На дъно сомът се лови по всяко време на деня, стига само да заметнем примамката там, където се намира в момента. Обикновено това са места в най-дълбоките и спокойни части на водоема, който обитава.
Видът на сома е твърде екзотичен и той доста се различава от утвърдената сред непосветените хора представа за риба. Главата му е твърде широка, устата му е огромна и въоръжена с многобройни остри, но дребни зъби. Долната челюст е по-дълга от горната. Очите му са малки и поставени напред. На горната челюст има два дълги мустака, а на долната - четири, по-къси. Тръбната перка на сома е малка, но аналната е дълга и се слива с опашната. Силно сплеснатата опашка заема половината тяло. Няма люспи, тялото му е покрито с мека, дебела кожа, отделяща много слуз.
У нас сомът се среща във всички по-големи реки и язовирите в близост до тях, но основен естествен резервоар за тази риба е река Дунав и долните течения на притоците му. Предпочита дълбоките и затинени части на водоемите, в които има корени на прибрежни дървета и подмоли. Местообитанието се сменя при изключителни случаи, като го напуска само, за да хвърли хайвера си в разливите в близост до него, след което отново се връща обратно. През зимата заляга за зимен сън много по-рано от другите риби и изпада във вцепенение със силно намалена жизненост.
Някои автори считат сома за предимно нощна риба, но това не се доказва със сигурност от практиката. В местообитанието си (вира) сомът е активен и през деня. За това говорят резултатите от ловенето на дъно и на блесна, а също и ловенето на кльонк по Дунава. Работата е там, че през нощта сомът се придвижва към широките плитчини в близост до вира и по този начин става достъпен за въдиците ни. Щом се затопли времето, започва лакомо да се храни, като активността му към есента намалява със захлаждането на водата.
Сомът започва да се размножава след третата си година, при дължина 40-50 см. Хвърля хайвера си едва, когато водата се загрее до 18-20 градуса. Тогава сомовете се събират на доста шумни групи, но впоследствие образуват нещо като брачни двойки, което е съвсем рядко явление сред рибите. Хайверът се изхвърля на порции, което може да продължи до август - в зависимост от метеорологичните условия на годината. За тази цел сомовете устройват в плитчините примитивно гнездо, където женската изхвърля хаиверени зърна, лепкави и прилепващи към дъното и стените на гнездото. Двойката охранява гнездото и излюпените личинки. Инкубационният период обикновено е от 3 до 5 денонощия.
Сомът е риба със средна плодовитост. Установено е, че женска с тегло 5.1 кг е имала 68 000 зърна с различен размер (1-1.8 мм).
Сомът расте бързо, особено през първите 5-6 години. В реките първата година достига 20 см., на четвъртата - 50-60 см, а на десетата - почти метър и 8-10 кг. В язовирите с богата хранителна база (много дребна риба) расте още по-бързо - на шестата година достига 6 кг.
Основно сомът се храни с риба - от най-едрата до най-дребната. Тъй като е тромав, причаква плячката си от засада. Някои автори даже твърдят, че използва мустаците си за примамка, понеже наподобяват червеи, но това все пак е в областта на предположенията. Жабите му са любима храна, а така също и раците. От литературата са известни случаи на нападения на сомове на водоплаващи птици, преплуващи реката кучета и други, но това са литературни, а не научни данни. Доказано е обаче, че много обича мършата (умрели риби, жаби и други водни животни), поради което го наричат санитар на водоемите.
Ловенето на сома започва щом водата достигне 16-18 градуса. Тогава е началото на неговото усилено хранене и кълве постоянно и резултатно. Обикновено това време настъпва след приключването на пролетната забрана - някъде в началото на юни. За стръв използваме жива или мъртва рибка, жаба, цял рак, грозд едри земни червеи, попови прасета, оскубани дребни птици (врабчета, скорци и други), които могат да се запържат преди това, а напоследък са улавяни сомове в язовирите и на кюспе.
Използват се едри номера ковани куки - от № 0 до № 4/ 0. Някъде рибарите си ги изработват сами под името "кърмаци". Влакното не трябва да бъде по-тънко от 0.40 мм, а най-добре е да ползваме плетените влакна. Някъде при вкарването на стръвта с лодка използват трикатен бял или кафяв видлон и то с голям успех заради здравината му. При дънния риболов, а изглежда и въобще, цветът на влакното е без значение. Прътът трябва да бъде твърд и дълъг поне 300 см, защото с него ще изморяваме тази мощна риба. Макарата е мощна, като много подходящи за ловенето на едри сомове се оказаха качествените мултипликатори. Влакното на заметнатата въдица се опъва добре, без никаква хлабина, защото сомът поглъща стръвта на място, след което рязко потегля встрани и се самозасича. Тежестта е подвижна, като куката се връзва след тежестта. Този начин на ловене на сом изисква упорито чакане с часове, за да започнат рибите да се хранят. Но когато започнат, за кратко време можем да уловим 2-3 екземпляра с внушителни размери. Интересното е, че най-напред кълват най-едрите риби.
Добър резултат, но отново за търпеливи и упорити рибари, дава ловенето на блесна. Убедили се със сигурност, че даден вир държи сомове, започваме упорито да замятаме. Най-подходящи са въртящите се светли блесни от № 4 нагоре. Ако тройките им не са добре отворени, можем да ги подменим с по-големи, но непременно от реномирана марка. Влакното не трябва да бъде по-тънко от 0.35 мм. Близките замятания и голямата тежест на едрите блесни позволяват използването на по-дебели влакна. Налага се да замятаме поне 3-4 часа в даден вир; ако там има сомове, те няма да пропуснат да ударят. След достатъчното им раздразване сомовете започват да атакуват блесната и тогава последователно могат да се хванат няколко екземпляра. Дълбочината на воденето на блесната не е от решаващо значение, но не трябва да е повърхностно - все пак сомът не е распер.
Добър резултат дават също меките примамки и воблърите. Те са по-подходящи за тролингов риболов - при които воденето им става чрез дънно влачене с лодка. Този риболов дава възможност за кратко време да обловим повече сомски ями в затворените водоеми, което повишава вероятността да открием свърталище на сомове. Кълват предимно едри екземпляри, затова такъмите трябва да отговарят на предполагаемите трофеи.
Сомът може да се лови на плуваща въдица от лодка, но като се примамва чрез биене с кльонк. Кльонкът е специално съоръжение, изработено от твърдо дърво или пластмаса, с което се удря по повърхността на водата. Произведеният при изваждането му от водата звук дразни с нещо сома, той се издига към повърхността и атакува стръвта, която е отпусната отвесно от лодката. Лодката се движи сама по течението, като с кормилото или греблата само се насочва към дълбоките места, където е възможно да има сомове. Този риболов е изключително интересен и вълнуващ. Кълват сомове от два до двадесет килограма, но не са изключение и по-едри, особено в язовирите. В тях пък лодката се движи от втори рибар, който гребе с веслата, или от правотоков електромотор, който работи съвсем безшумно. За стръв най-подходящо е поповото прасе (конощип), но може да се използват и жаби, едри риби и раци. Особено вълнуващ е моментът, когато се закачи едър сом и започне да ускорява движението на лодката по течението.
Изваждането на закачения едър сом е трудно. Той има навика да ляга на дъното и тогава вече трябва да разчитаме само на здравината на влакното, за да го отлепим оттам. Макарата трябва да има отличен авансов механизъм, за да предпази влакното от резките потегляния. Умореният сом се докарва близо до лодката или до брега и там се закачва с кука, забождайки го за мекия корем. Няма смисъл да опитваме да го загребваме с обикновено кепче, колкото и голямо да е то - това е най-сигурният начин да го изтървем. На сушата (и особено в лодката) трябва веднага да го умъртвим, защото с мощен тласък на опашката си може да се изхвърли обратно във водата. Сомът няма люспи и това е негово голямо предимство при почистването. Месото му е много вкусно, особено на 4-5 килограмовите риби, ловени в течаща вода. По-едрите, ловени в равнинните тинести язовири, понякога миришат на тиня.
Сомът може да се приготвя по всички възможни начини: пържен, готвен, плакия с доматен сос, но най-вкусен е на скара. От главата му пък се приготвя най-вкусната рибена чорба, разновидност на която е влашкият "сарамур".
Няма коментари:
Публикуване на коментар