Най-често глутницата се движи ходом, точно един зад друг, като всички вълци стъпват в една и съща диря. Сетивата им - слух, обоняние и зрение - са отлично развити. Вълците са моногамни животни. Вълчата глутница представлява едно семейство, вклкючващо родителите, миналогодишните отрасли вълци (т. нар. годинаци) и тазгодишното потомство.
формирането на глутницата става през есенно-зимния период, когато младите вълчета са толкова отрасли, че са способни да водят скитнически живот. По време на сватбуването глутницата се разпада (през февруари), при което двойката родители се отделя от младите вълци и живее така до есента, до окончателното отглеждане на новото поколение.
Ловът на вълци с капани е много труден, като се има предвид тяхната предпазливост и съобразителност. Ако условно се приеме, че предпазливостта на домашната мишка по отношението на капаните клони към единица по петобалната скала, тази на пора и бялката е 1.5, на лисицата - 4.5, а на вълка е кръгло и безусловно 5. Това ни навежда на мисълта, че поставянето на капаните трябва да става много внимателно - те трябва да се маскират възможно най-добре, като предварително напълно се обезмиришат. Това става най-добре чрез изваряването им във вода, в която са поставени ароматни растения, съобразени с флората на местността, където ще залагаме капана. Не е желателно да го обезмирисваме с пелин или други полски билки, ако ще го поставяме в борова гора.
Така обработените капани се съхраняват в чиста платнена торба и се пипат с голи ръце само ако внимателно са натрити с ароматни треви или със сух конски тор.
За лов на вълци се използват мощни капани, оборудвани задължително с две пружини, защото от еднопружинен капан вълкът често измъква лапата си. Капаните не трябва да бъдат с голям диаметър на дъгите, защото така ще улавят крака на вълка в меката част, където има повече сухожилия и задържането му е по-сигурно. Ако капанът има широки дъги и здрави пружини, при мощното си затваряне те ще счупят тръбната кост на крака на вълка, кракът се обезчувствява и почти винаги хванатият хищник го отгризва и избягва. Към капана се прикрепва здрава верига, на която се окачва котва (обикновено разклонено чепато дърво, достатъчно тежко), която пречи на придвижването на вълка и същевременно оставя следа по снега или почвата от влаченето й. Неподвижно завързаният капан при-нудава вълка да се тегли и мята дълго време, след което или се изхлузва, или пречупва крака си и го прегризва. Веригата на капана също трябва добре да се обезмирисва и маскира.
При липса на сняг ловът с капани е много труден, защото трудно се откриват подходящите места за тяхното поставяне.
За да ловуваме успешно с капани на вълци, необходимо е да узнаем къде са техните постоянни пътеки (преходи), леговища или пикалища. При наличието на сняг нещата се опростяват, защото по-лесно откриваме дирите на вълците, особено пикалищата им - по жълтото оцветяване на снега. Поставянето на капан на вървище се прави винаги под следа, като след маскирането на капана отгоре по някакъв начин се възобновява веригата на следата (най-често това става с изработено от дърво подобие на вълча лапа).
Отлично място за капан са и вълчите пикалища.
Обикновено пикалищата са около открояващи се и ясно видими предмети: стълбчета, единични дървета и храсти, хълмчета, снопчета висока растителност, големи камъни сред полето, даже и край големи животински черепи. Няма вълк, който да устои и да не мине покрай подобно място. Ако не можем да открием естествено пикалище, можем да направим изкуствено такова. За целта събираме опикан сняг, разтопяваме го в стъклен съд и го консервираме с готварска сол.
Още по-добре е, ако сме убили вълчица (прекрасно, ако е разгонена), на която вземаме съдържанието на пикочния мехур, а в него поставяме изрязаните полови органи и прианалните жлези, разположени около ануса под формата на синкава мастна тъкан.
Всичко това размесваме с чист глицерин в съотношение 1:1, прибавяме готварска сол за консервация и затваряме съда, за да узрее съдържанието му десетина дни. Това е най-добрата мирисова примамка за вълци, особено през февруари, когато е сватбуването им. Интересното е, че тази примамка действа и извън сватбения период.
Ако нямаме на разположение убита вълчица, спокойно можем да направим същата примамка от убита скитаща разгонена кучка - ефектът на примамването ще бъде почти същият. Капаните се поставят по два около пикалището, от двете му страни.
Ефикасно е също така поставянето на капани около мърша, но само при условие, че е посещавана от вълци. Капаните не се поставят в непосредствена близост около мършата, а на подходите на вълците към стръвта - на разстояние поне 100-200 метра. Мършата трябва да е отдалечена от населено място, защото иначе на нея ще се ловят скитащите кучета.
Не описвам начина на маскирането на капаните, защото който иска да лови вълци, непременно трябва да е ловил поне белки и лисици. Не виждам доводи за това ловец, който не е усвоил „занаята" на по-слабо предпазливи хищници, да се учи на капанджийски лов точно върху вълци. Само ще си загуби времето.
Капаните задължително се проверяват всяка сутрин, веднага след разсъмване. Ако не можем да осигурим това, по-добре да не започваме. През светлата част на денонощието вълкът е плашлив, от страха силите му се утрояват и често се измъква от капана или прегризва лапата си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар