Европейска сърна е по-дребна и се различава от сибирската по формата на рогата. Различна е и окраската на главата й. През зимата козината на европейската сърна е светлосива, с кафеникав оттенък на гърба и главата. На гърлото има няколко белезникави петна. На задната си част, под опашката, има бяло петно, наричано огледало. През лятото козината й става рижа. Често се раждат сърни с чисто бял или черен цвят, което явление носи наименованието албинизъм или меланизъм.
От всички видове в семейство Еленови сърната има най-висока степен на избирателност при храненето. Тя отхапва най-нежните и хранителни части на растенията. Никога не изяжда цялото растение, а пасе само съцветията, пъпките, младите листа и кълнове. Благодарение на това многогодишните растения не загиват, а даже увеличават биомасата си. През пролетта и лятото в менюто на сърната преобладават тревите, които са нейна основна храна почти целогодишно. През есента яде също гъби, плодове и ягоди, листа и живи клончета на дървета и храсти.
Сърната линее два пъти годишно. Пролетното линеене започва през месец май-юни и завършва в края на юли. Есенното линеене започва в средата на август. В края на септември сърните вече са надянали зимното си облекло, в което са облечени в продължение на седем месеца.
Сърните са полигамни животни. Сръндаците узряват полово през втората година. Женските могат да встъпват в размножение още през първата година, но повечето правят това през втората.
Раждането на сърнетата започва от средата на май и може да се проточи месец. Преди отелването бременната женска напуска стадото и се установява в свой участък за раждане. Основното изискване към участъка е да има наблизо вода. Раждането става през светлата част на деня в лежащо положение и продължава няколко часа. Раждат се едно, по-рядко две сърнета. Малкото е покрито с къси рижо-кафяви косми и има светли петна по тялото, което го прави невидимо сред растителността.
Веднага след раждането си сърнето се старае да се освободи от околоплодната обвивка и тихо пищи. Майката ляга до него и старателно го облизва. В това положение малкото започва да суче, което през час продължава през деня. След ден малкото се изправя на крака и започва да бозае право. То прекарва времето си легнало и много твърдо се затаява, което продължава до септември.
Сърните издават следните звуци: писък, съскане, свирване, лай и скимтене. Писък издават новородените малки или поотраслите, когато са изгладнели. Майката също пищи, когато търси малкото за кърмене.
Свирване, понякога доста силно и пронизително, издават сърните, когато са силно разтревожени. Това е сигнал за смущение и страх, който често преминава в лай. Лаят е най-типичният сигнал на възрастните животни. Мъжкият, разтревожен от подозрителен шум или мирис, издава своето сърдито „гхао", което се чува дори до три километра. Женските рядко издават подобни звуци.
Съскане или наречено още пръхтене издават мъжките по време на сватбуването или при агресивно поведение. Този звук издават и женските, защитавайки малкото от хищници. Скимтенето твърде много наподобява кучешкото скимтене и се издава от мъжките след продължително преследване на женската.
Главният враг на сърните са вълците, а у нас - и чакалите. Чрез проучване учените са стигнали до извода, че 50 процента от малките не достигат размножителна възраст в местата, където вълците са се размножили много.
На сърни се ловува само подборно. Съгласно Закона за лова и опазването на дивеча сърните се отстрелват с ловни куршуми. Това може да става както с гладкоцевни пушки, така и с нарезно ловно оръжие. Карабините са много подходящи за този лов, тъй като позволяват стрелба на значителни разстояния (над 100 метра), докато обикновените двуцевки осигуряват точен бой с куршуми не по-далеч от 70 метра. Ако ловната карабина е оборудвана и с оптически мерник, това осигурява не само успех при изстрела, но също и много добро разглеждане на животното и правилна преценка за това дали подлежи на отстрел.
Сръндаците се отстрелват селекционно и трофейно от 1 май до 30 октомври, а на женски и приплоди се ловува от 1 септември до 30 октомври. При подборното ловуване се цели да се доведе дивечовия запас до допустимите размери, да се отстранят животните с признаци на израждане и лошо развитие и да се отстрелят възрастните сръндаци с напълно развити и подходящи за ловен трофей рога. Така за разплод се оставят само добре развити животни с отлични наследствени заложби.
Право на подборно ловуване имат ловци и служители на органите по горите, положили специален изпит.
При подборния лов на сърни се използват следните начини на ловуване:
ЛОВ С ПРИЧАКВАНЕ (НА ПУСИЯ, НА ВАРДА)
За да се ловува по този начин, трябва отлично да се познава ловния район и преди всичко пътеките на придвижване на дивеча, както и местата му на хранене и водопой. Този начин на ловуване е основен в затворени ловни стопанства, където за целта се изграждат специални чакала. Тъй като сърните са активни предимно нощем, най-често се ловува по време на светли лунни нощи, които ни осигуряват достатъчна видимост, за да може животните добре да бъдат огледани и да се определи кое от тях да бъде отстреляно. Понякога сърните са активни и през деня (например при облачно време, особено ако през нощта е валял проливен дъжд), което значително облекчава огледа при ловуването.
ЛОВ ЧРЕЗ ИЗДЕБВАНЕ
Този начин на ловуване сърни е много по-труден, но далеч по-емоционален и интересен. Съобразявайки се с терена и особено - с посоката на вятъра, ловецът се старае незабелязано да доближи пасящите или почиващи сърни на разстоянието на сигурен изстрел. Последните са много предпазливи животни, със силен слух и обоняние, и при вятър, духащ от ловеца към тях, могат да усетят приближаването му от 500 метра. При този лов трябва да помним, че зрението на сърните е слабо, но само за неподвижни предмети. Ако направим някакво движение, дори само с глава, те веднага биха ни забелязали, при това от твърде далеч.
Този лов задължително се извършва с ловна карабина, защото доближаването на сърните по-близо от стотина метра е трудно, даже почти невъзможно. А ловната карабина с оптически мерник би ни позволила да стреляме от значително по-далечни разстояния. И при двата начина на ловуване най-сигурният изстрел е, когато сърната е застанала в профил - тогава убойната й площ е най-голяма. Най-уязвимата част е гръдният кош, непосредствено зад лопатката. Застаналата челно спрямо ловеца сърна представлява малка по площ мишена - уязвими са само главата и гърдите й, уцелването на които е доста трудно, особено на разстояние 150-200 метра.
Ако след изстрел само раним животното и то побегне, изчакваме известно време и едва тогава пристъпваме към преследването му. Раненият сръндак, особено при поразени важни вътрешни органи, ако не бъде преследван, бързо заляга в някое скрито място и там умира от загубата на кръв. Обаче веднага преследван, той понякога може да се отдалечи на километри от мястото на раняването, след което откриването му става почти невъзможно.
Желателно е търсенето на ранения дивеч да става с обучени кучета-кръвоследници, които по кървавата диря откриват залегналия или вече умрял дивеч и с лай сигнализират за местонахождението му.
При лова на сръндаци не бива да отстрелваме добре развитите животни в зряла възраст, колкото и развити и съблазнителни рога да имат. Тези животни трябва да бъдат опазвани за разплодници, за да създадат поколение, което да наследи техните генно заложени качества.
При селекционния лов преди всичко се отстрелват албиносите, появяващи се твърде често при близкородственото размножаване и израждане. В този смисъл трябва да ги следват при отстрела животните с видими дефекти: куци, сакати, с недобре развити за възрастта рога и шиларите. След тях вече следват старите животни, които са преминали апогея на развитието си и качествата им на производители вече са влошени. За предпочитане е да се отстрелват предимно годинаците, развитието на които е под средното за даденото ловно стопанство равнище.
При този лов месото на отстреляните животни също се оползотворява, но основното, заради което той се практикува, е ловният трофей - рогата на сръндаците. Ако са отстреляни трофейно зрели екземпляри, рогата на които са достигнали максимално развитие, както по разклоненост, така и по тегло и образуване на перли, те са прекрасен спомен от чудесно прекаран ловен излет. Трофеите могат да бъдат запазени само като рога с част от черепа или с целия череп, може и като изцяло препарирана глава. При всички случаи обаче главата на убитото животно се отрязва заедно с 20 см от врата, а след това вече се решава как да бъде обработена.
При подборния лов се отстрелват и женски сърни. Това са остарели животни, надминали осемгодишна възраст, дребните недоразвити сърни, албиносите и яловите животни. На отстрел подлежат и сърнета без майки. Те се лутат от една група сърни към друга, пропъждани от възрастните женски с малки сърнета, изостават в развитието си и стават лесна плячка на хищниците.
Добре трябва да се оползотвори и месото на отстреляните сърни. То е постно, сочно и диетично. От една сърна се получават около десетина килограма чисто месо, без да се смятат вътрешностите и главата. Това месо може да се приготвя по различни начини, изключая печенето на скара. Направените от него луканки и суджуци с добавката на тлъсто свинско месо са истински деликатес. Още повече, че като тревопасно животно сърната не е приносител на трихинелоза и месото й може да се консумира в сурово-сушено състояние без всякаква опасност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар