Целият живот на кълвачите е свързан с гората и дърветата. По земята кацат неохотно и твърде рядко. Още повече, че в процеса на еволюцията палците на краката им са се „устроили” по особен, подходящ за живот по дърветата начин. За разлика от останалите птици при тях двата пръста са насочени напред, а другите два - назад, в обратна посока - и са снабдени с остри закривени нокти, сплеснати отстрани. С подобно устройство кълвачите здраво и бързо се закрепват за дърветата и могат с лекота да се придвижват в различни посоки по тях.
Опашните пера на кълвачите са много еластични - корените им са свързани със силна мускулатура, а краищата им се стесняват, заострят и огъват навътре. Когато птицата кацне на дърво, тя има три опорни точки: два крака и опашка, на които се подпира като на поставка. Това положение на тялото позволява на кълвача най- удобно да дълбае дървото. За длето му служи здравият и остър клюн. Върхът му постоянно се изтрива от дълбаенето, но също и постоянно нараства. При черния кълвач клюнът съвсем наподобява длето.
Езиците на всички видове кълвачи са кръгли, покрити с лепкава слуз, дълги и с четинки накрая. Могат да ги изкарват от устата си до 12 см.
Кълвачите се хранят и отглеждат малките си с насекоми и семена от шишарките на иглолистните дървета. В храната им се срещат в значително количество короедите и личинките им, както и много други вредни за дърветата насекоми. Понякога кълвачите ловят също майски бръмбари и други вредители. Някои видове пък се хранят изключително с мравки по горските мравуняци. Със семена на шишарки кълвачите се хранят най-вече през есенно-зимния период. Обикновено те си подбират някой предпочитан пън или полуизсъхнал клон с удобна цепнатина. В нея стабилно закрепват шишарката и разкълвавайки люспите й, извличат семената и ги поглъщат. Извадили от шишарката почти половината семена, те я оставят и отлитат за друга. Когато се върнат, изхвърлят полуизядената шишарка, а на нейното място поставят новата, след което операцията се повтаря. По този начин кълвачите неволно подхранват дребните земни млекопитаещи, снабдявайки ги с храна, а също така значително съдействат за засяването на земята с предпочитаните от тях семена.
Всички кълвачи са постоянно обитаващи дадена местност птици, изключвайки въртоглавката. Зимно време при недостиг на храна те извършват миграции, но не особено надалеч.
Кълвачите мътят веднъж годишно и изключително в дупки в дърветата, които издълбават сами. Това става ежегодно, старите дупки се изоставят, а се дълбаят нови. По този начин те създават жилища за други птици и бозайници, обитаващи дупки и хралупи.
Установено е, че кълвачите в повечето случаи дълбаят дупки в дървета, поразени от бяло гниене, с вече прахообразна структура и много слабо попиващи влага. По какъв начин подбират дърветата за устройване на своите обиталища е трудно да се узнае - навярно за това им служи картечното почукване. Това обаче не е без значение за сполучливото им размножаване - в такива дупки постилката на гнездото винаги е суха, не се задържат паразити и малките кълвачи отрастват здрави. Обратното - в стъблата с кафяво гниене гнездото е влажно, въдят се много паразити и малките отрастват хилави и недоразвити.
В гората кълвачите постоянно оглеждат дърветата и ги почукват по дебелите клони, също както лекарят преглежда пациентите си. По време на чукането кълвачът слуша внимателно. Здравото дърво издава звънък звук, а поразените от короедите - глух. При това обезпокоените насекоми се задвижват по-интензивно и така издават местонахождението си. Открил, че в дървото има насекоми, кълвачът започва да дълбае отвор към ходовете им в кората или дълбоко в дървесината. Отворил хода, пъхва клюн вътре и изкарва езика си, който движи като червей по него. Вредителят прилепва към езика на кълвача или се набожда на власинките и така бива прибран в устата му...
По-често срещаните у нас кълвачи са:
Голям пъстър кълвач - у нас обитава предимно планинските местности с горски масиви. Често се среща и е една от най-полезните птици за нашите гори.
Сирийски пъстър кълвач - прилича по външен вид и размери на големия пъстър кълвач, но се среща повече в ниските части на планините и в равнинни местности с малки горички и овощни градини.
Зелен кълвач - широко разпространен у нас. Храни се предимно с горски мравки. По-едър е от пъстрите кълвачи.
Черен кълвач – също често срещана у нас птица, особено в обширните иглолистни гори. Той е най-едър от всички кълвачи.
Въртоглавка - единственият от кълвачите, който е прелетен. Разпространен е особено много в ниските горски масиви и равнинните, обрасли с дървета, части. Пристига през април, а отлита през септември. Храни се предимно с мравки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар