Има хиляди субстанции и различни облъчвания, който въздействат ежедневно върху организма на кучето, така че тяхното изброяване може да стане само частично. Във въздуха има озон, цветен прашец, изкуствена светлина, автомобилни газове, насекоми, различни спрейове, изпарения от строителни материали, килими, бои, лепила. Не трябва да се подценяват токсините от акари или мухъл, епители на кокошки, плъхове, мишки, котки или хора. В редки случаи кучето може да реагира алергично и към своя стопанин. Дори продуктите, предназначени специално за кучета, не бива да бъдат изключвани.
Невинаги биват понасяни и медикаментите. Това важи също за хомеопатичните средства, добавките към храната или растителните екстракти като масло от чаено дърво, както и за консервантите в антиалергичните инжекции или ваксини.
Контактът с привидно безобидни вещества като апретури в одеяла, вълна, юта, пълнеж във възглавници, оцветителни или дъбилни вещества, както и никел и хром в нашийници, отрови в нашийници против бълхи, химически вещества в подови настилки, импрегниращи вещества за дърво, сдъвкани топки или пластмасови съдове, оцветени пластмасови кокали могат също да доведат до проблеми.
Най-големият проблем обаче са акарите. Никога не е имало поради всеобщото прилагане на инсектициди толкова много резистентни акари и те никога не са били толкова агресивни, колкото в днешно време. В тревата, сеното, талаша, почти навсякъде има безброй акари. Поради изменението на начина на хранене и тенденцията на преминаване от течна към твърда храна, алергията спрямо складови акари е най-често срещаната при кучетата. Допълнителните стресове за кучето, които предизвикват непряко алергии, са трайното изобилие на неестествени и недостигът на естествени дразнители, например потискане на стремежа към тичане, сексуалността или контактите със себеподобните. Получава се превъзбуждане от прекален шум, неестествени и нездравословни миризми, погрешно възпитание и т. н. Често пъти кучето няма възможност за самолечение, например за ядене на трева при остри чужди тела или дефицит на баластни вещества, както и консумирането на билки при определени заболявания. В повечето случаи алергиите са хронично проявяващи се заболявания, които се влошават с времето или се подобряват при привикване или терапия. За щастие са много редки острите случаи, като анафилактичен шок с почти мигновено разрушаване на кръвообращението и недостиг на въздух. Подобни критични ситуации настъпват най-често при инжекции и евентуално при масирано ухапване от оси или пчели.
По принцип симптомите на алергиите се развиват постепенно, което създава затруднения при установяване на причината. Стопанинът на кучето често не може да разбере, че причината за алергията е храната, защото кучето я консумира вече с години.
Обаче точно затова то има алергия. Типичното при еднообразната храна е, че кучето реагира с по-редки или прекалено твърди изпражнения.
Когато на нашето куче поставим нашийник против бълхи и то започне да се чеше, често пъти в началото не обръщаме внимание на това, тъй като си мислим, че нашийникът го смущава. Това може и да е така. Обаче в редки случаи след няколко дни може да настъпи зачервяване на кожата под нашийника. След няколко дни можем да открием гнойни пъпки или кървави следи от чесане, като космите около врата опадат кръгообразно. За съжаление при алергиите не е толкова лесно да се открият симптомите на техните причинители. Ако след хранене кучето започне да повръща или получи разстройство, може да приемем, че съответната храна не се понася от кучето. Обаче как да открием на коя съставка на храната кучето реагира с алергия? Не е достатъчно да се чете списъкът с добавките.
При предразположение към алергия при продължително хранене ще настъпят други хронични проблеми в храносмилането или например екзема на кожата, тъй като всички стандартни промишлени храни са съставени на еднаква база. Алергията междувременно променя своята територия. Сега вече не реагира първият контактен орган - дебелото черво, а при преминаването на алергените през тялото реагира кожата.
Симптомите на непоносимост могат да не бъдат подчертано изявени, така че може въобще да не ги усетим. По-голямата част от нашите кучета живее с чести оригвания, газове, подпухнал увиснал корем, омекнали кожа и мускули, прекалено големи количества изпражнения и понякога неприятна миризма на тялото. Болестта просто е станала норма на съществуване.
Когато реагира кожата, имаме още по-голям проблем, тъй като не знаем дали причинителят идва отвътре, например чрез храна или медикамент, или чрез контакт отвън, както при алергия от бълхи. Ухапвания се намират най-често в неокосмени места като корем, лапи, рамене, но и по главата, като се получава падане на космите по задницата или цялото тяло. Измененията по устата могат да говорят за контакт с хранителни средства, съдове или акари.
Често пъти не се намират нито изменения по кожата, нито бълхи. В такива случи говорим за "Pruritus sine matera", т. е. сърбеж без директно видима причина. Може да бъде обаче и директен контакт с пресен цимент, разтворители, бои, безсмислени спрейове за гланциране, нови килими или одеяла. При такива случаи алергените вече са преминали през цялото тяло и са излезли през кожата.
Органът за прочистване - кожата на кучетата, не е особено ефективен, тъй като то има малко потни жлези, за да изкара съответните отровни вещества от порите. Откритите възпалени и мокри места трябва да се приемат за аварийни отвори. Важно е дали сърбежът се появява през лятото или през цялата година. Причините при първия случай са треви, бурени, дървета, а при втория трябва да се предполага алергия от акари, перушина или гъбички. Най-чести алергии се срещат спрямо акари (60%), спрямо слюнка от бълхи (27%), спрямо треви и цветен прашец (14%) и спрямо плесенни гъбички (5%).
Може също мозъкът да е този, който реагира, и по кожата да няма нищо (церебрална алергия).
Всякакви симптоми на смущение в поведението като хаотично, деструктивно поведение, намалена способност за заучаване, неизчерпаема енергия или силен глад считаме за индивидуални качества на нашето куче. Неговата трудна възпитаемост се възприема като недостатък в характера, а не като грешка в храненето. Точно в това отношение трябва да има яснота. Болестните процеси, които предизвикват менталните симптоми, обикновено не се отчитат диагностично и терапевтично. При това поведението и душевното здраве зависят от променливата концентрация на различни обкръжаващи субстанции и определени алергени в мозъка, които не могат да бъдат отстранени чрез терапия на поведението или възпитание. Интересно е, че симптомите на алергия на мозъка са подобни на тези на хи-погликемията. Тя се получава от прекалено много и денатурирани, бързоусвояеми въглехидрати в храната, какъвто е случаят при сухата храна.
Получава се претоварване на регулационния механизъм на месоядното, което по природа не е приспособено към такива количества и видове въглехидрати. Нашето куче винаги има глад, защото неговата кръв му сигнализира по погрешен начин. Това води до ненаситност и повече набавяне на калории, отколкото е необходимо, но също и до агресия, нервност до хиперактивност, дори до несоциално поведение и епилептични припадъци.
Невинаги биват понасяни и медикаментите. Това важи също за хомеопатичните средства, добавките към храната или растителните екстракти като масло от чаено дърво, както и за консервантите в антиалергичните инжекции или ваксини.
Контактът с привидно безобидни вещества като апретури в одеяла, вълна, юта, пълнеж във възглавници, оцветителни или дъбилни вещества, както и никел и хром в нашийници, отрови в нашийници против бълхи, химически вещества в подови настилки, импрегниращи вещества за дърво, сдъвкани топки или пластмасови съдове, оцветени пластмасови кокали могат също да доведат до проблеми.
Най-големият проблем обаче са акарите. Никога не е имало поради всеобщото прилагане на инсектициди толкова много резистентни акари и те никога не са били толкова агресивни, колкото в днешно време. В тревата, сеното, талаша, почти навсякъде има безброй акари. Поради изменението на начина на хранене и тенденцията на преминаване от течна към твърда храна, алергията спрямо складови акари е най-често срещаната при кучетата. Допълнителните стресове за кучето, които предизвикват непряко алергии, са трайното изобилие на неестествени и недостигът на естествени дразнители, например потискане на стремежа към тичане, сексуалността или контактите със себеподобните. Получава се превъзбуждане от прекален шум, неестествени и нездравословни миризми, погрешно възпитание и т. н. Често пъти кучето няма възможност за самолечение, например за ядене на трева при остри чужди тела или дефицит на баластни вещества, както и консумирането на билки при определени заболявания. В повечето случаи алергиите са хронично проявяващи се заболявания, които се влошават с времето или се подобряват при привикване или терапия. За щастие са много редки острите случаи, като анафилактичен шок с почти мигновено разрушаване на кръвообращението и недостиг на въздух. Подобни критични ситуации настъпват най-често при инжекции и евентуално при масирано ухапване от оси или пчели.
По принцип симптомите на алергиите се развиват постепенно, което създава затруднения при установяване на причината. Стопанинът на кучето често не може да разбере, че причината за алергията е храната, защото кучето я консумира вече с години.
Обаче точно затова то има алергия. Типичното при еднообразната храна е, че кучето реагира с по-редки или прекалено твърди изпражнения.
Когато на нашето куче поставим нашийник против бълхи и то започне да се чеше, често пъти в началото не обръщаме внимание на това, тъй като си мислим, че нашийникът го смущава. Това може и да е така. Обаче в редки случаи след няколко дни може да настъпи зачервяване на кожата под нашийника. След няколко дни можем да открием гнойни пъпки или кървави следи от чесане, като космите около врата опадат кръгообразно. За съжаление при алергиите не е толкова лесно да се открият симптомите на техните причинители. Ако след хранене кучето започне да повръща или получи разстройство, може да приемем, че съответната храна не се понася от кучето. Обаче как да открием на коя съставка на храната кучето реагира с алергия? Не е достатъчно да се чете списъкът с добавките.
При предразположение към алергия при продължително хранене ще настъпят други хронични проблеми в храносмилането или например екзема на кожата, тъй като всички стандартни промишлени храни са съставени на еднаква база. Алергията междувременно променя своята територия. Сега вече не реагира първият контактен орган - дебелото черво, а при преминаването на алергените през тялото реагира кожата.
Симптомите на непоносимост могат да не бъдат подчертано изявени, така че може въобще да не ги усетим. По-голямата част от нашите кучета живее с чести оригвания, газове, подпухнал увиснал корем, омекнали кожа и мускули, прекалено големи количества изпражнения и понякога неприятна миризма на тялото. Болестта просто е станала норма на съществуване.
Когато реагира кожата, имаме още по-голям проблем, тъй като не знаем дали причинителят идва отвътре, например чрез храна или медикамент, или чрез контакт отвън, както при алергия от бълхи. Ухапвания се намират най-често в неокосмени места като корем, лапи, рамене, но и по главата, като се получава падане на космите по задницата или цялото тяло. Измененията по устата могат да говорят за контакт с хранителни средства, съдове или акари.
Често пъти не се намират нито изменения по кожата, нито бълхи. В такива случи говорим за "Pruritus sine matera", т. е. сърбеж без директно видима причина. Може да бъде обаче и директен контакт с пресен цимент, разтворители, бои, безсмислени спрейове за гланциране, нови килими или одеяла. При такива случаи алергените вече са преминали през цялото тяло и са излезли през кожата.
Органът за прочистване - кожата на кучетата, не е особено ефективен, тъй като то има малко потни жлези, за да изкара съответните отровни вещества от порите. Откритите възпалени и мокри места трябва да се приемат за аварийни отвори. Важно е дали сърбежът се появява през лятото или през цялата година. Причините при първия случай са треви, бурени, дървета, а при втория трябва да се предполага алергия от акари, перушина или гъбички. Най-чести алергии се срещат спрямо акари (60%), спрямо слюнка от бълхи (27%), спрямо треви и цветен прашец (14%) и спрямо плесенни гъбички (5%).
Може също мозъкът да е този, който реагира, и по кожата да няма нищо (церебрална алергия).
Всякакви симптоми на смущение в поведението като хаотично, деструктивно поведение, намалена способност за заучаване, неизчерпаема енергия или силен глад считаме за индивидуални качества на нашето куче. Неговата трудна възпитаемост се възприема като недостатък в характера, а не като грешка в храненето. Точно в това отношение трябва да има яснота. Болестните процеси, които предизвикват менталните симптоми, обикновено не се отчитат диагностично и терапевтично. При това поведението и душевното здраве зависят от променливата концентрация на различни обкръжаващи субстанции и определени алергени в мозъка, които не могат да бъдат отстранени чрез терапия на поведението или възпитание. Интересно е, че симптомите на алергия на мозъка са подобни на тези на хи-погликемията. Тя се получава от прекалено много и денатурирани, бързоусвояеми въглехидрати в храната, какъвто е случаят при сухата храна.
Получава се претоварване на регулационния механизъм на месоядното, което по природа не е приспособено към такива количества и видове въглехидрати. Нашето куче винаги има глад, защото неговата кръв му сигнализира по погрешен начин. Това води до ненаситност и повече набавяне на калории, отколкото е необходимо, но също и до агресия, нервност до хиперактивност, дори до несоциално поведение и епилептични припадъци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар