Наслука [2]

Нека сега да хвърлим поглед и към биологията на дивеча, с който ще се съревноваваме. Всеки се бори за нещо! Той - да оцелее, а ние - да не се изложим...

Какво знаем за пъдпъдъка и как да ловуваме на него?

Ареалът му обхваща почти целия "Стар свят". И като обект на лов още от стари времена, пъдпъдъкът се ползва със заслужена слава. До неотдавна той е бил едва ли не навсякъде из селските местности. Навсякъде можеше да се чуе: "пит-пи-лит" или "пъд-пъдък" (където има поле и ливади).

От известните ни 6 подвида, които се отличават незначително по окраски и размер, нас ни интересува най-многочисленият подвид - обикновеният пъдпъдък, който гнезди в Европа, Северна Африка и Южна Азия. Той се явявал основният вид пернат дивеч, заради който ловците отглеждали кучета птичари. Но през втората половина от миналото столетие нещата са се променили. Все още има много мними защитници на природата, които твърдят, че рязко намалялата численост на пъдпъдъка е резултат на безгрижното му изтребление от ловците. Но определено нещата не стоят така. Не един изследователски институт и десетки учени (не просто единични "наблюдатели" на природата) са доказали, че масовото изчезване на пъдпъдъка се дължи на интензификацията на селското стопанство. Масовото използване на химия, мощна техника и непукизмът на земеделските производители са причините ние да нямаме вече този лов, който са имали нашите дядовци! Ето някои числа, публикувани в научната преса: през 1959 г. един ловец е убивал средно 300 птици за ловен сезон, а през 1960 трофеите му са 100-200 бр. През 1961-62 вече са 100-150 бр., през 1962 - 50-80 бр., през 1963 - 20-40 бр., 1964 - 10-20 бр., а оттогава насам статистиката е сведена до срамното количество 2-20 бр. средно за ловец, за един ловен сезон и при разрешена норма за отстрел 165 броя! Установено е, че ловците прибират по-малко от една десета от това, което загива от химизацията и механизацията в селското стопанство. Паленето на стърнищата е последната гавра, с която земеделците се доказват над любимия ни дивеч. Може би сте виждали как ято щъркели, десетина котки и бездомни кучета стоят на "варда" на края на горящото стърнище, и пируват с опърлените малки пъдпъдъчета и мишлета.

Обикновен пъдпъдък. Биология.



Видима дължина на тялото - около 200 мм, а на крилете 97-112 мм. Теглото на един пъдпъдък е средно 90 г, а на добре охранен есенен мъжкар (петле) може да достигне 110-120 г. Рекордьорите, хранещи се на "шведска маса", стигат до 140-150 г. Темето му е тъмно, с леки светли ивици по средата и отстрани на главата. Над очите има бели вежди, които продължават към гривата. Гушката е леко ръждива, а коремчето - сиво-бяло. Тялото по принцип е по-светло от главата - жълто-кафяво с безпорядъчно пръснати светли петна (охра). Женската се различава от мъжкия по по-светлата глава и особено по светлата гушка. Самецът има тъмно петно (от кафяво до черно) под гърлото и кафяви пръски на гърдите. Населява котловини, полета и ливади - посевите със земеделски култури. Избягва блатисти места. Много е подвижен и плашлив. Живее само на земята, добре бяга и умело се крие. Излита бързо и неочаквано. Както повечето кокошеви, често маха с криле и само преди кацане планира. Скоростта на полета е средно 11 м/с, но достига до 15-16 м/с и спада до 8-9 м/с през есента. При излитане първо набира височина и чак тогава преминава в хоризонтален полет. Излитането е съпроводено често с издаване на характерен звук (подсвирване) - "цфийг". Снася до 20 яйца, мъти до 18 дни. През един сезон може да има няколко поколения. Ако се унищожи първото люпило, задължително има второ. У нас прелита към края на март-април, а отлита на юг, след като температурата спадне до 15 градуса, т.е. прелетът започва септември и завършва октомври.

Колективен лов без и с кучета

Ловуването на пъдпъдък индивидуално и без куче рядко е успешно, може да не се вдигне нито една птица. При колективния лов ловците се събират, оформят редици и "прочесват" люцерна, суданка, просо, метла, слънчоглед, царевица, ливади, картофи, лук, цвекло, домати - въобще местата, които обича пъдпъдъкът, но край тях задължително трябва да има вода.

Много ловци не признават лов без ловно куче. Английските птичари са непобедими в този вид лов. Добре работят по пъдпъдък и немските "универсали". Другите европейски птичари им отстъпват съвсем малко.

Охраненият пъдпъдък издържа добре на стойката на кучето. Когато излети, винаги лети ниско и по права линия. Затова и стрелбата по него се счита за лесна. За първи изстрел, когато кучето е "на стойка", можете да използвате полузаряди или силен дисперсант, снареден с по-дребни сачми - 11-10. Особено лесна е стрелбата по птица, която отлита от Вас. Просто се целите в нея. Но е доста трудно да уцелиш пъдпъдък, който лети косо или напречно на линията на стрелците. И ако някой си мисли, че е лесно, той дълбоко се заблуждава!

С куче може да се ловува и през целия ден, стига температурата на въздуха да не е над 30 градуса. При 25-28 градуса кучето (зависи и от породата) улавя до 50 процента от миризмата, която оставя дивечът; към 30 градуса изключва обонянието си въобще, а при 32-33 градуса отказва да работи, като това може да бъде и завинаги! За английските птичари това понятие е малко по-разтегливо, но на тях пък им влияе самият ландшафт и се отказват от раз! Най-добрият начин да откажете кучето си от лов е да го водите в жегата, в суха трева и плътен посев слънчоглед, където е задушно! Няма нищо по-красиво, по-приятно и по-скучно от индивидуалния лов с хубаво куче! И няма нищо по-безполезно и по-изморително от индивидуалния лов без куче! И няма по-голямо шоу от колективния лов на пъдпъдък със и без кучета! За лова с мрежи, капани и примамващи звуци няма да говорим. Всички те се считат за бракониерство!

Гълъбови (гургулици, гугутки, гривяци)

Ловът на "гълъбови" е недостатъчно известен за нашите ловци. И не затова, че не го познават, познават го, но най-вече заради липсата на познания в тънкостите му.



По принцип гургулицата е по-едра от пъдпъдъка. Но пък за сметка на това лети по-бързо и по-високо - доста (конкуренция е на бърнето), обича висшия пилотаж (конкурира се с бекаса), вижда много и надалеч, знае безброй вицове и легенди за знайни и незнайни ловни подвизи (с което се конкурира с дивата свиня). Тя е единственият доказан "магнит" за олово! Може да обере всичките патрони на голяма група ловци за отрицателно време! А и правилно приготвените от нея пържоли (на скара с дървени въглища) я задържат категорично напред в класацията! Т.е. с лова на гургулици шоуто е пълно! Средната маса на една гургулица е 150-190 г, като в началото на сезона се срещат масово 100-грамови "сини птици". За две седмици гургулиците се угояват така, че започват да приличат на летящи лимони с маса до 200-220 г, които при "централно" попадение просто се пръскат. Дори и пъдпъдъкът не го може така!



За да може да се ловува успешно на "летящата магия", трябва да се знае нещо за нейната биология, а ареалът й на разпространение е свързан изключително с наличието на един плевел, за което ще говорим друг път. Другото характерно е доста ранното й отлитане на юг. По научни данни гургулицата напуска едновременно цяла Европа. Влиянието на климатичната обстановка е съществено, като ускорява (но не забавя) отлитането. Един дъжд към края на август и... адиос! Другата особеност е дневният ритъм при масовия прелет. Гургулицата спазва точно до минута този ритъм.. Масовият й прелет започва от 20 август (за северните европейски райони) и продължава до 10 септември за южните. На по-късен етап може да се наблюдават само ята от късно излюпени млади птици и редки възрастни особи, които обикновено изпълняват ролята на водачи. Много трудно може да се попадне на пасаж, като нерядко за тази цел трябва да се пропътуват стотици километри. Няма никаква гаранция, че ще попаднете на правилното място, в правилното време, на правилния председател на ловна дружинка. Днес гургулиците са тук, а утре са изчезнали напълно! Нерядко миграцията на птиците се определя и от наличието на храна. Може би сте забелязали, че дори си избират сорта слънчоглед, а да не говорим за неговата зрялост.



Освен от храна, "гълъбовите" се нуждаят и от вода. Не могат без нея! Следователно местата на събиране на птиците са свързани с наличието на много вода. Това могат да бъдат големи реки, язовири, езера, та дори и ручеи и локви. Колкото повече е водата, толкова повече птици се събират край нея. Предпочитат течащата вода. Основните прелетни маршрути за Южна България са езерата край морето (Варна-Бургас) - река Ропотамо - река Резовска. Други основни маршрути са поречието на река Тунджа, поречието на Марица, на Арда и на Струма. Близко до водопоя са разположени и местата за хранене (до няколко километра), за гнездене, за почивка. Предпочитат да се хранят на полета, засети с просо, грахово-житни смески, пшеница и най-вече слънчоглед. Познаването на района ще Ви позволи бързо да се ориентирате.

Големите площи, засети със слънчоглед, са привлекателни за птиците, но в тях може да се ловува успешно най-вече от голям колектив ловци. Гургулицата не се храни с недозрял слънчоглед! Проверката на съдържанието на гуглата може да Ви помогне много за изясняване на обстановката. "Разпределението" на времето при гургулицата е много интересно и ако го знаете, ще Ви е от полза при ловуването. Гургулицата нощува в гъсто обрасли дерета и горски масиви. Предпочита за кацане диви круши, върби, леска, бряст. След като слънцето се издигне на един-два диаметъра, тя масово излита да се храни. Някои първо пият вода, а после отиват да се хранят. Ако не я плашите, бързо си напълва гушата и отлита на водопой. А тези, които се хранят на порции, могат да се връщат два-три пъти на полето. По обяд "гълъбовите" почиват "на сянка". Към 15-16 ч. вече са смлели храната и отново отлитат на полето, за да се хранят. Преди залез слънце - обратно към водата и гората. За предпочитане е да се ловува из местата за хранене. Не бива да се търсят или причакват гургулици край местата за водопой и почивка, неспортсменско е. И един ловец да има в района за почивка, целият пасаж напуска мястото още същата вечер. За останалите "гълъбови" (див гълъб, домашен сив гълъб, гугутка, гривяк) няма какво особено да се каже. Биете ли успешно гургулицата, другите не са Ви проблем.. Трябва да се има предвид само това, че гривякът вижда много повече и носи повече на бой, което го прави и по-труден за отстрел. На гургулица може да се ловува с патрони, снаредени с всякакви сачми - от No11 до No5 (до 13/00 включително, както е и при пъдпъдъка). Могат да се използват и специално подготвени патрони от номера 8 и 9, които се зареждат със сачми от 24 до 32 г. (Ако в полето има много гривяци, ще е добре да имате патрони, заредени с номера от 7 до 5). За близки дистанции - 24 г, 10 и 9 номер; за средни дистанции - 28 г, с номера 9 и 8; и за далечни - 32 г с номер 8.

Съвършената ловна пушка

Производителите на висококласно ловно оръжие предлагат модели, изработвани както серийно, така и по поръчка. Това важи в пълна сила само за класическото ловно оръжие. Спортно ловно оръжие се произвежда в ограничени количества и от малко компании. Като пример могат да се посочат италианската "Фабри" и английската "Холанд & Холанд".

Естествено, изработването на ловно оръжие по поръчка не може да мине без прецизно снемане на антропометричните особености на тялото на клиента. Ако не го удовлетворява заготовката на приклада, той може да избере друга съобразно своя вкус.

Може да ни се вижда странно, но в страната на прочутите английски оръжейници само "Холанд & Холанд" произвеждат специални модели пушки, разчетени за натоварването им на стрелковата площадка.

В началото на XX век именно английските оръжейници даваха тон в световното производство на ловното оръжие. Но късогледството, високомерието и неспособността да мислят в перспектива изиграха на островитяните лоша шега. Бъдейки абсолютно уверени в непогрешимостта си, че право на съществуване имат само ловните пушки-успоредки, появяването на надцевките бе посрещнато на нож и оценено като посегателство на традициите. Но и надцевките не предизвикаха такъв лош прием, както полуавтоматите, за производството на които въобще не ставаше и дума. Едва през 2006 г. фирмата "Уебли & Скот" се осмели да наруши табуто и започна да произвежда полуавтомати. Но когато на английския пазар нахлуха надцевките (в това число и руските ижовки) и полуавтоматите от чужбина, англичаните сдадоха позициите си без бой. Образно може да се каже - дори без един изстрел, защото просто нямаше как да се съпротивляват. В резултат на тази неподготвеност на англичаните за подобна експанзия оцеляха само фирмите, произвеждащи скъпи висококласни ловни пушки по поръчка.

През последното десетилетие на XX век английските оръжейници обаче изведнъж получиха неочаквана подкрепа от тези, които считаха за диваци, дорасли само до помпите. Става дума за американците, които някак неочаквано за всички, които се занимават с ловно-спортния оръжеен бизнес по света, започнаха да купуват в големи количества първокласни спортни ловни пушки (от така наречения клас "Премиум"). Търсенето на пушките с марка "Холанд & Холанд" рязко нарасна. Като лидер на продажбите безусловно се наложи моделът "Роял", но успеха на фирмата най-вече се дължи на сравнително евтините модели надцевки "Спортинг". Сега „Спортинг" фактически са единствените английски състезателни пушки в категория "Премиум", а фирмата е единствения им производител.

Моделът „Спортинг" беше създаден от "Холанд & Холанд" в средата на 90-те години на миналия век и показва абсолютно ново направление в дейността на конструкторския център на фирмата.

Още отначало на конструкторите била поставена задачата максимално да използват възможностите на компютърното програмиране и съвременните технологии на оръжейното производство.

Конструкцията на модела обединявала затворната система на "Босс" и постиженията на италианските оръжейници, разработили сваляемия ударно-спускателен механизъм, добре познат на ловците от пушките "Пераци". Затворната система на "Босс" е най-надеждната и оцеляла във времето, но за серийно производство не е технологична, защото изисква влагането на много квалифициран ръчен труд.

Независимо от ползването на чужди постижения, конструкцията на тази спортна пушка е съвършено самостоятелна разработка на конструкторите на "Холанд & Холанд". Особено по отношение на ударно-спускателния механизъм, който бил конструиран напълно по нов начин.

Не веднага обаче се отдало на конструкторите да въплътят в метал това, което са замислили. При първите произведени пушки възникнали проблеми с работата на селекторния механизъм (изработен изключително точно и с минимални допуски) поради замърсяването на ударно-спускателния механизъм от барутните газове. Това наложило доработката му и впоследствие този недостатък бил отстранен.



За издръжливостта на "Спортинг" говори факта, че един състезател, направил 90 000 изстрела, веднага поръчал още 2 пушки.

В резултат на упорития труд на работещите във фирмата, се появил и истински шедьовър. Свалянето на ударно-спускателния механизъм става с помощта на ключ, монтиран в спусъчната скоба. И това е направено толкова майсторски, че този ключ може да се открие само ако знаете какво и къде да търсите. Иначе конструкцията е типична за състезателните пушки: неавтоматичен предпазител и селектор, съвместен с предпазителя.

Много производители на ловно състезателно оръжие, вземайки предвид нарасналия интерес към него, масово започнаха да произвеждат "спортно" оръжие на базата на съществуващите модели ловни пушки, предназначени за лов. Единствената разлика е в наличието на сменяеми шокове. Цялата работа е там, че подобно оръжие не може да издържи на повишените натоварвания (броя на изстрелите), изпитвани от състезателните пушки.



Моделът "Спортинг" явно е създаден специално за състезателна пушка. Може да бъде поръчан с цеви дълги от 63 до 81 см и патронници 70 и 76 мм. По желание цевите могат да бъдат изработени с пробиване "Овърбор" или с удължен снаряден вход, с плътна или вентилируема мерна линия с желаната от заявителя ширина и форма. Изборът на шоковите стеснения също може да бъде изработен по желанието на заявителя. Най-често цевите се поръчват с фиксирани шокове (постоянни). При това величината на дулното стеснение може да бъде оптимизирана за конкретен патрон с цел постигане на заявената от клиента групираност на боя. Може да се комплектова и със сменяеми шокове "Брили". "Брили" доставя на "Холанд & Холанд" полуфабрикати на сменяеми шокове без резба, а нарязването на резбата и прогонването на шоковете се извършва от оръжейниците на "Холанд & Холанд". Клиентът може да поръча сменяеми блокове цеви с какъвто желае калибър.

Естествено, изработването на ловно оръжие по поръчка не може да мине без прецизно снемане на антропометричните особености на тялото на клиента. Ако не го удовлетворява заготовката на приклада, той моЖе да избере друга съобразно своя вкус. Само че за това трябва да плати допълнително.

Теглото на пушката също издава спортното й предназначение, макар тя да се изработва по съгласувана спесификация с клиента. Леките пушки от 12 кал на модела "Спортинг" тежат 3.3 кг, докато стандартният модел със 76 см цеви е около 3.9 кг. Оценяването на боя на пушка „Спортинг" е сложно по няколко причини. Първо, трябва да се избавим от мисълта, че държим пушка за 100 000 лева и да се наслаждаваме на стрелбата. Второ, всяка пушка е неповторима, тъй като въздействието на клиента върху нея не се ограничава от производителя.



Светът в крайна сметка се развива и върви напред. И ако някой иска да е съвършен стрелец, той просто трябва да стреля със съвършенна пушка, каквато е моделът "Спортинг" на "Холанд & Холанд".

Сомът - гигантът в нашите водоеми

Сомът безусловно е най-голямата риба в нашите водоеми. Не е рядкост улавянето на екземпляри над 50-60 кг, но обикновено върху куките на рибарите попадат 4-12 килограмови риби. Напоследък по Дунава започна системно ловене на сом на кльонк и то много резултатно. Това показва, че гигантът вече е възстановил нормалното си количество в тази река.

На дъно сомът се лови по всяко време на деня, стига само да заметнем примамката там, където се намира в момента. Обикновено това са места в най-дълбоките и спокойни части на водоема, който обитава.

Видът на сома е твърде екзотичен и той доста се различава от утвърдената сред непосветените хора представа за риба. Главата му е твърде широка, устата му е огромна и въоръжена с многобройни остри, но дребни зъби. Долната челюст е по-дълга от горната. Очите му са малки и поставени напред. На горната челюст има два дълги мустака, а на долната - четири, по-къси. Тръбната перка на сома е малка, но аналната е дълга и се слива с опашната. Силно сплеснатата опашка заема половината тяло. Няма люспи, тялото му е покрито с мека, дебела кожа, отделяща много слуз.



У нас сомът се среща във всички по-големи реки и язовирите в близост до тях, но основен естествен резервоар за тази риба е река Дунав и долните течения на притоците му. Предпочита дълбоките и затинени части на водоемите, в които има корени на прибрежни дървета и подмоли. Местообитанието се сменя при изключителни случаи, като го напуска само, за да хвърли хайвера си в разливите в близост до него, след което отново се връща обратно. През зимата заляга за зимен сън много по-рано от другите риби и изпада във вцепенение със силно намалена жизненост.

Някои автори считат сома за предимно нощна риба, но това не се доказва със сигурност от практиката. В местообитанието си (вира) сомът е активен и през деня. За това говорят резултатите от ловенето на дъно и на блесна, а също и ловенето на кльонк по Дунава. Работата е там, че през нощта сомът се придвижва към широките плитчини в близост до вира и по този начин става достъпен за въдиците ни. Щом се затопли времето, започва лакомо да се храни, като активността му към есента намалява със захлаждането на водата.

Сомът започва да се размножава след третата си година, при дължина 40-50 см. Хвърля хайвера си едва, когато водата се загрее до 18-20 градуса. Тогава сомовете се събират на доста шумни групи, но впоследствие образуват нещо като брачни двойки, което е съвсем рядко явление сред рибите. Хайверът се изхвърля на порции, което може да продължи до август - в зависимост от метеорологичните условия на годината. За тази цел сомовете устройват в плитчините примитивно гнездо, където женската изхвърля хаиверени зърна, лепкави и прилепващи към дъното и стените на гнездото. Двойката охранява гнездото и излюпените личинки. Инкубационният период обикновено е от 3 до 5 денонощия.



Сомът е риба със средна плодовитост. Установено е, че женска с тегло 5.1 кг е имала 68 000 зърна с различен размер (1-1.8 мм).

Сомът расте бързо, особено през първите 5-6 години. В реките първата година достига 20 см., на четвъртата - 50-60 см, а на десетата - почти метър и 8-10 кг. В язовирите с богата хранителна база (много дребна риба) расте още по-бързо - на шестата година достига 6 кг.

Основно сомът се храни с риба - от най-едрата до най-дребната. Тъй като е тромав, причаква плячката си от засада. Някои автори даже твърдят, че използва мустаците си за примамка, понеже наподобяват червеи, но това все пак е в областта на предположенията. Жабите му са любима храна, а така също и раците. От литературата са известни случаи на нападения на сомове на водоплаващи птици, преплуващи реката кучета и други, но това са литературни, а не научни данни. Доказано е обаче, че много обича мършата (умрели риби, жаби и други водни животни), поради което го наричат санитар на водоемите.

Ловенето на сома започва щом водата достигне 16-18 градуса. Тогава е началото на неговото усилено хранене и кълве постоянно и резултатно. Обикновено това време настъпва след приключването на пролетната забрана - някъде в началото на юни. За стръв използваме жива или мъртва рибка, жаба, цял рак, грозд едри земни червеи, попови прасета, оскубани дребни птици (врабчета, скорци и други), които могат да се запържат преди това, а напоследък са улавяни сомове в язовирите и на кюспе.

Използват се едри номера ковани куки - от № 0 до № 4/ 0. Някъде рибарите си ги изработват сами под името "кърмаци". Влакното не трябва да бъде по-тънко от 0.40 мм, а най-добре е да ползваме плетените влакна. Някъде при вкарването на стръвта с лодка използват трикатен бял или кафяв видлон и то с голям успех заради здравината му. При дънния риболов, а изглежда и въобще, цветът на влакното е без значение. Прътът трябва да бъде твърд и дълъг поне 300 см, защото с него ще изморяваме тази мощна риба. Макарата е мощна, като много подходящи за ловенето на едри сомове се оказаха качествените мултипликатори. Влакното на заметнатата въдица се опъва добре, без никаква хлабина, защото сомът поглъща стръвта на място, след което рязко потегля встрани и се самозасича. Тежестта е подвижна, като куката се връзва след тежестта. Този начин на ловене на сом изисква упорито чакане с часове, за да започнат рибите да се хранят. Но когато започнат, за кратко време можем да уловим 2-3 екземпляра с внушителни размери. Интересното е, че най-напред кълват най-едрите риби.

Добър резултат, но отново за търпеливи и упорити рибари, дава ловенето на блесна. Убедили се със сигурност, че даден вир държи сомове, започваме упорито да замятаме. Най-подходящи са въртящите се светли блесни от № 4 нагоре. Ако тройките им не са добре отворени, можем да ги подменим с по-големи, но непременно от реномирана марка. Влакното не трябва да бъде по-тънко от 0.35 мм. Близките замятания и голямата тежест на едрите блесни позволяват използването на по-дебели влакна. Налага се да замятаме поне 3-4 часа в даден вир; ако там има сомове, те няма да пропуснат да ударят. След достатъчното им раздразване сомовете започват да атакуват блесната и тогава последователно могат да се хванат няколко екземпляра. Дълбочината на воденето на блесната не е от решаващо значение, но не трябва да е повърхностно - все пак сомът не е распер.

Добър резултат дават също меките примамки и воблърите. Те са по-подходящи за тролингов риболов - при които воденето им става чрез дънно влачене с лодка. Този риболов дава възможност за кратко време да обловим повече сомски ями в затворените водоеми, което повишава вероятността да открием свърталище на сомове. Кълват предимно едри екземпляри, затова такъмите трябва да отговарят на предполагаемите трофеи.

Сомът може да се лови на плуваща въдица от лодка, но като се примамва чрез биене с кльонк. Кльонкът е специално съоръжение, изработено от твърдо дърво или пластмаса, с което се удря по повърхността на водата. Произведеният при изваждането му от водата звук дразни с нещо сома, той се издига към повърхността и атакува стръвта, която е отпусната отвесно от лодката. Лодката се движи сама по течението, като с кормилото или греблата само се насочва към дълбоките места, където е възможно да има сомове. Този риболов е изключително интересен и вълнуващ. Кълват сомове от два до двадесет килограма, но не са изключение и по-едри, особено в язовирите. В тях пък лодката се движи от втори рибар, който гребе с веслата, или от правотоков електромотор, който работи съвсем безшумно. За стръв най-подходящо е поповото прасе (конощип), но може да се използват и жаби, едри риби и раци. Особено вълнуващ е моментът, когато се закачи едър сом и започне да ускорява движението на лодката по течението.

Изваждането на закачения едър сом е трудно. Той има навика да ляга на дъното и тогава вече трябва да разчитаме само на здравината на влакното, за да го отлепим оттам. Макарата трябва да има отличен авансов механизъм, за да предпази влакното от резките потегляния. Умореният сом се докарва близо до лодката или до брега и там се закачва с кука, забождайки го за мекия корем. Няма смисъл да опитваме да го загребваме с обикновено кепче, колкото и голямо да е то - това е най-сигурният начин да го изтървем. На сушата (и особено в лодката) трябва веднага да го умъртвим, защото с мощен тласък на опашката си може да се изхвърли обратно във водата. Сомът няма люспи и това е негово голямо предимство при почистването. Месото му е много вкусно, особено на 4-5 килограмовите риби, ловени в течаща вода. По-едрите, ловени в равнинните тинести язовири, понякога миришат на тиня.

Сомът може да се приготвя по всички възможни начини: пържен, готвен, плакия с доматен сос, но най-вкусен е на скара. От главата му пък се приготвя най-вкусната рибена чорба, разновидност на която е влашкият "сарамур".

Ловене на риба с шнур

Да се научиш да замяташ въдицата с шнур не е толкова сложно, колкото изглежда. Не е необходимо да се стремим да замятаме много далеч - 8-12 метра са достатъчни. Майсторлъкът е да предложиш изящно мухата на предпазливия кефал без да предизвикаш подозрението му, а това е не по-малко трудно отколкото да заметнеш на 25 метра.

Най-важното, което трябва да усвоим на първия етап на обучението е, че силата и точността на замятането се определят от движенията на китката и подлакетната част на ръката, като рамото и предраменната част въобще не работят. Тласъкът напред не може да бъде по-добър от тласъка назад. Основното за доброто замятане е високото и пълно разгръщане на шнура назад.

Не по-малко важен е и правилният избор на такъма - с нискокачествена и небалансирана въдица е невъзможно да се научим добре да замятаме.

Къде е по-добре да започнем обучението си - на корта за кастинг или на реката? Аз лично смятам, че в парниковите условия на корта (свободно пространство във всички посоки, липса на закачки, изтеглянето на шнура от земята, а не от водната повърхност) въобще не съответстват на реалните условия на ловене с шнур. При повдигането на шнура от водата той има съвсем друга динамика и поведение, а изпълнението на някои елементи от замятането въобще не е възможно върху твърда повърхност. Но ако до сезона е още далеч, можем да се упражняваме на корта или на чиста, обширна поляна - това ще е по-добре от бездействието и чакането на пролетта. Но ето, че идва най-после времето да излезем на водоема. Най-доброто място за първите практически занимания е чистия нисък бряг на някой язовир. Там можете да започнете замятането направо във водата. Не си струва да навлизате по-навътре от дълбочина до коляното. Всичко, което ще говорим по-нататък, се отнася за замятането с дясната ръка. Ако сте левак, работете с лявата ръка. Ако еднакво добре владеете и двете си ръце, отработвайте варианта на замятане с двете ръце. Подобно владеене на замятането ще ви помогне при наличието на страничен вятър, а също и когато се намирате в неудобно положение спрямо предпочитаната ръка.



За да изпълните добре замятането следва леко и свободно да държите ръкохватката на пръта. Най-добре е, когато палецът е поставен върху нея по протежението й (при прътите от леките класове - показалеца!), а останалите пръсти свободно я обхващат отдолу. При такова положение палецът или показалецът добре ще контролират положението на пръта, като не му позволяват да се отклонява назад и служат като лост за придаване на сила.

Преди замятането е необходимо да удължим работната част на шнура. За тази цел отпускате пръта малко по-ниско от хоризонталата, а с лявата ръка изтегляте от макарата около метър шнур и с движението на китката енергично го размахвате в хоризонтална плоскост. Много лесно ще схванете момента, когато шнурът ще започне да се изхлузва от върховия водач и да се удължава. Така изтегляте от макарата още няколко пъти шнур, докато работната му част стане примерно около 7 метра.

Най-често с шнур се лови с право замятане над главата. Повечето от останалите начини са негови варианти. В това замятане работят само китката и подлакетната част на ръката, предраменната част е плътно прилепнала към тялото и е неподвиЖна.

Подлакетната част се разгъва в лакета, плавно движейки се напред и замахът завършва с енергичен тласък на китката. Мекият прът с параболичен строй при това се огъва и еластичните му сили изхвърлят шнура напред. Ръката и прътът могат да заемат изходно положение за тласък напред само след добро замахване назад: именно то изправя и опъва шнура назад. Затова преди всичко трябва добре да се усвои тласъка назад. А той се изпълнява винаги чрез замахване нагоре, над главата.

Представете си, че стоите с гръб плътно към някаква стена. Това не ще ви позволи да връщате пръта назад по вертикала и тласъкът назад ще се изпълнява достатъчно високо. Усилие при това ще се прилага само, докато прътът не заеме вертикално поло>кение, а китката ви трябва да спре именно в тази точка. Преди тласъка напред прътът позволява, съхранявайки натегнатостта на шнура, да се отклони малко назад, за да осигури необходимата амплитуда на движението напред.

Не се опитвайте да работите с много къс или с много дълъг шнур - за правилното натоварване на пръта са необходими 6-8 метра работна част на шнура.

Задължително позволете на шнура и повода с мухата да се изпънат по течението на водата и изпълнете замятане: с плавно движение повдигнете шнура във въздуха и когато той се изпъне назад, завършете замятането, полагайки шнура във водата пред себе си. Ако замятането не е задоволително, опитайте се да разделите тази операция на четири части.

1. ИЗХОДНО ПОЛОЖЕНИЕ - подлакетната става и прътът трябва да са почти на една права, а върхът на пръта трябва да е в посока на мухата. Дясната ръка може да бъде изпъната напред, лявата държи шнура до макарата, около метър шнур виси свободно между ръката и макарата.

2. ПОВДИГАНЕТО НА ШНУРА ОТ ВОДАТА - най-главното тук е плавно да се привежда шнура и пръта в движение, постепенно увеличавайки скоростта към третата част - тласъкът назад. При това отначало лакетът на дясната ръка се сгъва и вдига нагоре, а лявата ръка, държаща отпуснатия от макарата шнур, го дърпа надолу. В тази част на замятането се създава предварителното натоварване на системата „шнур-прът". Това движение се изпълнява с нарастващо ускорение през цялото време.

3. ТЛАСЪК НАЗАД - енергичното движение на китката придава на шнура допълнителна скорост. Сигнал за началото на тази част може да бъде отделянето на мухата от водата, но след няколко опита ще разберете, че не е необходимо да следите за това - ръката ви сама ще усети кога трябва да започне замахването. Шнурът трябва да излети над върха на пръта и да се изправи назад. От особено значение сега е спирането на пръта във вертикална плоскост. Прътът ще се огъне и съхранената в него енергия ще продължи размахването на шнура назад. Когато прътът се изправи, инерцията на летящия назад шнур ще го отклони малко назад. В този момент дясната ръка е заела изходно положение за тласък напред.

4. ТЛАСЪК НАПРЕД - ако тласъкът назад е изпълнен правилно, то тласъкът напред след малка пауза би протекъл като че ли сам по себе си. При движението напред силата на замятането се увеличава също постепенно. Трябва винаги да отчитате, че във въздуха шнурът е по-чувствителен на въздействие, отколкото във водата. Тласъкът започва с движение на лакета, после прътът с тласък на китката се измества напред под ъгъл 30 градуса спрямо хоризонта. Допълнителна енергия на замятането придава издърпването на шнура с лявата ръка, както това се правеше при повдигането му от водата. Тласъкът трябва да бъде прицелен не към водата, а примерно на половин метър над точката, където се стремите да подадете мухата. При това шнурът и поводът се изправят преди падането. Когато шнурът след двиЖението на китката полети напред, отслабете пръстите на лявата ръка или просто пуснете шнура, позволявайки му да изтегли образувалата се витка.

Всички тези четири части при замятането на водоема се изпълняват като едно цялостно движение, но на новака предстои да отработва всяко движение поотделно. Не е нужно да се опитвате да правите замятания напред, докато не бъдат отработени повдигането на шнура и тласъкът назад. Полезно е да обръщаме глава и да наблюдаваме пръта и полета на шнура. Когато започнете истински риболов, това повече няма да правите: очите ви ще следят за поведението на рибата и на мухата, а с шнура ще се занимават само ръцете.

Ако тласъкът назад се получи нисък, значи движението на китката е започнало късно и вие сте наклонили пръта назад. Ако шнурът след вас започне да се отпуска, без да се изправи напълно, това показва, че сте действали недостатъчно енергично. Наблюдавайки тласъка назад ще видите, че не трябва много да бързате с тласъка напред.

Най-сложните моменти в замятането са правилния избор на скоростта на движение на шнура и точното определяне на паузата между тласъците назад и напред. Ако тя е малка, шнурът няма да успее да се изправи и при тласък напред ще се чуе леко пляскане като от камшик. Когато паузата е голяма, шнурът ще започне да пада. При твърде енергичен тласък и забавена пауза ще усетите откат при изправянето на шнура назад. Бавно изпратеният напред шнур ще започне да пада на куп, без да се е изправил. Всички движения на рибаря-мухар трябва да бъдат синхронизирани. Тъй като системата „шнур-прът" винаги се намира в напрегнато състояние от ускорителните движения, всяка грешка или излизане от ритъма ще снижава ефективността на замятането. Когато вече сте усвоили правото замятане и сте започнали да ловите риба, пред вас ще възникнат най-малко три проблема: как да постъпите при намокрянето на сухата муха, как да измените дължината на шнура и неговата посока на изпращане. За да усвоите тези неща ще помогнат празните замятания. Ако по време на тласъка назад сте се опитвали да спрете пръта точно във вертикално положение, той все пак се е отклонил малко назад. След повдигането на шнура и тласъка напред, докато шнурът се изправи, позволете на пръта плавно да се отклони назад - примерно на 30 градуса - от вертикалата. Когато шнурът се изправи, отново го изпращаме назад и напред, но вече, за да изпратим мухата на нужното ни място. Ако мухата не се е изсушила напълно от размахването й във въздуха и пак потъва, значи размахването не е било достатъчно. Отново правим серия от празни замятания.



По време на риболова няма кога да гледаме шнура, но трябва внимателно да се вслушваме в движението му. Умението веднага да спрем движението му при всяко изменение на звука ще ни спести много мухи, време и нерви. Плясъкът при летенето на мухата и нарастването на натоварването в началото на движението означава, че тя се е закачила за нещо. Плясъкът при всеки празен замах означава, че мухата вече се е откъснала. Слаб тласък и изменението на звука на летящия шнур показват, че на него се е образувал възел. Ако трябва да удължим шнура, преди тласъка назад придвижваме лявата си ръка по шнура близо до макарата и изтегляме нова порция шнур, който отпускаме при тласъка напред. Това се нарича изстрелване. След време ще се научите да удължавате двойно по-бързо, изпълнявайки издърпване и изстрелване при всеки такт - и напред, и назад.

Обърнете внимание, че при удължаването на работната част на шнура расте паузата между отделните тласъци. Сега ще можете да държите във въздуха повече шнур, отколкото сте могли да повдигнете от водата, а при завършващия тласък да изстреляте наведнъж няколко метра шнур и да изпратите мухата по-далече. Преди да повдигнем такъв удължен шнур от водата, ще трябва да го скъсим. Най-просто е да го съберем на витки в ръката си. За да не се обърква, всяка следваща витка се прави с по-малък диаметър от предидущата. Витките висят на лявата ни ръка, притискани от палеца. Когато удължаваме шнура, трябва да се стараем той да се изтегля равномерно - по една-две витки на тласък.

С правото замятане през глава можем да изменим направлението на шнура само на 10-20 градуса. За да добием по-голямо отклонение се правят специални замятания, по правило с дълги двуръчни прътове. Това може да стане и с помощта на серия празни замятания при което едновременно ще сушим мухата и ще удължаваме шнура, постепенно изменяйки посоката за замятане.

Ширината на клупа (осморката) на летящия шнур зависи от амплитудата на движението на китката. Колкото е по-голяма, толкова по-голяма ще е дъгата, по която се движи върхът на пръта и толкова широки са клуповете. Тесният клуп осигурява точност и далечина на замятането. При широк клуп мухарката работи по-меко, при което се намалява вероятността от заплитането на повода към шнура.

Усвоили веднъж правото замятане, пробвайте да измените плоскостта на замятането, накланяйки пръта почти до хоризонтала. Няма да запратите мухата далеч, но подобни замятания са много полезни при страничен вятър и при влошени условия на риболова - например, когато се налага да заметнем под надвиснали клони на дървета.

Лов на гургулици

Ловът на прелетен дивеч в България - пъдпъдък, бекасина, гургулица, гривяк и бекас започва от първата събота след 15 август. От изброените птици най-разпространена и многобройна е гургулицата.

Гургулиците са прелетни птици за България, те отглеждат поколение тук, но през есента отлитат на юг. За лов се разчита, както на тук излюпените птици, така и на прелетни ята от средна и южна Европа. Прелетните ята се съсредоточават предимно в северозападните райони на страната - около градовете Видин, Кула и Грамада. Изобилието на гургулици в тези райони през септември става такова, че те стават напаст за нивите със зрял слънчоглед, поради което причиняват осезаеми вреди на фермерите.

До края на август се разчита само на местни птици. Тогава те се хранят из нивите с ожънати жита (стърнища), затова се търсят около тях. Като зърнояди птици гургулиците се нуждаят от много вода за пиене, поради което е излишно да ги търсим по места, където няма изворна, заблатена или течаща Вода. Нощем се нуждаят от високи, клонести дървета с гъста корона за преспиване, затова най-често ги срещаме около гористи долове, в дъното на които текат малки рекички.

В началото на септември започват да зреят слънчогледите, семето на които е любима и основа храна за всички гълъбови птици. От него гургулиците бързо натрупват подкожна тлъстина, която впоследствие се явява техния енергиен резервоар по време на дългия прелет на юг. Тогава птиците наедряват и стават с 50% по-тежки от отстреляните в средата на август.



Ловът на гургулици е много приятен. Поради многочислеността им ловецът може на воля да постреля, при което и трофеите са повече. Същевременно този лов не е лек, защото изисква наблюдателност и ловен опит, за да могат да се открият местата на обитание на птиците, както и местата, които посещават за хранене и водопой. Трябва до съвършенство да се овладее изкуството за дебнене, защото те са изключително предпазливи и плашливи, надарени с остро зрение. И накрая ловецът трябва да бъде отличен стрелец, защото гургулицата лети бързо и високо, като понякога рязко лъкатуши в полет.

У нас на гургулици се ловува индивидуално, като се използват следните методи :

Лов на прелитащи над слънчогледите птици:

Сутрин от разсъмване докъм 10 часа и следобед от 15 до 18 часа гургулиците се отправят за хранене в нивите със слънчоглед. Ловецът се движи бавно из високите растения, като за маскировка е облечен в камуфлажно облекло, а на главата си поставя "шапка" от слънчогледови зелени листа. Стреля се както по прелитащите птици, така и на подплашените от нас.

Обикновенно при внимателно ходене из слънчогледа птиците прелитат на височина 20-30 м., което изглежда доста невероятно за неопитните ловци. По-лесна е стрелбата по излитащи хранещи се птици, защото тогава те летят сравнително бавно право от ловеца, поради което прицелването е значително по-лесно.

Разновидност на този начин на ловуване е стрелбата по кацнали хранещи се птици на слънчогледовите пити. Те се забелязват отдалеч и понякога, увлечени в лакомията си, допускат ловеца на 30-40 м. Този лов е по-лек, но изисква продължително ходене сред бодливите слънчогледи по време на летните горещини. За сметка на това откриването на ударените прици е значително по-лесно, защото се запомнят местата, където кацат птиците, и се търси около тях. Докато при лова на прелет птиците падат далеч и откриването им в гъстите и високи слънчогледи, често с много плевели, е много трудно. Използването на куче-птичар за апортиране на отстреляните птици у нас не се практикува, защото ритриварите у нас не са разпространени, а другите птичари от честата стрелба се изнервят, развалят дресировката си и след това не работят добре на пъдпъдък. Още повече, че миризмата на гълъбовите птици изглежда не е привлекателна за тях и те не ги търсят с охота.

Лов от укритие:

Това е основен начин на ловуване на гургулици у нас, особено за по- възрастните ловци, за които броденето из високите слънчогледи е уморително и те предпочитат статичния лов. При прелитането си от местата за почивка към местата за хранене и водопой и обратно гургулиците се движат почти по едни и същи въздушни пътища. За почивка и наблюдение на местността те често кацат на самотни дървета с рядка корона и сухи клони по тях и престояват известно време там. Това те правят и по дърветата из нивите със слънчоглед и по жиците на електропроводите. В последния случай те кацат в близост до стълбовете, навярно защото изолаторите им приличат на кацнали птици, спокойствието на които им гарантира безопасност. В близост до подобни места (на 25-35 м. разстояние) се изгражда укритие, най-често колиба от клони и бурени, в която ловецът причаква гургулиците. Често, за да се привлекат към дадено дърво летящите птици, по клоните му се закрепват в естествена поза убити птици. Те действат като примамка - гургулиците са дружелюбни птици и ухотно кацат до себеподобните си. Навярно вида на спокойно кацналите птици им вдъхва доверие, че мястото е безопасно.

Този метод е много резултатен, особено когато птиците са в изобилие. При него не се загубват ранени птици, защото почти всички, по които стреляме, остават поразени на място поради възможността за точно прицелване по неподвижна мишена. Много са малко неточните изстрели, почти всеки патрон сега е сигурен трофей. Гургулиците се отстрелват със сачми №9 за първата стреляща цев и №7 във втората цев. Намирането на ударените птици е лесно, защото те падат под дървото или под жиците на електропровода.

За жалост, този прекрасен лов продължава само до средата на септември. След това гургулиците отлитат и се срещат много рядко. Остават само единични екземпляри, които навярно по здравословни причини не са успели да натрупат мазнини за прелета и ловът им става случаен. Гургулицата е чудесен трофей. Тя е красива птица и връзката с трофеи наподобява букет есенни цветя. От гастрономическа гледна точка тя е деликатес, особено когато е отстреляна през септември и е достатъчно затлъстяла. Месото й е нежно, сочно и много вкусно и може да се приготвя по най-различен начин. Най-вкусна е изпечена на скара върху дървени въглища. Супата от тлъсти вътрешности е истински шедьовър на кулинарията с тънкото си дивечово ухание и вкус.

След горенаписаното навярно всеки ще разбере, защо тази иначе дребна птица е любим дивеч за повечето български ловци.