Лов на вълци с капани

От всички наши хищници вълкът е най-кръвожаден, най-хитър, най-предпазлив и съобразителен. Като прибавим и неговата висока групова организираност, става ясно каква голяма опасност представлява за ловното стопанство и животновъдството. От това произлиза и необходимостта числеността на вълка да се регулира.

От всички породи домашни кучета, вероятно произлезли от вълка, най-близка му е източно-европейската овчарка. Но и от нея той се отличава с могъщата си, приповдигната предница, с тежката си и голяма глава, с широко поставените си къси, слабо подвижни уши, със силния си и дебел врат, ниско слизащия гръден кош, наклонения гръб и винаги висящата надолу слабо подвижна опашка.

Стомахът на вълка е с голяма вместимост, а лакомията му може да предизвика даже недоумение.

Глутница от 5-6 вълка за една нощ спокойно може да изяде цяла кошута със средни размери, оставяйки на мястото на пиршеството само оглозгания скелет и парчета кожа. Разбира се, това дава възможност на този хищник същевременно да може да понася дълги гладувания, съхранявайки способността си да бяга бързо и продължително.

Ловният участък на вълците е обширен и може да заема повече от 400 кв. километра. Най-често глутницата се движи ходом, точно един зад друг, като всички вълци стъпват в една и съща диря. Сетивата им - слух, обоняние и зрение - са отлично развити. Вълците са моногамни животни. Вълчата глутница представлява едно семейство, вклкючващо родителите, миналогодишните отрасли вълци (т. нар. годинаци) и тазгодишното потомство.

формирането на глутницата става през есенно-зимния период, когато младите вълчета са толкова отрасли, че са способни да водят скитнически живот. По време на сватбуването глутницата се разпада (през февруари), при което двойката родители се отделя от младите вълци и живее така до есента, до окончателното отглеждане на новото поколение.

Ловът на вълци с капани е много труден, като се има предвид тяхната предпазливост и съобразителност. Ако условно се приеме, че предпазливостта на домашната мишка по отношението на капаните клони към единица по петобалната скала, тази на пора и бялката е 1.5, на лисицата - 4.5, а на вълка е кръгло и безусловно 5. Това ни навежда на мисълта, че поставянето на капаните трябва да става много внимателно - те трябва да се маскират възможно най-добре, като предварително напълно се обезмиришат. Това става най-добре чрез изваряването им във вода, в която са поставени ароматни растения, съобразени с флората на местността, където ще залагаме капана. Не е желателно да го обезмирисваме с пелин или други полски билки, ако ще го поставяме в борова гора.

Така обработените капани се съхраняват в чиста платнена торба и се пипат с голи ръце само ако внимателно са натрити с ароматни треви или със сух конски тор.

За лов на вълци се използват мощни капани, оборудвани задължително с две пружини, защото от еднопружинен капан вълкът често измъква лапата си. Капаните не трябва да бъдат с голям диаметър на дъгите, защото така ще улавят крака на вълка в меката част, където има повече сухожилия и задържането му е по-сигурно. Ако капанът има широки дъги и здрави пружини, при мощното си затваряне те ще счупят тръбната кост на крака на вълка, кракът се обезчувствява и почти винаги хванатият хищник го отгризва и избягва. Към капана се прикрепва здрава верига, на която се окачва котва (обикновено разклонено чепато дърво, достатъчно тежко), която пречи на придвижването на вълка и същевременно оставя следа по снега или почвата от влаченето й. Неподвижно завързаният капан при-нудава вълка да се тегли и мята дълго време, след което или се изхлузва, или пречупва крака си и го прегризва. Веригата на капана също трябва добре да се обезмирисва и маскира.

При липса на сняг ловът с капани е много труден, защото трудно се откриват подходящите места за тяхното поставяне.

За да ловуваме успешно с капани на вълци, необходимо е да узнаем къде са техните постоянни пътеки (преходи), леговища или пикалища. При наличието на сняг нещата се опростяват, защото по-лесно откриваме дирите на вълците, особено пикалищата им - по жълтото оцветяване на снега. Поставянето на капан на вървище се прави винаги под следа, като след маскирането на капана отгоре по някакъв начин се възобновява веригата на следата (най-често това става с изработено от дърво подобие на вълча лапа).

Отлично място за капан са и вълчите пикалища.



Обикновено пикалищата са около открояващи се и ясно видими предмети: стълбчета, единични дървета и храсти, хълмчета, снопчета висока растителност, големи камъни сред полето, даже и край големи животински черепи. Няма вълк, който да устои и да не мине покрай подобно място. Ако не можем да открием естествено пикалище, можем да направим изкуствено такова. За целта събираме опикан сняг, разтопяваме го в стъклен съд и го консервираме с готварска сол.

Още по-добре е, ако сме убили вълчица (прекрасно, ако е разгонена), на която вземаме съдържанието на пикочния мехур, а в него поставяме изрязаните полови органи и прианалните жлези, разположени около ануса под формата на синкава мастна тъкан.

Всичко това размесваме с чист глицерин в съотношение 1:1, прибавяме готварска сол за консервация и затваряме съда, за да узрее съдържанието му десетина дни. Това е най-добрата мирисова примамка за вълци, особено през февруари, когато е сватбуването им. Интересното е, че тази примамка действа и извън сватбения период.

Ако нямаме на разположение убита вълчица, спокойно можем да направим същата примамка от убита скитаща разгонена кучка - ефектът на примамването ще бъде почти същият. Капаните се поставят по два около пикалището, от двете му страни.

Ефикасно е също така поставянето на капани около мърша, но само при условие, че е посещавана от вълци. Капаните не се поставят в непосредствена близост около мършата, а на подходите на вълците към стръвта - на разстояние поне 100-200 метра. Мършата трябва да е отдалечена от населено място, защото иначе на нея ще се ловят скитащите кучета.

Не описвам начина на маскирането на капаните, защото който иска да лови вълци, непременно трябва да е ловил поне белки и лисици. Не виждам доводи за това ловец, който не е усвоил „занаята" на по-слабо предпазливи хищници, да се учи на капанджийски лов точно върху вълци. Само ще си загуби времето.

Капаните задължително се проверяват всяка сутрин, веднага след разсъмване. Ако не можем да осигурим това, по-добре да не започваме. През светлата част на денонощието вълкът е плашлив, от страха силите му се утрояват и често се измъква от капана или прегризва лапата си.

Сивите разбойници - изкуството да говориш с вълците

Как да различим вълчетата от малките лисичета?

За да не разтревожим излишно лисичето семейство, нужно е да знаем по какво се отличават малките на вълка и лисицата.

Козината на вълчето представлява груба късокосместа покривка в сиво и тъмносиво, в съчетание със светъл вълнообразен пух и задължително с една черна ивица по дължината на гръбнака. Муцуната му е тъпа, главата му е покрита с бледожълта козина. Ушите му са малки, черни, заострени. На гърдите отпред козината е рядка, почти без пух. В отделни случаи у някои вълчета може да се наблюдава неголямо бяло петно на гърдите. Коремът е покрит с рядка гладка космена покривка, а на задните лапи почти отсъства козина. Опашката е широка, не съвсем черна или тъмносива, с черен връх. На лапите косъмът е къс и гладък. Лисичето има мека като коприна козина, съчетана с много редки по-дълги и по-груби косми със завити краища. Козината по гърба е винаги по-ярка, отколкото по корема и хълбоците. Коремът и гърдите, за разлика от вълчето, са пухкави. Главата е покрита с дълга космена покривка с риж оттенък. Ушите на лисичето са значително по-големи, отколкото на вълчето, и от външната си страна са покрити с черни косми, а вътре, в раковината, и около нея - с по-светли косми. Опашката е клинообразна, дълга, с бял връх.

Ловуване на вълци чрез звуково примамване

Когато вълчетата поотраснат (примерно в средата на август), след залез слънце те започват своите вечерни "песни". Изгладнели, те очакват своите родители и тъй като не могат да изтърпят глада, надават протяжен вой. Първото започва да пролайва с крехък глас своята хищна песен и останалите, без да могат да издържат да пазят тишина, се включват, издавайки по този начин къде се намира леговището. Понякога към пролайването на малките се включва ниският плътен глас на вълчицата и надалеч в околността се разнася общият им вой.

Обикновено родителите не позволяват на малките да се "разпяват", особено когато са подозрителни или са усетили присъствието на хора, затова с грозно ръмжене и озъбване сърдитата майка "скастря" с острите си зъби немирниците.

Много ловци разказват за тръпките, които пробягват по гръбнака им и карат кожата им да настръхне, когато наблизо се разнесе вълчият вой. И това е вярно. Нещо особено има в тези протяжни и тъжни звуци: тъга и печал, дива мощ и жестокост, които създават общото впечатление от вълчата песен.

Ако ловецът може да призовава успешно вълците, имитирайки воя им, трябва само да подаде глас и в отговор се понасят тези диви звуци, хармониращи с тъмната нощ, тишината и глухотата на гората. При наличие даже на слаб слух и гласови способности всеки може с успех да ловува на вълци чрез звукова примамка. Опитен в този метод (примамване с уста) ловец разказва, че за да се постигне прилика между вълчия вой и гласа на примамващия, трябва със средните пръсти на двете ръце да се запуши носът, а с останалите пръсти и дланите да се образува нещо като тръба, през която примамващият издава звуци, подобни на тези на вълка, като при това успешно да възпроизвежда вълчият вой. Разбира се, това е голямо изкуство и не всеки може без специално създадените за тази цел електронни звукови примамки, само с уста, да се справи с подобно предизвикателство. На първо време, разбира се, е нужно ловецът да се упражнява, без да губи надежда за успеха си. Важен момент тук е, че влажността на въздуха навън и гъгненето на човешкия глас поправят грешките на "изпълнението". Ако вълкът не е съвсем наблизо, може да бъде заблуден успешно. Нужно е само всеки път внимателно да се слуша неговият вой, всичките му звуци, и да се отработва до съвършенство примамването му чрез гласа на вълчицата или на малките вълчета. Ако в края на август ловецът или ловците решат да проведат лов на вълци там, където доказано има леговище, преди всичко трябва да се свържат с местни колеги, така че добре да се изясни в какво време на нощта вият хищниците. За да се определи точно местонахождението на леговището, добре е ловецът да остави някъде екипировката си наблизо до предполагаемото място - скрита и добре маскирана. После трябва да се отклони примерно на 90 градуса по примерен кръг и там да почака, преди да падне мрака. Ако с настъпването на тъмнината вълците не завият и не издадат леговището си, трябва да се подаде "глас" на вълчица майка. При добро подражаване на нейния глас малките веднага ще се обадят.

Към средата на юли вълчетата, а понякога и майка им, се отзовават по-"охотно" на звуковото примамване. На този факт е основан един интересен лов на вълци, който се провежда по следния начин. Ловецът, знаейки леговището на вълците, следва тази посока, като така разчита времето си за придвижване, че към залез слънце да бъде на мястото. За успешния лов трябва да се познават добре пътеките, които излизат от леговището (гъсталака, оврага или блатото) и по които хищниците излизат на лов за плячка. Избирайки където и да е в района на леговището открита неголяма площадка, ловецът преди всичко следва да определи посоката на вятъра, а след това си набелязва две точки - първа, откъдето да подаде глас, и втора, където може да се състои срещата с вълците, когато те се отзоват на повикването. Хищниците, вслушвайки се в гласа на примамващия, често му отговарят, а понякога се появяват и близо до него. Притежавайки отличен слух, те съвсем точно определят мястото, откъдето пристига зоването, но от предпазливост (каквато притежават всички големи хищници) и доверявайки се единствено на инстинкта си, те ще пристигнат при ловеца, задължително съобразявайки посоката на вятъра. Затова ловецът, независи­мо къде встрани от него се намират вълците, след подаването на глас трябва да притича по вятъра петдесетина крачки и отново да се притаи. Движейки се срещу вятъра, вълците неизбежно ще се окажат близо до него. На такъв лов е полезно да носите със себе си две оръжия: гладкоцевно и карабина. На близко разстояние по-"изгодно" ще е да се стреля с гладкоцевната, а ако още е достатъчно светло и хищникът се вижда добре на сто-сто и двайсет крачки, трябва да се стреля с карабината. Ако вълците предпазливо стоят встрани от ловеца, той може да подаде глас на заек, попаднал в капан (или както съществува такава електронна звукова примамка - "заек в стрес"). Опитният ловец, който владее подобно примамване с уста, има голямо предимство, защото вълците са силно привлечени от заек, попаднал в беда. Ловът на вълци чрез звуково примамване е полезен за изтребването на хищниците, но той е предимно индивидуален. Снабден с нужната бележка, ловецът, който владее звуковите методи на примамване, може да изживее неповторими емоции и да се сдобие с рядък трофей. Особено тогава, когато груповият лов на вълци не е разрешен в момента - въобще всякакъв групов лов - и дивите животни не са наплашени от човешко присъствие и гърмежи. Все пак с опитен колега дори и ловът на група ловци може да се увенчае с успех. Разбира се, при спазване на всички необходими мерки по време на подобен лов. Ако ловците са повече, стрелците трябва предварително да заемат позиции около вероятните пътеки, по които излизат и се прибират вълците, в това число и на тази позиция на петдесетте крачки по вятъра, за която вече споменахме.