Наслука [2]

Нека сега да хвърлим поглед и към биологията на дивеча, с който ще се съревноваваме. Всеки се бори за нещо! Той - да оцелее, а ние - да не се изложим...

Какво знаем за пъдпъдъка и как да ловуваме на него?

Ареалът му обхваща почти целия "Стар свят". И като обект на лов още от стари времена, пъдпъдъкът се ползва със заслужена слава. До неотдавна той е бил едва ли не навсякъде из селските местности. Навсякъде можеше да се чуе: "пит-пи-лит" или "пъд-пъдък" (където има поле и ливади).

От известните ни 6 подвида, които се отличават незначително по окраски и размер, нас ни интересува най-многочисленият подвид - обикновеният пъдпъдък, който гнезди в Европа, Северна Африка и Южна Азия. Той се явявал основният вид пернат дивеч, заради който ловците отглеждали кучета птичари. Но през втората половина от миналото столетие нещата са се променили. Все още има много мними защитници на природата, които твърдят, че рязко намалялата численост на пъдпъдъка е резултат на безгрижното му изтребление от ловците. Но определено нещата не стоят така. Не един изследователски институт и десетки учени (не просто единични "наблюдатели" на природата) са доказали, че масовото изчезване на пъдпъдъка се дължи на интензификацията на селското стопанство. Масовото използване на химия, мощна техника и непукизмът на земеделските производители са причините ние да нямаме вече този лов, който са имали нашите дядовци! Ето някои числа, публикувани в научната преса: през 1959 г. един ловец е убивал средно 300 птици за ловен сезон, а през 1960 трофеите му са 100-200 бр. През 1961-62 вече са 100-150 бр., през 1962 - 50-80 бр., през 1963 - 20-40 бр., 1964 - 10-20 бр., а оттогава насам статистиката е сведена до срамното количество 2-20 бр. средно за ловец, за един ловен сезон и при разрешена норма за отстрел 165 броя! Установено е, че ловците прибират по-малко от една десета от това, което загива от химизацията и механизацията в селското стопанство. Паленето на стърнищата е последната гавра, с която земеделците се доказват над любимия ни дивеч. Може би сте виждали как ято щъркели, десетина котки и бездомни кучета стоят на "варда" на края на горящото стърнище, и пируват с опърлените малки пъдпъдъчета и мишлета.

Обикновен пъдпъдък. Биология.



Видима дължина на тялото - около 200 мм, а на крилете 97-112 мм. Теглото на един пъдпъдък е средно 90 г, а на добре охранен есенен мъжкар (петле) може да достигне 110-120 г. Рекордьорите, хранещи се на "шведска маса", стигат до 140-150 г. Темето му е тъмно, с леки светли ивици по средата и отстрани на главата. Над очите има бели вежди, които продължават към гривата. Гушката е леко ръждива, а коремчето - сиво-бяло. Тялото по принцип е по-светло от главата - жълто-кафяво с безпорядъчно пръснати светли петна (охра). Женската се различава от мъжкия по по-светлата глава и особено по светлата гушка. Самецът има тъмно петно (от кафяво до черно) под гърлото и кафяви пръски на гърдите. Населява котловини, полета и ливади - посевите със земеделски култури. Избягва блатисти места. Много е подвижен и плашлив. Живее само на земята, добре бяга и умело се крие. Излита бързо и неочаквано. Както повечето кокошеви, често маха с криле и само преди кацане планира. Скоростта на полета е средно 11 м/с, но достига до 15-16 м/с и спада до 8-9 м/с през есента. При излитане първо набира височина и чак тогава преминава в хоризонтален полет. Излитането е съпроводено често с издаване на характерен звук (подсвирване) - "цфийг". Снася до 20 яйца, мъти до 18 дни. През един сезон може да има няколко поколения. Ако се унищожи първото люпило, задължително има второ. У нас прелита към края на март-април, а отлита на юг, след като температурата спадне до 15 градуса, т.е. прелетът започва септември и завършва октомври.

Колективен лов без и с кучета

Ловуването на пъдпъдък индивидуално и без куче рядко е успешно, може да не се вдигне нито една птица. При колективния лов ловците се събират, оформят редици и "прочесват" люцерна, суданка, просо, метла, слънчоглед, царевица, ливади, картофи, лук, цвекло, домати - въобще местата, които обича пъдпъдъкът, но край тях задължително трябва да има вода.

Много ловци не признават лов без ловно куче. Английските птичари са непобедими в този вид лов. Добре работят по пъдпъдък и немските "универсали". Другите европейски птичари им отстъпват съвсем малко.

Охраненият пъдпъдък издържа добре на стойката на кучето. Когато излети, винаги лети ниско и по права линия. Затова и стрелбата по него се счита за лесна. За първи изстрел, когато кучето е "на стойка", можете да използвате полузаряди или силен дисперсант, снареден с по-дребни сачми - 11-10. Особено лесна е стрелбата по птица, която отлита от Вас. Просто се целите в нея. Но е доста трудно да уцелиш пъдпъдък, който лети косо или напречно на линията на стрелците. И ако някой си мисли, че е лесно, той дълбоко се заблуждава!

С куче може да се ловува и през целия ден, стига температурата на въздуха да не е над 30 градуса. При 25-28 градуса кучето (зависи и от породата) улавя до 50 процента от миризмата, която оставя дивечът; към 30 градуса изключва обонянието си въобще, а при 32-33 градуса отказва да работи, като това може да бъде и завинаги! За английските птичари това понятие е малко по-разтегливо, но на тях пък им влияе самият ландшафт и се отказват от раз! Най-добрият начин да откажете кучето си от лов е да го водите в жегата, в суха трева и плътен посев слънчоглед, където е задушно! Няма нищо по-красиво, по-приятно и по-скучно от индивидуалния лов с хубаво куче! И няма нищо по-безполезно и по-изморително от индивидуалния лов без куче! И няма по-голямо шоу от колективния лов на пъдпъдък със и без кучета! За лова с мрежи, капани и примамващи звуци няма да говорим. Всички те се считат за бракониерство!

Гълъбови (гургулици, гугутки, гривяци)

Ловът на "гълъбови" е недостатъчно известен за нашите ловци. И не затова, че не го познават, познават го, но най-вече заради липсата на познания в тънкостите му.



По принцип гургулицата е по-едра от пъдпъдъка. Но пък за сметка на това лети по-бързо и по-високо - доста (конкуренция е на бърнето), обича висшия пилотаж (конкурира се с бекаса), вижда много и надалеч, знае безброй вицове и легенди за знайни и незнайни ловни подвизи (с което се конкурира с дивата свиня). Тя е единственият доказан "магнит" за олово! Може да обере всичките патрони на голяма група ловци за отрицателно време! А и правилно приготвените от нея пържоли (на скара с дървени въглища) я задържат категорично напред в класацията! Т.е. с лова на гургулици шоуто е пълно! Средната маса на една гургулица е 150-190 г, като в началото на сезона се срещат масово 100-грамови "сини птици". За две седмици гургулиците се угояват така, че започват да приличат на летящи лимони с маса до 200-220 г, които при "централно" попадение просто се пръскат. Дори и пъдпъдъкът не го може така!



За да може да се ловува успешно на "летящата магия", трябва да се знае нещо за нейната биология, а ареалът й на разпространение е свързан изключително с наличието на един плевел, за което ще говорим друг път. Другото характерно е доста ранното й отлитане на юг. По научни данни гургулицата напуска едновременно цяла Европа. Влиянието на климатичната обстановка е съществено, като ускорява (но не забавя) отлитането. Един дъжд към края на август и... адиос! Другата особеност е дневният ритъм при масовия прелет. Гургулицата спазва точно до минута този ритъм.. Масовият й прелет започва от 20 август (за северните европейски райони) и продължава до 10 септември за южните. На по-късен етап може да се наблюдават само ята от късно излюпени млади птици и редки възрастни особи, които обикновено изпълняват ролята на водачи. Много трудно може да се попадне на пасаж, като нерядко за тази цел трябва да се пропътуват стотици километри. Няма никаква гаранция, че ще попаднете на правилното място, в правилното време, на правилния председател на ловна дружинка. Днес гургулиците са тук, а утре са изчезнали напълно! Нерядко миграцията на птиците се определя и от наличието на храна. Може би сте забелязали, че дори си избират сорта слънчоглед, а да не говорим за неговата зрялост.



Освен от храна, "гълъбовите" се нуждаят и от вода. Не могат без нея! Следователно местата на събиране на птиците са свързани с наличието на много вода. Това могат да бъдат големи реки, язовири, езера, та дори и ручеи и локви. Колкото повече е водата, толкова повече птици се събират край нея. Предпочитат течащата вода. Основните прелетни маршрути за Южна България са езерата край морето (Варна-Бургас) - река Ропотамо - река Резовска. Други основни маршрути са поречието на река Тунджа, поречието на Марица, на Арда и на Струма. Близко до водопоя са разположени и местата за хранене (до няколко километра), за гнездене, за почивка. Предпочитат да се хранят на полета, засети с просо, грахово-житни смески, пшеница и най-вече слънчоглед. Познаването на района ще Ви позволи бързо да се ориентирате.

Големите площи, засети със слънчоглед, са привлекателни за птиците, но в тях може да се ловува успешно най-вече от голям колектив ловци. Гургулицата не се храни с недозрял слънчоглед! Проверката на съдържанието на гуглата може да Ви помогне много за изясняване на обстановката. "Разпределението" на времето при гургулицата е много интересно и ако го знаете, ще Ви е от полза при ловуването. Гургулицата нощува в гъсто обрасли дерета и горски масиви. Предпочита за кацане диви круши, върби, леска, бряст. След като слънцето се издигне на един-два диаметъра, тя масово излита да се храни. Някои първо пият вода, а после отиват да се хранят. Ако не я плашите, бързо си напълва гушата и отлита на водопой. А тези, които се хранят на порции, могат да се връщат два-три пъти на полето. По обяд "гълъбовите" почиват "на сянка". Към 15-16 ч. вече са смлели храната и отново отлитат на полето, за да се хранят. Преди залез слънце - обратно към водата и гората. За предпочитане е да се ловува из местата за хранене. Не бива да се търсят или причакват гургулици край местата за водопой и почивка, неспортсменско е. И един ловец да има в района за почивка, целият пасаж напуска мястото още същата вечер. За останалите "гълъбови" (див гълъб, домашен сив гълъб, гугутка, гривяк) няма какво особено да се каже. Биете ли успешно гургулицата, другите не са Ви проблем.. Трябва да се има предвид само това, че гривякът вижда много повече и носи повече на бой, което го прави и по-труден за отстрел. На гургулица може да се ловува с патрони, снаредени с всякакви сачми - от No11 до No5 (до 13/00 включително, както е и при пъдпъдъка). Могат да се използват и специално подготвени патрони от номера 8 и 9, които се зареждат със сачми от 24 до 32 г. (Ако в полето има много гривяци, ще е добре да имате патрони, заредени с номера от 7 до 5). За близки дистанции - 24 г, 10 и 9 номер; за средни дистанции - 28 г, с номера 9 и 8; и за далечни - 32 г с номер 8.

Лов на гургулици

Ловът на прелетен дивеч в България - пъдпъдък, бекасина, гургулица, гривяк и бекас започва от първата събота след 15 август. От изброените птици най-разпространена и многобройна е гургулицата.

Гургулиците са прелетни птици за България, те отглеждат поколение тук, но през есента отлитат на юг. За лов се разчита, както на тук излюпените птици, така и на прелетни ята от средна и южна Европа. Прелетните ята се съсредоточават предимно в северозападните райони на страната - около градовете Видин, Кула и Грамада. Изобилието на гургулици в тези райони през септември става такова, че те стават напаст за нивите със зрял слънчоглед, поради което причиняват осезаеми вреди на фермерите.

До края на август се разчита само на местни птици. Тогава те се хранят из нивите с ожънати жита (стърнища), затова се търсят около тях. Като зърнояди птици гургулиците се нуждаят от много вода за пиене, поради което е излишно да ги търсим по места, където няма изворна, заблатена или течаща Вода. Нощем се нуждаят от високи, клонести дървета с гъста корона за преспиване, затова най-често ги срещаме около гористи долове, в дъното на които текат малки рекички.

В началото на септември започват да зреят слънчогледите, семето на които е любима и основа храна за всички гълъбови птици. От него гургулиците бързо натрупват подкожна тлъстина, която впоследствие се явява техния енергиен резервоар по време на дългия прелет на юг. Тогава птиците наедряват и стават с 50% по-тежки от отстреляните в средата на август.



Ловът на гургулици е много приятен. Поради многочислеността им ловецът може на воля да постреля, при което и трофеите са повече. Същевременно този лов не е лек, защото изисква наблюдателност и ловен опит, за да могат да се открият местата на обитание на птиците, както и местата, които посещават за хранене и водопой. Трябва до съвършенство да се овладее изкуството за дебнене, защото те са изключително предпазливи и плашливи, надарени с остро зрение. И накрая ловецът трябва да бъде отличен стрелец, защото гургулицата лети бързо и високо, като понякога рязко лъкатуши в полет.

У нас на гургулици се ловува индивидуално, като се използват следните методи :

Лов на прелитащи над слънчогледите птици:

Сутрин от разсъмване докъм 10 часа и следобед от 15 до 18 часа гургулиците се отправят за хранене в нивите със слънчоглед. Ловецът се движи бавно из високите растения, като за маскировка е облечен в камуфлажно облекло, а на главата си поставя "шапка" от слънчогледови зелени листа. Стреля се както по прелитащите птици, така и на подплашените от нас.

Обикновенно при внимателно ходене из слънчогледа птиците прелитат на височина 20-30 м., което изглежда доста невероятно за неопитните ловци. По-лесна е стрелбата по излитащи хранещи се птици, защото тогава те летят сравнително бавно право от ловеца, поради което прицелването е значително по-лесно.

Разновидност на този начин на ловуване е стрелбата по кацнали хранещи се птици на слънчогледовите пити. Те се забелязват отдалеч и понякога, увлечени в лакомията си, допускат ловеца на 30-40 м. Този лов е по-лек, но изисква продължително ходене сред бодливите слънчогледи по време на летните горещини. За сметка на това откриването на ударените прици е значително по-лесно, защото се запомнят местата, където кацат птиците, и се търси около тях. Докато при лова на прелет птиците падат далеч и откриването им в гъстите и високи слънчогледи, често с много плевели, е много трудно. Използването на куче-птичар за апортиране на отстреляните птици у нас не се практикува, защото ритриварите у нас не са разпространени, а другите птичари от честата стрелба се изнервят, развалят дресировката си и след това не работят добре на пъдпъдък. Още повече, че миризмата на гълъбовите птици изглежда не е привлекателна за тях и те не ги търсят с охота.

Лов от укритие:

Това е основен начин на ловуване на гургулици у нас, особено за по- възрастните ловци, за които броденето из високите слънчогледи е уморително и те предпочитат статичния лов. При прелитането си от местата за почивка към местата за хранене и водопой и обратно гургулиците се движат почти по едни и същи въздушни пътища. За почивка и наблюдение на местността те често кацат на самотни дървета с рядка корона и сухи клони по тях и престояват известно време там. Това те правят и по дърветата из нивите със слънчоглед и по жиците на електропроводите. В последния случай те кацат в близост до стълбовете, навярно защото изолаторите им приличат на кацнали птици, спокойствието на които им гарантира безопасност. В близост до подобни места (на 25-35 м. разстояние) се изгражда укритие, най-често колиба от клони и бурени, в която ловецът причаква гургулиците. Често, за да се привлекат към дадено дърво летящите птици, по клоните му се закрепват в естествена поза убити птици. Те действат като примамка - гургулиците са дружелюбни птици и ухотно кацат до себеподобните си. Навярно вида на спокойно кацналите птици им вдъхва доверие, че мястото е безопасно.

Този метод е много резултатен, особено когато птиците са в изобилие. При него не се загубват ранени птици, защото почти всички, по които стреляме, остават поразени на място поради възможността за точно прицелване по неподвижна мишена. Много са малко неточните изстрели, почти всеки патрон сега е сигурен трофей. Гургулиците се отстрелват със сачми №9 за първата стреляща цев и №7 във втората цев. Намирането на ударените птици е лесно, защото те падат под дървото или под жиците на електропровода.

За жалост, този прекрасен лов продължава само до средата на септември. След това гургулиците отлитат и се срещат много рядко. Остават само единични екземпляри, които навярно по здравословни причини не са успели да натрупат мазнини за прелета и ловът им става случаен. Гургулицата е чудесен трофей. Тя е красива птица и връзката с трофеи наподобява букет есенни цветя. От гастрономическа гледна точка тя е деликатес, особено когато е отстреляна през септември и е достатъчно затлъстяла. Месото й е нежно, сочно и много вкусно и може да се приготвя по най-различен начин. Най-вкусна е изпечена на скара върху дървени въглища. Супата от тлъсти вътрешности е истински шедьовър на кулинарията с тънкото си дивечово ухание и вкус.

След горенаписаното навярно всеки ще разбере, защо тази иначе дребна птица е любим дивеч за повечето български ловци.