Наслука [2]

Нека сега да хвърлим поглед и към биологията на дивеча, с който ще се съревноваваме. Всеки се бори за нещо! Той - да оцелее, а ние - да не се изложим...

Какво знаем за пъдпъдъка и как да ловуваме на него?

Ареалът му обхваща почти целия "Стар свят". И като обект на лов още от стари времена, пъдпъдъкът се ползва със заслужена слава. До неотдавна той е бил едва ли не навсякъде из селските местности. Навсякъде можеше да се чуе: "пит-пи-лит" или "пъд-пъдък" (където има поле и ливади).

От известните ни 6 подвида, които се отличават незначително по окраски и размер, нас ни интересува най-многочисленият подвид - обикновеният пъдпъдък, който гнезди в Европа, Северна Африка и Южна Азия. Той се явявал основният вид пернат дивеч, заради който ловците отглеждали кучета птичари. Но през втората половина от миналото столетие нещата са се променили. Все още има много мними защитници на природата, които твърдят, че рязко намалялата численост на пъдпъдъка е резултат на безгрижното му изтребление от ловците. Но определено нещата не стоят така. Не един изследователски институт и десетки учени (не просто единични "наблюдатели" на природата) са доказали, че масовото изчезване на пъдпъдъка се дължи на интензификацията на селското стопанство. Масовото използване на химия, мощна техника и непукизмът на земеделските производители са причините ние да нямаме вече този лов, който са имали нашите дядовци! Ето някои числа, публикувани в научната преса: през 1959 г. един ловец е убивал средно 300 птици за ловен сезон, а през 1960 трофеите му са 100-200 бр. През 1961-62 вече са 100-150 бр., през 1962 - 50-80 бр., през 1963 - 20-40 бр., 1964 - 10-20 бр., а оттогава насам статистиката е сведена до срамното количество 2-20 бр. средно за ловец, за един ловен сезон и при разрешена норма за отстрел 165 броя! Установено е, че ловците прибират по-малко от една десета от това, което загива от химизацията и механизацията в селското стопанство. Паленето на стърнищата е последната гавра, с която земеделците се доказват над любимия ни дивеч. Може би сте виждали как ято щъркели, десетина котки и бездомни кучета стоят на "варда" на края на горящото стърнище, и пируват с опърлените малки пъдпъдъчета и мишлета.

Обикновен пъдпъдък. Биология.



Видима дължина на тялото - около 200 мм, а на крилете 97-112 мм. Теглото на един пъдпъдък е средно 90 г, а на добре охранен есенен мъжкар (петле) може да достигне 110-120 г. Рекордьорите, хранещи се на "шведска маса", стигат до 140-150 г. Темето му е тъмно, с леки светли ивици по средата и отстрани на главата. Над очите има бели вежди, които продължават към гривата. Гушката е леко ръждива, а коремчето - сиво-бяло. Тялото по принцип е по-светло от главата - жълто-кафяво с безпорядъчно пръснати светли петна (охра). Женската се различава от мъжкия по по-светлата глава и особено по светлата гушка. Самецът има тъмно петно (от кафяво до черно) под гърлото и кафяви пръски на гърдите. Населява котловини, полета и ливади - посевите със земеделски култури. Избягва блатисти места. Много е подвижен и плашлив. Живее само на земята, добре бяга и умело се крие. Излита бързо и неочаквано. Както повечето кокошеви, често маха с криле и само преди кацане планира. Скоростта на полета е средно 11 м/с, но достига до 15-16 м/с и спада до 8-9 м/с през есента. При излитане първо набира височина и чак тогава преминава в хоризонтален полет. Излитането е съпроводено често с издаване на характерен звук (подсвирване) - "цфийг". Снася до 20 яйца, мъти до 18 дни. През един сезон може да има няколко поколения. Ако се унищожи първото люпило, задължително има второ. У нас прелита към края на март-април, а отлита на юг, след като температурата спадне до 15 градуса, т.е. прелетът започва септември и завършва октомври.

Колективен лов без и с кучета

Ловуването на пъдпъдък индивидуално и без куче рядко е успешно, може да не се вдигне нито една птица. При колективния лов ловците се събират, оформят редици и "прочесват" люцерна, суданка, просо, метла, слънчоглед, царевица, ливади, картофи, лук, цвекло, домати - въобще местата, които обича пъдпъдъкът, но край тях задължително трябва да има вода.

Много ловци не признават лов без ловно куче. Английските птичари са непобедими в този вид лов. Добре работят по пъдпъдък и немските "универсали". Другите европейски птичари им отстъпват съвсем малко.

Охраненият пъдпъдък издържа добре на стойката на кучето. Когато излети, винаги лети ниско и по права линия. Затова и стрелбата по него се счита за лесна. За първи изстрел, когато кучето е "на стойка", можете да използвате полузаряди или силен дисперсант, снареден с по-дребни сачми - 11-10. Особено лесна е стрелбата по птица, която отлита от Вас. Просто се целите в нея. Но е доста трудно да уцелиш пъдпъдък, който лети косо или напречно на линията на стрелците. И ако някой си мисли, че е лесно, той дълбоко се заблуждава!

С куче може да се ловува и през целия ден, стига температурата на въздуха да не е над 30 градуса. При 25-28 градуса кучето (зависи и от породата) улавя до 50 процента от миризмата, която оставя дивечът; към 30 градуса изключва обонянието си въобще, а при 32-33 градуса отказва да работи, като това може да бъде и завинаги! За английските птичари това понятие е малко по-разтегливо, но на тях пък им влияе самият ландшафт и се отказват от раз! Най-добрият начин да откажете кучето си от лов е да го водите в жегата, в суха трева и плътен посев слънчоглед, където е задушно! Няма нищо по-красиво, по-приятно и по-скучно от индивидуалния лов с хубаво куче! И няма нищо по-безполезно и по-изморително от индивидуалния лов без куче! И няма по-голямо шоу от колективния лов на пъдпъдък със и без кучета! За лова с мрежи, капани и примамващи звуци няма да говорим. Всички те се считат за бракониерство!

Гълъбови (гургулици, гугутки, гривяци)

Ловът на "гълъбови" е недостатъчно известен за нашите ловци. И не затова, че не го познават, познават го, но най-вече заради липсата на познания в тънкостите му.



По принцип гургулицата е по-едра от пъдпъдъка. Но пък за сметка на това лети по-бързо и по-високо - доста (конкуренция е на бърнето), обича висшия пилотаж (конкурира се с бекаса), вижда много и надалеч, знае безброй вицове и легенди за знайни и незнайни ловни подвизи (с което се конкурира с дивата свиня). Тя е единственият доказан "магнит" за олово! Може да обере всичките патрони на голяма група ловци за отрицателно време! А и правилно приготвените от нея пържоли (на скара с дървени въглища) я задържат категорично напред в класацията! Т.е. с лова на гургулици шоуто е пълно! Средната маса на една гургулица е 150-190 г, като в началото на сезона се срещат масово 100-грамови "сини птици". За две седмици гургулиците се угояват така, че започват да приличат на летящи лимони с маса до 200-220 г, които при "централно" попадение просто се пръскат. Дори и пъдпъдъкът не го може така!



За да може да се ловува успешно на "летящата магия", трябва да се знае нещо за нейната биология, а ареалът й на разпространение е свързан изключително с наличието на един плевел, за което ще говорим друг път. Другото характерно е доста ранното й отлитане на юг. По научни данни гургулицата напуска едновременно цяла Европа. Влиянието на климатичната обстановка е съществено, като ускорява (но не забавя) отлитането. Един дъжд към края на август и... адиос! Другата особеност е дневният ритъм при масовия прелет. Гургулицата спазва точно до минута този ритъм.. Масовият й прелет започва от 20 август (за северните европейски райони) и продължава до 10 септември за южните. На по-късен етап може да се наблюдават само ята от късно излюпени млади птици и редки възрастни особи, които обикновено изпълняват ролята на водачи. Много трудно може да се попадне на пасаж, като нерядко за тази цел трябва да се пропътуват стотици километри. Няма никаква гаранция, че ще попаднете на правилното място, в правилното време, на правилния председател на ловна дружинка. Днес гургулиците са тук, а утре са изчезнали напълно! Нерядко миграцията на птиците се определя и от наличието на храна. Може би сте забелязали, че дори си избират сорта слънчоглед, а да не говорим за неговата зрялост.



Освен от храна, "гълъбовите" се нуждаят и от вода. Не могат без нея! Следователно местата на събиране на птиците са свързани с наличието на много вода. Това могат да бъдат големи реки, язовири, езера, та дори и ручеи и локви. Колкото повече е водата, толкова повече птици се събират край нея. Предпочитат течащата вода. Основните прелетни маршрути за Южна България са езерата край морето (Варна-Бургас) - река Ропотамо - река Резовска. Други основни маршрути са поречието на река Тунджа, поречието на Марица, на Арда и на Струма. Близко до водопоя са разположени и местата за хранене (до няколко километра), за гнездене, за почивка. Предпочитат да се хранят на полета, засети с просо, грахово-житни смески, пшеница и най-вече слънчоглед. Познаването на района ще Ви позволи бързо да се ориентирате.

Големите площи, засети със слънчоглед, са привлекателни за птиците, но в тях може да се ловува успешно най-вече от голям колектив ловци. Гургулицата не се храни с недозрял слънчоглед! Проверката на съдържанието на гуглата може да Ви помогне много за изясняване на обстановката. "Разпределението" на времето при гургулицата е много интересно и ако го знаете, ще Ви е от полза при ловуването. Гургулицата нощува в гъсто обрасли дерета и горски масиви. Предпочита за кацане диви круши, върби, леска, бряст. След като слънцето се издигне на един-два диаметъра, тя масово излита да се храни. Някои първо пият вода, а после отиват да се хранят. Ако не я плашите, бързо си напълва гушата и отлита на водопой. А тези, които се хранят на порции, могат да се връщат два-три пъти на полето. По обяд "гълъбовите" почиват "на сянка". Към 15-16 ч. вече са смлели храната и отново отлитат на полето, за да се хранят. Преди залез слънце - обратно към водата и гората. За предпочитане е да се ловува из местата за хранене. Не бива да се търсят или причакват гургулици край местата за водопой и почивка, неспортсменско е. И един ловец да има в района за почивка, целият пасаж напуска мястото още същата вечер. За останалите "гълъбови" (див гълъб, домашен сив гълъб, гугутка, гривяк) няма какво особено да се каже. Биете ли успешно гургулицата, другите не са Ви проблем.. Трябва да се има предвид само това, че гривякът вижда много повече и носи повече на бой, което го прави и по-труден за отстрел. На гургулица може да се ловува с патрони, снаредени с всякакви сачми - от No11 до No5 (до 13/00 включително, както е и при пъдпъдъка). Могат да се използват и специално подготвени патрони от номера 8 и 9, които се зареждат със сачми от 24 до 32 г. (Ако в полето има много гривяци, ще е добре да имате патрони, заредени с номера от 7 до 5). За близки дистанции - 24 г, 10 и 9 номер; за средни дистанции - 28 г, с номера 9 и 8; и за далечни - 32 г с номер 8.

Първи лов на младия птичар на гълъбови птици и бекасини

Ако притежавате млад птичар и досега сте положили много грижи за отглеждането и обучението му - за да продължи той да усъвършенства уменията си и да добие увереност в себе от огромно значение е собственото ви поведение. Първата година за младото куче е от особено значение и именно затова вашата правилна и постоянна намеса е толкова необходима - когато е нужно ще накажем или поощрим кучето, ще го подкрепим или насочим в действията му, като крайната цел е затвърждаване и коректно изпълнение на всичко заучавано в тренировките, повишаване ефективността на лова и запазване здравето на кучето.

Какво е мястото на лова на гълъбови птици в първия ловен сезон на младия птичар? За съжаление, то не е в челна позиция. Тези птици, като цяло, излъчват много слаба миризма за разлика от птиците, прекарващи по-голямата част от живота си на земята (пъдпъдък, яребица, фазан, горски бекас). Именно слабата миризма е и причината в обучението на кучето да открива и маркира дивеча (стойката) да не се ползват гургулица, гугутка, гривяк. Така е, защото то ще усеща дивеча от много близко разстояние и вероятността вместо да спре да връхлети върху него е голяма. Освен това в реалния лов е почти невъзможно птичарят да направи стойка на една от тези птици, защото те изключително рядко са на земята и притежават отлично развито зрение, забелязват отдалече опасността и веднага излитат, вместо да разчитат на камуфлажното си оперение (т. нар. мимикрия).

За да разберем защо е удачно поне първия ловен сезон с младото куче да се въздържаме от подобен лов, трябва да имаме предвид биологията на тези птици, начина им на ловуване и възрастта на кучето. Основният метод за ловуването на този вид дивеч е чрез причакването му на местата за хранене и на тези за водопой. Ловецът избира подходящо място с естествено укритие или сам прави такова, причаква прелитащите над него птици и в подходящия момент натиска спусъка. Като правило младите кучета са доста темпераментни и нетърпеливи, освен това не бива да забравяме, че през първия им ловен сезон още не притежават необходимата рутина. В обучението и лова на пъдпъдък младият птичар свързва изстрела с последващ апорт на дивеча. Като имаме предвид тези важни подробности, нека сега си представим един реален лов на гургулица и направим съответните изводи.



Отиваме на предварително избраното от нас място, например слънчогледова нива. Избираме позиция и започваме да чакаме първите птици. Кучето е непосредствено до нас, седнало или легнало, за да не ни пречи. Ето че вече се приближава гургулица, но за разлика от нас кучето не я вижда! Както си седи то, ние стреляме и птицата пада в слънчогледа. Кучето свързва изстрела с апорт, да, но то не е проследило и вдигнало птицата и не може да се ориентира за посоката, в която да тръгне и апортира. Апорт, но къде?! След като му подадете съответната команда, вашият помощник тръгва, но започва да се лута напред-назад, той е нервен и дезориентиран, бързо трябва да открие и донесе дивеча. Поради естеството на терена (липсата на видимост) и отсъствието на миризма на дивеча, единственият начин кучето да открие гургулицата е да се натъкне на нея случайно или да я види. Освен това, докато се лута нервно в слънчогледа, ние стреляме по друга птица, а то още не е открило първата. В повечето случаи младото куче изоставя търсенето и идва при нас, за да провери изстрела. Изводите, които можем да направим тук, са:

1. Кучето става нервно и припряно - то бърза и това се превръща в негов стил на работа и при "земните" птици.

2. Свиква да работи с поглед - в стремежа си възможно най-бързо да открие и апортира гургулицата и поради липсата на миризма, по която да я намери, то започва да се осланя на очите си, вместо на обонянието. ВиЖдали сме кучета, които след като усетят миризма на прикрил се дивеч, вместо да го маркират чрез стойка, започват да подскачат или се стремят да го видят... Така се разваля най-труднопостижимото и най-ценно качество на птичаря - спокойната и твърда стойка пред дивеча.

3. Усвоява лош апорт - това е резултат от буйния темперамент и липсата на натрупан опит в лова. Най-често се получава следното: когато, да речем, кучето е открило и вече апортира дивеча, ние стреляме отново. Веднага то пуска намерената птица и тръгва да търси другата, без да е довършило докрай апортирането.

4. Чувства неудовлетвореност от работата си - това е може би най-негативното усещане за младото куче. Основата за отлично и резултатно обучение и ловуване с птичар е здравата връзка ловец-куче. Тя е изградена на базата на взаимна привързаност и доверие. Кучето изпълнява всяка команда с цел да удовлетвори желанието на своя лидер. Когато това стане, то се чувства спокойно и се стреми да го прави постоянно, за да може да получи одобрение. Това одобрение е от голямо значение за кучето. Чрез него то разбира, че действията му са правилни и се толерират и заради тях то е оценено. Накратко казано, младото куче е удовлетворено и винаги "търси" това усещане... Но в нашия случай става точно обратното: въпреки усилията си да "зарадва" лидера, то не успява да открие и апортира убития дивеч. Ако това се повтори няколко пъти, кучето започва да се "съмнява" в правилността на действията на своя водач. Виждайки подобни пропуски в поведението на водача, то постепенно губи доверието си в него...

Независимо от казаното дотук, не е задължително тези, които притежават младо куче и обичат лова на гълъбовите птици, да се откажат от него. Все пак може да заведете ловния си помощник на такъв лов - но обезателно изберете това място, от което кучето може да вижда падащите след сполучливия ви изстрел птици. Помнете: стреляйте едва тогава, когато то ви е донесло дивеча, не докато го търси! За тези от вас, които не биха рискували, една отлична алтернатива е лов на бекасини!

Това е изключително динамичен и труден, но много емоционален лов. За да имаме повече шансове за успешен лов на този дивеч, е необходимо да се отбележат накратко някои съществени моменти. Обикновената бекасина (нарича се още "кръшкач") обитава влажни ливади, канали с тинесто дъно, малки язовири и езера, плитки временни водоеми, в които има водолюбиви растения - тръстика, папур и др. Храни се привечер и рано сутрин чрез вертикално сондиране на почвата. Знаейки тези малки, но важни подробности можем да изградим стратегия за по-резултатен лов с нашия млад ловен помощник, която може да бъде разработена в два варианта.

Първи вариант.

Отиваме край водоема, например малък язовир, в ранния следобед. Тъй като вече знаем "разписанието" на бекасините, ще ги търсим в тръстиката по края на язовира. Пускаме кучето и запазваме абсолютна тишина, ако е нужно, можем да го насочваме с жестове. Важно е да сме предпазливи, за да успеем да се приближим възможно най-близо до спотайващите се бекасини. Когато отстреляме първата, е удачно да я хвърлим един-два пъти, за да я апортира кучето. Така то ще се запознае и запомни миризмата й и след като я усети, отново ще я маркира. Това е крайната ни цел - твърда стойка на кучето пред спотайващата се в тръстиката бекасина. Важно е да знаете, че тези птици се "държат" много спокойно и доста време позволяват на кучето да стои пред тях, така че не бързайте. Шом то застане неподвижно, внимателно го доближете, като не забравяте: не го карайте то да вдигне диВеча!

Втори вариант.

Отиваме на избраното място привечер. Тогава бекасините се хранят и са малко по-непредпазливи, което е в наша полза. В този случай от помощ ще ни бъде малък бинокъл, с помощта на който можем да огледаме брега и да видим точно къде се намират хранещите се птици. След това, използвайки терена за прикритие, се доближаваме до изстрелно разстояние. Важно е да кажа, че в този случай ще ловуваме чрез издебВане и отличното изпълнение на командите за послушание на вашето куче тук ще е от голяма полза. При започване на издебването подайте команда "В крак!" (ако не сте сигурни в послушанието на кучето, го вържете с повода). Щом стигнете до изстрелно разстояние, тихо командвате "Седни!" или "На място!", прицелвате се и стреляте. Ако изстрелът е сполучлив, следВа команда "Апорт!". Естествено, ако във водоема има повече бекасини, вследствие на изстрела те ще се вдигнат, но обикновено след като покръжат кратко време, отново кацат в него. Затова е добре възможно най-бързо кучето да открие бекасината (ако е нужно, го насочвайте) и след това да се прикриете добре. Често се случва кръжащите птици да прелетят близо до вас, позволявайки ефективен изстрел. Предпоставка за това са бързият апорт и доброто прикритие.

Лов на диви гълъби

Дивите гълъби - гривяците и гургулиците, са желан и престижен дивеч в редица страни на Европа и особено в Америка и Канада. Ние не правим изключение. За съжаление неаргументирано късното откриване на лова в средата на август съкращава лова на гургулици до два-три излета. Тази година ситуацията ще е усложнена и от големите жеги. Знаем, че гълъбите са много чувствителни към недостига на вода. Ловът на гургулици традиционно се осъществява около слънчогледовите блокове. По-рядко се ловува на прелет, тъй като тук от ловеца се изисква добра стрелкова подготовка. Там, където са останали лесозащитни пояси, се стрелят много гургулици, като ловците се движат от двете страни на пояса и стрелят по излитащите птици, или ги чакат сутрин и вечер на прелет.
Ловът на гривяк е по-труден. Тази мощна и красива птица е изключително предпaзливa, има остро зрение и въпреки че често я наблюдаваме в полет на недосегаемо разстояние, рядко я закачаме на ресите. Жертва на неопитните ловци стават най-вече младите, тазгодишни птици, които лесно се отличават по по-малките размери и липсата на характерната „грива” - кичур пера на тила. Има обаче отделни ловци или малки групи приятели, които много добре са се специализирали в отстрела на тези птици и стабилно изпълняват дневната норма.
Много трудно и практически невъзможно е да се наближи за сигурен изстрел почиваща на дървото или хранеща се в полето птица. Да се проследят местата на прелет и времето на излитане за хранене е дълга и сложна работа. Тя трябва да започне преди откриването на лова, с бинокъл и ежедневни наблюдения.
Много ловци прикриват неспособността си и нежеланието да губят толкова време за лова на гривяци с това, че пренебрежително казват „Абе, мани ги тези гълъби. То дивеч ли е.” И отиват да бият пъдпъдък. Някои през целия си живот не са хващали в ръце тази птица. Тази птица често остава да зимува у нас, като прави огромни ята от по няколкостотин птици. Но даже опитните ловци се оплакват, че не успяват да ударят и една птица. Ще се опитаме да помогнем на тях и на всички, които биха искали да опитат този интересен и труден лов, с няколко съвета.

Преди много години и ние, млади ентусиазирани ловци, изпълнени с ловна страст, нееднократно се опитвахме да издебнем гривяк, кацнал на купа сено. Гълъбите литваха, без да ни допуснат и на сто метра. Но за пръв път истински ни учудиха по време на един лов. Заедно с приятеля ми се движехме по края на горски масив, завършващ до ожъната нива. На стоящото в средата на нивата полуизсъхнало дърво забелязахме около двадесет гълъбa, но не успяхме да ги наближим и те отлетяха и кацнаха в далечния край на нивата.
Решихме да използваме една проверена техника - подгонване. Напълно правилно преценихме, че птиците ще се върнат на дървото, и аз застанах под него, а приятелят ми отиде да заобиколи през гората, за да вдигне гълъбите към мен. Всичко стана, както бяхме пресметнали - подплашените птици хвръкнаха и се насочиха право към мене. Като наближиха на 50 метра, аз излязох иззад дървото, смятайки, че докато гълъбите се усетят и започнат да обръщат по инерция, ще дойдат още по-близо. Не можех да пусна по-наблизо, защото короната на дървото щеше да ми попречи да стрелям. Но номерът, който минаваше при по-тежките патици, не се получи. Щом като ме видяха, те едновременно се обърнаха на 90 градуса, практически на място. Не очаквайки такава бърза маневра, аз се забавих и изстрелите отидоха в небето.
Оказа се, че това беше едва авангардът. Всеки ден идваха нови и нови ята. Приятелят ми замина, а аз имах достатъчно време и реших да се захвана с гълъбите сериозно.
Първо установих на кои дървета гълъбите кацат за нощувка и за почивка през деня. Това бяха 3-4 групи от по няколко дървета, разположени по края на полето, по правило най-високите. По върховете се разполагаха наблюдателите-пазачи, а останалите накацваха по долните клони. В тези зони се струпваха до сто птици.
Първоначално използвах техниката с елементарно издебване, и то доста успешно. През деня, когато наближавах кацналото ято, първи ме забелязваха и литваха пазачите. Повечето птици хвръкваха, подчинявайки се на сигнала за тревога, но без да виждат опасността. Основната част отиваше навътре в гората, но няколко двойки и единични птици литваха във всички страни. Изтичвах до дърветата, където беше кацнало ятото, и се маскирах. Точно тези птици, откъснали се от основата група, се връщаха, търсейки роднините си, и биваха стреляни. Използвах сачми номер 4, но в магнум патрон, и така успявах да „достигна” птиците доста далеч. Така продължаваше, докато на гълъбите не им омръзна и те се преместиха навътре в гората. Загубих цял ден, докато установих, че точно в 8 сутринта те излитaт, за да се хранят на полето. Преди да кацнат на ожънатата нива, гълъбите кацаха на околните високи дървета, като идваха по един, по два и около половин час седят, внимателно оглеждайки местността. Тук реших да направя засада. Обаче да се стреля по кацнали не е спортсменско и, втopo, е скучно и неинтересно. При това птиците биха могли да кацнат и на съседните дървета.
Оставаха само две места по предполагаемия прелет - обрасъл с коприва шубрак в края на гората и висок буренак в нивата, доста далече от гората. Правих засади ту на едното, ту на другото място. По закона на гадостта, а може би ме забелязваха, но гълъбите прелитаха там, където в момента не бях. За два дена успях да ударя само два, и то благодарение на далечните изстрели. Самочувствието ми бе сериозно засегнато. Ето ги, съвсем близко са, но не можеш да ги пипнеш.
Тогава реших да изпробвам метода, който успешно прилагах при лова на гъски. Изкопах дупка и поставих мюрета. Понеже нямах изкуствени, да изрежа профили от шперплат ме мързеше, реших да използвам няколкото замразени във фризера птици.
Дойдох на мястото веднага след като се съмна, маскирах изкопаната дупка и поставих мюретата. Закрепих главите им с чаталчета и се получи пълна илюзия на хранещи се птици.
Първи реагираха враните. Дали от любопитство, дали от желание да се полакомят. С отвратително грачене те започнаха да кръжат над моите мюрета. До времето, когато трябваше да долетят гривяците, оставаше около час и аз с голямо удоволствие преполових тази групичка. Следващите досадници бяха ято градски гълъби. Около двадесет, те пикираха от голяма височина и накацаха около моето укритие. Не ми се хабяха патрони за тях. Освен това реших, че благородните диваци няма да седнат на една маса с тези плебеи. Затова просто ги изгоних, като плеснах с ръце. Главното бе постигнато. Съдейки по поведението на враните и градските гълъби, маскировката се бе получила идеална.
А ето и първия ми клиент. Гривякът кацна на върха на едно високо дърво. С интервал от няколко минути към него започнаха да се присъединяват двойки и единични гълъби. Когато станаха осем, всичките заедно без облитане полетяха към импровизираните мюрета. Но гривякът е истински дивак - хитър и предпазлив. Това не са глупавите градски гълъби. Очевидно нещо заподозрели, на тридесет крачки от мен групата рязко зави, набирайки височина. Скочих и с изстрелите си свалих два от задните. Общо взето не бе зле като начало, но нещо не ми харесваше. Тогава реших да оставя за мюрета само прясната двойка, а другите да прибера. Това явно подейства, защото три закъснели птици една след друга доста уверено завиваха към мюретата и бързо попълниха техния брой. Общо пет бройки - добър резултат за една сутрин. Утре ще изкопая нова яма - там, където кацат повече гълъби.
На следващата година използвах качествени изкуствени мюрета на гривяци. Нареждах ги по полето подобно на хранещо се ято. Особено ефективен стана ловът, когато успявахме да поставим един или два изкуствени гълъба на върха на някое дърво, в идеален случай стоящо отделно или в краен случай на края на гората. Използвахме дълъг прът, на края на който закрепвахме мюрето. Ловецът или неговият помощник се качват колкото се може по-високо и закрепват пръта. Ако това се получи, успехът е гарантиран. Достатъчно е да се маскирате наблизо и нито една птица няма да мине покрай мюретата. Всичко друго е вече техника. Наистина, много големи ята може да не обърнат внимание на примамката, но затова пък всички единични и малките ята са ваши.
Дотук говорихме за гривяците. Ловът на гургулици и градски гълъби е много по-лесен. Те не са толкова предпазливи. Допускат да бъдат издебнати на разстояние, откъдето ще ги поразите с патрон номер седем, особено подходящи са тези за трап. Веднъж само ни се случи да направим хубав лов на гургулици.
Бяхме на лов за пъдпъдъци, като следобед решихме да идем да постреляме по панички. За целта носехме един кашон патрони и те се оказаха много полезни.
Преминавайки покрай едно огромно поле, забелязахме много птици, накацали по жиците. Аз изскочих от колата и стрелях. Няколко птици паднаха, стотици други се вдигнаха и закръжиха наоколо. Птиците бяха гургулици. Повече никога не видяхме толкова много от тях. Вероятно се събираха, за да отлетят, или полето ги привличаше с нещо. Сред гургулиците от време на време се срещаха гривяци. След четири минути птиците започнаха да кацат на жиците. Ние бързо застанахме до стълбовете и започна нещо страхотно. Птиците идваха поединично, на двойки или на малки групи. Едвам успявах да презареждам пушката. Откъм мястото, където беше застанал моят спътник, се чуваше непрекъсната стрелба. Отработвах насрещни, странични и отдалечаващи се мишени. Гургулиците са малки и летят бързо, което правеше лова подобен на стрелбата по панички. Знаем, че навремето, преди да бъдат изобретени глинените панички, за мишени на стрелбищата са били използвани живи гълъби. Това време отдавна е минало, но по стечение на обстоятелствата ми се отдаде възможност да участвам в нещо подобно. Неслучайно немската дума за паничка е "тayбe", което означава гълъб.
Така че не пренебрегвайте гълъбите като ловен обект, особено като се вземат предвид и превъзходните им кулинарни качества.

Най-разпространените у нас диви гълъби:
А – гривяк
Б – гургулица
В – гълъб – хралупар – ловът му е забранен!