петък, 2 ноември 2007 г.

Ловене на риба с шнур

Да се научиш да замяташ въдицата с шнур не е толкова сложно, колкото изглежда. Не е необходимо да се стремим да замятаме много далеч - 8-12 метра са достатъчни. Майсторлъкът е да предложиш изящно мухата на предпазливия кефал без да предизвикаш подозрението му, а това е не по-малко трудно отколкото да заметнеш на 25 метра.

Най-важното, което трябва да усвоим на първия етап на обучението е, че силата и точността на замятането се определят от движенията на китката и подлакетната част на ръката, като рамото и предраменната част въобще не работят. Тласъкът напред не може да бъде по-добър от тласъка назад. Основното за доброто замятане е високото и пълно разгръщане на шнура назад.

Не по-малко важен е и правилният избор на такъма - с нискокачествена и небалансирана въдица е невъзможно да се научим добре да замятаме.

Къде е по-добре да започнем обучението си - на корта за кастинг или на реката? Аз лично смятам, че в парниковите условия на корта (свободно пространство във всички посоки, липса на закачки, изтеглянето на шнура от земята, а не от водната повърхност) въобще не съответстват на реалните условия на ловене с шнур. При повдигането на шнура от водата той има съвсем друга динамика и поведение, а изпълнението на някои елементи от замятането въобще не е възможно върху твърда повърхност. Но ако до сезона е още далеч, можем да се упражняваме на корта или на чиста, обширна поляна - това ще е по-добре от бездействието и чакането на пролетта. Но ето, че идва най-после времето да излезем на водоема. Най-доброто място за първите практически занимания е чистия нисък бряг на някой язовир. Там можете да започнете замятането направо във водата. Не си струва да навлизате по-навътре от дълбочина до коляното. Всичко, което ще говорим по-нататък, се отнася за замятането с дясната ръка. Ако сте левак, работете с лявата ръка. Ако еднакво добре владеете и двете си ръце, отработвайте варианта на замятане с двете ръце. Подобно владеене на замятането ще ви помогне при наличието на страничен вятър, а също и когато се намирате в неудобно положение спрямо предпочитаната ръка.



За да изпълните добре замятането следва леко и свободно да държите ръкохватката на пръта. Най-добре е, когато палецът е поставен върху нея по протежението й (при прътите от леките класове - показалеца!), а останалите пръсти свободно я обхващат отдолу. При такова положение палецът или показалецът добре ще контролират положението на пръта, като не му позволяват да се отклонява назад и служат като лост за придаване на сила.

Преди замятането е необходимо да удължим работната част на шнура. За тази цел отпускате пръта малко по-ниско от хоризонталата, а с лявата ръка изтегляте от макарата около метър шнур и с движението на китката енергично го размахвате в хоризонтална плоскост. Много лесно ще схванете момента, когато шнурът ще започне да се изхлузва от върховия водач и да се удължава. Така изтегляте от макарата още няколко пъти шнур, докато работната му част стане примерно около 7 метра.

Най-често с шнур се лови с право замятане над главата. Повечето от останалите начини са негови варианти. В това замятане работят само китката и подлакетната част на ръката, предраменната част е плътно прилепнала към тялото и е неподвиЖна.

Подлакетната част се разгъва в лакета, плавно движейки се напред и замахът завършва с енергичен тласък на китката. Мекият прът с параболичен строй при това се огъва и еластичните му сили изхвърлят шнура напред. Ръката и прътът могат да заемат изходно положение за тласък напред само след добро замахване назад: именно то изправя и опъва шнура назад. Затова преди всичко трябва добре да се усвои тласъка назад. А той се изпълнява винаги чрез замахване нагоре, над главата.

Представете си, че стоите с гръб плътно към някаква стена. Това не ще ви позволи да връщате пръта назад по вертикала и тласъкът назад ще се изпълнява достатъчно високо. Усилие при това ще се прилага само, докато прътът не заеме вертикално поло>кение, а китката ви трябва да спре именно в тази точка. Преди тласъка напред прътът позволява, съхранявайки натегнатостта на шнура, да се отклони малко назад, за да осигури необходимата амплитуда на движението напред.

Не се опитвайте да работите с много къс или с много дълъг шнур - за правилното натоварване на пръта са необходими 6-8 метра работна част на шнура.

Задължително позволете на шнура и повода с мухата да се изпънат по течението на водата и изпълнете замятане: с плавно движение повдигнете шнура във въздуха и когато той се изпъне назад, завършете замятането, полагайки шнура във водата пред себе си. Ако замятането не е задоволително, опитайте се да разделите тази операция на четири части.

1. ИЗХОДНО ПОЛОЖЕНИЕ - подлакетната става и прътът трябва да са почти на една права, а върхът на пръта трябва да е в посока на мухата. Дясната ръка може да бъде изпъната напред, лявата държи шнура до макарата, около метър шнур виси свободно между ръката и макарата.

2. ПОВДИГАНЕТО НА ШНУРА ОТ ВОДАТА - най-главното тук е плавно да се привежда шнура и пръта в движение, постепенно увеличавайки скоростта към третата част - тласъкът назад. При това отначало лакетът на дясната ръка се сгъва и вдига нагоре, а лявата ръка, държаща отпуснатия от макарата шнур, го дърпа надолу. В тази част на замятането се създава предварителното натоварване на системата „шнур-прът". Това движение се изпълнява с нарастващо ускорение през цялото време.

3. ТЛАСЪК НАЗАД - енергичното движение на китката придава на шнура допълнителна скорост. Сигнал за началото на тази част може да бъде отделянето на мухата от водата, но след няколко опита ще разберете, че не е необходимо да следите за това - ръката ви сама ще усети кога трябва да започне замахването. Шнурът трябва да излети над върха на пръта и да се изправи назад. От особено значение сега е спирането на пръта във вертикална плоскост. Прътът ще се огъне и съхранената в него енергия ще продължи размахването на шнура назад. Когато прътът се изправи, инерцията на летящия назад шнур ще го отклони малко назад. В този момент дясната ръка е заела изходно положение за тласък напред.

4. ТЛАСЪК НАПРЕД - ако тласъкът назад е изпълнен правилно, то тласъкът напред след малка пауза би протекъл като че ли сам по себе си. При движението напред силата на замятането се увеличава също постепенно. Трябва винаги да отчитате, че във въздуха шнурът е по-чувствителен на въздействие, отколкото във водата. Тласъкът започва с движение на лакета, после прътът с тласък на китката се измества напред под ъгъл 30 градуса спрямо хоризонта. Допълнителна енергия на замятането придава издърпването на шнура с лявата ръка, както това се правеше при повдигането му от водата. Тласъкът трябва да бъде прицелен не към водата, а примерно на половин метър над точката, където се стремите да подадете мухата. При това шнурът и поводът се изправят преди падането. Когато шнурът след двиЖението на китката полети напред, отслабете пръстите на лявата ръка или просто пуснете шнура, позволявайки му да изтегли образувалата се витка.

Всички тези четири части при замятането на водоема се изпълняват като едно цялостно движение, но на новака предстои да отработва всяко движение поотделно. Не е нужно да се опитвате да правите замятания напред, докато не бъдат отработени повдигането на шнура и тласъкът назад. Полезно е да обръщаме глава и да наблюдаваме пръта и полета на шнура. Когато започнете истински риболов, това повече няма да правите: очите ви ще следят за поведението на рибата и на мухата, а с шнура ще се занимават само ръцете.

Ако тласъкът назад се получи нисък, значи движението на китката е започнало късно и вие сте наклонили пръта назад. Ако шнурът след вас започне да се отпуска, без да се изправи напълно, това показва, че сте действали недостатъчно енергично. Наблюдавайки тласъка назад ще видите, че не трябва много да бързате с тласъка напред.

Най-сложните моменти в замятането са правилния избор на скоростта на движение на шнура и точното определяне на паузата между тласъците назад и напред. Ако тя е малка, шнурът няма да успее да се изправи и при тласък напред ще се чуе леко пляскане като от камшик. Когато паузата е голяма, шнурът ще започне да пада. При твърде енергичен тласък и забавена пауза ще усетите откат при изправянето на шнура назад. Бавно изпратеният напред шнур ще започне да пада на куп, без да се е изправил. Всички движения на рибаря-мухар трябва да бъдат синхронизирани. Тъй като системата „шнур-прът" винаги се намира в напрегнато състояние от ускорителните движения, всяка грешка или излизане от ритъма ще снижава ефективността на замятането. Когато вече сте усвоили правото замятане и сте започнали да ловите риба, пред вас ще възникнат най-малко три проблема: как да постъпите при намокрянето на сухата муха, как да измените дължината на шнура и неговата посока на изпращане. За да усвоите тези неща ще помогнат празните замятания. Ако по време на тласъка назад сте се опитвали да спрете пръта точно във вертикално положение, той все пак се е отклонил малко назад. След повдигането на шнура и тласъка напред, докато шнурът се изправи, позволете на пръта плавно да се отклони назад - примерно на 30 градуса - от вертикалата. Когато шнурът се изправи, отново го изпращаме назад и напред, но вече, за да изпратим мухата на нужното ни място. Ако мухата не се е изсушила напълно от размахването й във въздуха и пак потъва, значи размахването не е било достатъчно. Отново правим серия от празни замятания.



По време на риболова няма кога да гледаме шнура, но трябва внимателно да се вслушваме в движението му. Умението веднага да спрем движението му при всяко изменение на звука ще ни спести много мухи, време и нерви. Плясъкът при летенето на мухата и нарастването на натоварването в началото на движението означава, че тя се е закачила за нещо. Плясъкът при всеки празен замах означава, че мухата вече се е откъснала. Слаб тласък и изменението на звука на летящия шнур показват, че на него се е образувал възел. Ако трябва да удължим шнура, преди тласъка назад придвижваме лявата си ръка по шнура близо до макарата и изтегляме нова порция шнур, който отпускаме при тласъка напред. Това се нарича изстрелване. След време ще се научите да удължавате двойно по-бързо, изпълнявайки издърпване и изстрелване при всеки такт - и напред, и назад.

Обърнете внимание, че при удължаването на работната част на шнура расте паузата между отделните тласъци. Сега ще можете да държите във въздуха повече шнур, отколкото сте могли да повдигнете от водата, а при завършващия тласък да изстреляте наведнъж няколко метра шнур и да изпратите мухата по-далече. Преди да повдигнем такъв удължен шнур от водата, ще трябва да го скъсим. Най-просто е да го съберем на витки в ръката си. За да не се обърква, всяка следваща витка се прави с по-малък диаметър от предидущата. Витките висят на лявата ни ръка, притискани от палеца. Когато удължаваме шнура, трябва да се стараем той да се изтегля равномерно - по една-две витки на тласък.

С правото замятане през глава можем да изменим направлението на шнура само на 10-20 градуса. За да добием по-голямо отклонение се правят специални замятания, по правило с дълги двуръчни прътове. Това може да стане и с помощта на серия празни замятания при което едновременно ще сушим мухата и ще удължаваме шнура, постепенно изменяйки посоката за замятане.

Ширината на клупа (осморката) на летящия шнур зависи от амплитудата на движението на китката. Колкото е по-голяма, толкова по-голяма ще е дъгата, по която се движи върхът на пръта и толкова широки са клуповете. Тесният клуп осигурява точност и далечина на замятането. При широк клуп мухарката работи по-меко, при което се намалява вероятността от заплитането на повода към шнура.

Усвоили веднъж правото замятане, пробвайте да измените плоскостта на замятането, накланяйки пръта почти до хоризонтала. Няма да запратите мухата далеч, но подобни замятания са много полезни при страничен вятър и при влошени условия на риболова - например, когато се налага да заметнем под надвиснали клони на дървета.

Няма коментари: