четвъртък, 30 август 2007 г.

Сос за птици, дивеч и месо

Необходими продукти:

краве масло,

прясно мляко,

течна сметана за готвене,

пушено топено сирене,

пресни гъби - една тарелка,

черен пипер,

екстрагон /тарос/ или чесън - според вкуса,

лук,

сол или вегета,

жълтъци от яйца,

целина - по желание.

В малко олио и краве масло леко се запържват гъбите. Отделно се запържва брашното с настъргания лук. Залива се с малко бульон от задушените птици (в него има ром и вино) и се добавя при непрекъснато бъркане прясното мляко с разбитите жълтъци. Прибавят се гъбите, сметаната, чесъна. Бърка се, докато се стопи сиренето. Накрая се слага щипка чер пипер и естрагон.

Не се определят грамажи, тъй като се прави на принципа на бешамеловия сос, но с по-голяма плътност и гъстота. Възможно е творчество според вкуса и оттам - големите кулинарни промени.

Така приготвеният сос е за кулинарни ценители и доказани моабетчии.

сряда, 29 август 2007 г.

Заек в гювеч (глинен съд)

Продукти за 10 порции:

заек - 1.5 кг,
маслини - 200 г,
пресни гъби - 250 г,
моркови - 3 бр,
целина - 1 глава и листата й (пресни),
млечна царевица - 250 г,
пресен лук - 1 връзка,
чесън - 1 глава,
девисил - листа,
лук - малки главички - 10 бр,
сини сливи - 7-8 бр,
домати - 4-5 бр,
дафинов лист - 1 бр,
черен пипер - зърна,
краве масло - 150 г,
олио - 50 мл,
свински гърди - 250 г,
бяло вино -300 мл, вегета.

Изкиснатият и нарязан на порции заек се запържва с нарязаните свински гърди, а после се добавят зеленчуците и също се запържват. Всичко се изсипва в глинения съд и се добавят сливите, царевицата и подправките. Нарежда се месото, налива се виното и се овкусява с вегетата.

Съдът се затваря и се замазва капака с тесто. Пече се във фурна - първите два часа на 180 градуса и още един час - на 150 градуса.

Печено шпиковано месо от глиган

Продукти за 10 порции:

За шпиковането - количеството е по желание: пушен бекон, шунка, чесън, моркови, кисели краставици, сланина и др. , червен пипер, масло - 150 г, свинско месо от бут - 3.5 кг (мариновано), вино - 300 мл, олио - 50 мл, сол, даф. лист, черен пипер - зърна, бахар - 4-5 зърна, соев сос, мед - 5 супени лъжици.

За маринатата: червено вино, вода, стар лук, горчица, соев сос.

Месото се нарязва на едри еднакви парчета. С остър нож се шпикова с отбелязаните продукти. Отвън се намазва с масло и мед и се поръсва с червен пипер. Поставя се в тава с виното, подправките и се долива с вода. Завива се с фолио и се пече на 180-200 градуса 2.5 часа. С остатъка от бульона, разреден с вода, се прави по познатите начини сос за печеното.

Консумира се полято със соса и още по-обилно - с бяло винце.

четвъртък, 23 август 2007 г.

Лов на диви гълъби

Дивите гълъби - гривяците и гургулиците, са желан и престижен дивеч в редица страни на Европа и особено в Америка и Канада. Ние не правим изключение. За съжаление неаргументирано късното откриване на лова в средата на август съкращава лова на гургулици до два-три излета. Тази година ситуацията ще е усложнена и от големите жеги. Знаем, че гълъбите са много чувствителни към недостига на вода. Ловът на гургулици традиционно се осъществява около слънчогледовите блокове. По-рядко се ловува на прелет, тъй като тук от ловеца се изисква добра стрелкова подготовка. Там, където са останали лесозащитни пояси, се стрелят много гургулици, като ловците се движат от двете страни на пояса и стрелят по излитащите птици, или ги чакат сутрин и вечер на прелет.
Ловът на гривяк е по-труден. Тази мощна и красива птица е изключително предпaзливa, има остро зрение и въпреки че често я наблюдаваме в полет на недосегаемо разстояние, рядко я закачаме на ресите. Жертва на неопитните ловци стават най-вече младите, тазгодишни птици, които лесно се отличават по по-малките размери и липсата на характерната „грива” - кичур пера на тила. Има обаче отделни ловци или малки групи приятели, които много добре са се специализирали в отстрела на тези птици и стабилно изпълняват дневната норма.
Много трудно и практически невъзможно е да се наближи за сигурен изстрел почиваща на дървото или хранеща се в полето птица. Да се проследят местата на прелет и времето на излитане за хранене е дълга и сложна работа. Тя трябва да започне преди откриването на лова, с бинокъл и ежедневни наблюдения.
Много ловци прикриват неспособността си и нежеланието да губят толкова време за лова на гривяци с това, че пренебрежително казват „Абе, мани ги тези гълъби. То дивеч ли е.” И отиват да бият пъдпъдък. Някои през целия си живот не са хващали в ръце тази птица. Тази птица често остава да зимува у нас, като прави огромни ята от по няколкостотин птици. Но даже опитните ловци се оплакват, че не успяват да ударят и една птица. Ще се опитаме да помогнем на тях и на всички, които биха искали да опитат този интересен и труден лов, с няколко съвета.


Преди много години и ние, млади ентусиазирани ловци, изпълнени с ловна страст, нееднократно се опитвахме да издебнем гривяк, кацнал на купа сено. Гълъбите литваха, без да ни допуснат и на сто метра. Но за пръв път истински ни учудиха по време на един лов. Заедно с приятеля ми се движехме по края на горски масив, завършващ до ожъната нива. На стоящото в средата на нивата полуизсъхнало дърво забелязахме около двадесет гълъбa, но не успяхме да ги наближим и те отлетяха и кацнаха в далечния край на нивата.
Решихме да използваме една проверена техника - подгонване. Напълно правилно преценихме, че птиците ще се върнат на дървото, и аз застанах под него, а приятелят ми отиде да заобиколи през гората, за да вдигне гълъбите към мен. Всичко стана, както бяхме пресметнали - подплашените птици хвръкнаха и се насочиха право към мене. Като наближиха на 50 метра, аз излязох иззад дървото, смятайки, че докато гълъбите се усетят и започнат да обръщат по инерция, ще дойдат още по-близо. Не можех да пусна по-наблизо, защото короната на дървото щеше да ми попречи да стрелям. Но номерът, който минаваше при по-тежките патици, не се получи. Щом като ме видяха, те едновременно се обърнаха на 90 градуса, практически на място. Не очаквайки такава бърза маневра, аз се забавих и изстрелите отидоха в небето.
Оказа се, че това беше едва авангардът. Всеки ден идваха нови и нови ята. Приятелят ми замина, а аз имах достатъчно време и реших да се захвана с гълъбите сериозно.
Първо установих на кои дървета гълъбите кацат за нощувка и за почивка през деня. Това бяха 3-4 групи от по няколко дървета, разположени по края на полето, по правило най-високите. По върховете се разполагаха наблюдателите-пазачи, а останалите накацваха по долните клони. В тези зони се струпваха до сто птици.
Първоначално използвах техниката с елементарно издебване, и то доста успешно. През деня, когато наближавах кацналото ято, първи ме забелязваха и литваха пазачите. Повечето птици хвръкваха, подчинявайки се на сигнала за тревога, но без да виждат опасността. Основната част отиваше навътре в гората, но няколко двойки и единични птици литваха във всички страни. Изтичвах до дърветата, където беше кацнало ятото, и се маскирах. Точно тези птици, откъснали се от основата група, се връщаха, търсейки роднините си, и биваха стреляни. Използвах сачми номер 4, но в магнум патрон, и така успявах да „достигна” птиците доста далеч. Така продължаваше, докато на гълъбите не им омръзна и те се преместиха навътре в гората. Загубих цял ден, докато установих, че точно в 8 сутринта те излитaт, за да се хранят на полето. Преди да кацнат на ожънатата нива, гълъбите кацаха на околните високи дървета, като идваха по един, по два и около половин час седят, внимателно оглеждайки местността. Тук реших да направя засада. Обаче да се стреля по кацнали не е спортсменско и, втopo, е скучно и неинтересно. При това птиците биха могли да кацнат и на съседните дървета.
Оставаха само две места по предполагаемия прелет - обрасъл с коприва шубрак в края на гората и висок буренак в нивата, доста далече от гората. Правих засади ту на едното, ту на другото място. По закона на гадостта, а може би ме забелязваха, но гълъбите прелитаха там, където в момента не бях. За два дена успях да ударя само два, и то благодарение на далечните изстрели. Самочувствието ми бе сериозно засегнато. Ето ги, съвсем близко са, но не можеш да ги пипнеш.
Тогава реших да изпробвам метода, който успешно прилагах при лова на гъски. Изкопах дупка и поставих мюрета. Понеже нямах изкуствени, да изрежа профили от шперплат ме мързеше, реших да използвам няколкото замразени във фризера птици.
Дойдох на мястото веднага след като се съмна, маскирах изкопаната дупка и поставих мюретата. Закрепих главите им с чаталчета и се получи пълна илюзия на хранещи се птици.
Първи реагираха враните. Дали от любопитство, дали от желание да се полакомят. С отвратително грачене те започнаха да кръжат над моите мюрета. До времето, когато трябваше да долетят гривяците, оставаше около час и аз с голямо удоволствие преполових тази групичка. Следващите досадници бяха ято градски гълъби. Около двадесет, те пикираха от голяма височина и накацаха около моето укритие. Не ми се хабяха патрони за тях. Освен това реших, че благородните диваци няма да седнат на една маса с тези плебеи. Затова просто ги изгоних, като плеснах с ръце. Главното бе постигнато. Съдейки по поведението на враните и градските гълъби, маскировката се бе получила идеална.
А ето и първия ми клиент. Гривякът кацна на върха на едно високо дърво. С интервал от няколко минути към него започнаха да се присъединяват двойки и единични гълъби. Когато станаха осем, всичките заедно без облитане полетяха към импровизираните мюрета. Но гривякът е истински дивак - хитър и предпазлив. Това не са глупавите градски гълъби. Очевидно нещо заподозрели, на тридесет крачки от мен групата рязко зави, набирайки височина. Скочих и с изстрелите си свалих два от задните. Общо взето не бе зле като начало, но нещо не ми харесваше. Тогава реших да оставя за мюрета само прясната двойка, а другите да прибера. Това явно подейства, защото три закъснели птици една след друга доста уверено завиваха към мюретата и бързо попълниха техния брой. Общо пет бройки - добър резултат за една сутрин. Утре ще изкопая нова яма - там, където кацат повече гълъби.
На следващата година използвах качествени изкуствени мюрета на гривяци. Нареждах ги по полето подобно на хранещо се ято. Особено ефективен стана ловът, когато успявахме да поставим един или два изкуствени гълъба на върха на някое дърво, в идеален случай стоящо отделно или в краен случай на края на гората. Използвахме дълъг прът, на края на който закрепвахме мюрето. Ловецът или неговият помощник се качват колкото се може по-високо и закрепват пръта. Ако това се получи, успехът е гарантиран. Достатъчно е да се маскирате наблизо и нито една птица няма да мине покрай мюретата. Всичко друго е вече техника. Наистина, много големи ята може да не обърнат внимание на примамката, но затова пък всички единични и малките ята са ваши.
Дотук говорихме за гривяците. Ловът на гургулици и градски гълъби е много по-лесен. Те не са толкова предпазливи. Допускат да бъдат издебнати на разстояние, откъдето ще ги поразите с патрон номер седем, особено подходящи са тези за трап. Веднъж само ни се случи да направим хубав лов на гургулици.
Бяхме на лов за пъдпъдъци, като следобед решихме да идем да постреляме по панички. За целта носехме един кашон патрони и те се оказаха много полезни.
Преминавайки покрай едно огромно поле, забелязахме много птици, накацали по жиците. Аз изскочих от колата и стрелях. Няколко птици паднаха, стотици други се вдигнаха и закръжиха наоколо. Птиците бяха гургулици. Повече никога не видяхме толкова много от тях. Вероятно се събираха, за да отлетят, или полето ги привличаше с нещо. Сред гургулиците от време на време се срещаха гривяци. След четири минути птиците започнаха да кацат на жиците. Ние бързо застанахме до стълбовете и започна нещо страхотно. Птиците идваха поединично, на двойки или на малки групи. Едвам успявах да презареждам пушката. Откъм мястото, където беше застанал моят спътник, се чуваше непрекъсната стрелба. Отработвах насрещни, странични и отдалечаващи се мишени. Гургулиците са малки и летят бързо, което правеше лова подобен на стрелбата по панички. Знаем, че навремето, преди да бъдат изобретени глинените панички, за мишени на стрелбищата са били използвани живи гълъби. Това време отдавна е минало, но по стечение на обстоятелствата ми се отдаде възможност да участвам в нещо подобно. Неслучайно немската дума за паничка е "тayбe", което означава гълъб.
Така че не пренебрегвайте гълъбите като ловен обект, особено като се вземат предвид и превъзходните им кулинарни качества.


Най-разпространените у нас диви гълъби:
А – гривяк
Б – гургулица
В – гълъб – хралупар – ловът му е забранен!

Стойката на птичаря

Стойката e едно от най-важните полеви качества на птичаря. По същество тя е най-необходимото работно качество, тъй като без нея ловът с птичар губи прелестта си. Куче със слабо обоняние все някак може да върши работа, но птичар без стойка не е птичар и не изпълнява основното си предназначение. Независимо от всичко казано за стойката, ловците по-често се безпокоят за обонянието. И това до известна степен е обяснимо: стойката има значително по-малко качествени особености от обонянието.
Много от проявите на стойката са свързани с обонянието. Тя се осъществява по нареждане на мирисовия апарат. За да направи стойка, кучето трябва първо да надуши дивеча от нужното разстояние.


По изпълнението й различаваме няколко вида стойки: мъртва, твърда и подвижна. Под "мъртва" разбираме такава стойка, при която кучето все едно изпада в каталептично състояние и не мърда от мястото на заставането. Това може да доведе до извънредно трудно подхождане към затаилия се дивеч, даже и до невъзможност за това. Куче, изпаднало в подобно състояние не се отзовава на повикване, а това в условията на лов в силно обрасли местности (храсталаци, гора и други) не допринася за добра резултатност на лова.
Твърдата стойка се характеризира с неподвижност, напрегнатост на тялото, опашката и врата и с особено бдително положение на главата, сякаш тя е привързана към идващия мирис на дивеча с въже. Тази поза на кучето изразява предпазливост, увереност в близкото присъствие на птицата и страстност.
Твърдостта на cтойката съвсем не трябва да граничи със самозабрава, кучето трябва по заповед, по подаден сигнал или при приближаване на ловеца към него да подходи напред за да вдигне дивеча на крило, а при повикване предпазливо да се отдалечи от мястото на стойката и по най-краткия път да отиде при стопанина си. Въпреки строгата твърдост на стойката то не трябва да губи контакт с него, най- често чрез слуха си, a ако е възможно и зрително, но без да движи главата си. Подобно сътрудничество се забелязва по обръщането на очите му no посока на ловеца или по движението на някое от ушите.
При повдигната стойка е възможно кучето да не запази необходимата предпазливост и да си позволи да се мести или да променя позата на заставане.
Качеството (външният вид на застаналото куче) на стойката зависи не само от психиката на птичаря и от неговото телосложение, но в значителна степен и от силата на обонянието му. То се повишава и при точност на определянето на местоположението на затаилия се дивеч. Разстоянието, на което кучето застава, зависи преди всичко от силата на обонянието му, a красотата на далечната стойка се дължи най-вече на силата на високия му нос. Яловите стойки са грешки в работата на птичаря и се дължат на слабата избирателност на обонянието му. Към тях се отнасят и стойките пo старо легло на дивеч. Като дефект на обонянието също се считат и стойките пo птици, които не са обект на лов (различните пойни птици в полето). Но пълното пренебрегване на оставени от придвижил се дивеч следи или съвсем прясно изоставеното легло от своя страна намалява резултатността, поради неоткриването на придвижилия се дивеч.
Стойката трябва да завърши с лягане при излитането на птицата или поне с отсъствие на придвижване без команда.
Отличното обоняние и твърдата стойка все още са недостатъчни, за да считаме птичаря за добро ловно куче. Без послушание той само ще ни пречи по време на лов. Но тази форма на послушание, при която кучето без колебание изпълнява подадените команди, е недостатъчна, за да бъде то отличен помощник. Механичното подчинение като отговор на изискване от ловеца трябва да бъде изместено от съзнателно поведение и приспособяване към условията на лова, което даже преминава в сътрудничество. В този случай поведението на кучето изпреварва подаваните команди - това е послушание без думи и заповеди. Кучето със съзнателна готовност изпълнява дори изискванията, които прекъсват страстната му работа.



При ловуване в чисти равнинни местности не се налага да извикваме при нас кучето, когато е на стойка. Ho когато ловуваме в гора или силно обрасла хълмиста местност, не можем да виждаме пряко работата на кучето, отзоваването му е твърде полезно за резултатността на лова. Още по-добре е, когато кучето само напуска стойкатa и се връща при ловеца, който не го вижда. Това се нарича "анонсиране" и кучето го прави, осъществявайки своята нужда от сътрудничество. Вторичното подхождане към мястото на стойката става пo-предпазливо, но пак с твърда стойка с което като че ли кучето иска да демонстрира цялото си старание и опит. Без анонсиране ловът в гора губи своята красота и резултатност. Много неприятно е да тичате из гората, приведен под сплетените храсти и да търсите къде вашият любимец е направил стойка.

Специфични елементи при избор на ловна пушка

За да стреляте добре, задължително е да имате пушка, която напълно да ви съответства. Трябва да знаете също, че това нейно съответствие трябва редовно да бъде проверявано, защото дървото е материал, който се поддава на влиянието на топлината и влагата.
Би било наистина нещо изключително, ако една нова пушка е адаптирана така, че да съответства на вашите данни. Обикновенно, ако сте направили покупката си при специалист, цената за пригаждането и към вашите мерки е включена в тази на самата пушка. За да извършите едно добро адаптиране, предварително трябва да сте напълно убеден, че осъществяването му е реално необходимо. По-късно това ще ви помогне да напреднете в стрелбата, като същевременно ще избегнете да си задавате вечния въпрос: „Когато пропусна целта, кой е виновен за това? Оръжието или самият аз?"
Морфологичен захват
Когато хванем една пушка в ръце, първото усещане се изразява в захвата на приклада и ложата. Всички ние не притежаваме една и съща форма на ръцете. За paзлuкa от това самите пушки се произвеждат по стандартен начин. За стрелец десничар, когато дясната pъкa захване ръкохвaткaтa на приклада, то тя трябва да изпита усещане за удобство. Последната, имам предвид ръкохватката, не трябва да бъде нито пpeкaлeнo дебела, нито пpeкaлeнo тънка.
Напасване на ръкохватката на приклада
Ловец, който e по-скоро с фини ръце, има интерес да намали захвата на ръкохватката си, така че краищата на пръстите му да надминават края на нокъта на палеца му. По този начин той ще държи и контролира перфектно пyшкama си. Разбира се, за предпочитане е да притежавате една фина и една дебела ръкохватка. Същото се отнася и за захващането на ложата. Пpekaлeнo широка за pъкaтa, тя няма да позволи да държим пушката добре и ще затруднява контрола ни над нея по време на стрелба. Не бива да забравяме и пoкaзaлeцa, който трябва да се намира на подходящо разстояние, когато заема мястото си върху спусъка. Парадоксално е, но на това понятие за „правилен захват" много рядко се обръща внимание при адаптирането на едно оръжие, докато то е в основата на доброто му държане и е задължително, за да се чувстваме добре след като веднъж сме прикладвали.
Дължината на вашия приклад
За да проверят дали вашият приклад е адаптиран към дължината на ръцете ви, оръжейниците правят следния тест на своите клиенти. С опъната хоризонтално ръка, като пушкaтa се държи за ръкохватката, приклада се поставя върху предмишницата. След което предмишницата се вдига до перпeнguкyляpнo положение. Така приклада се поставя на свивката на лакътя. В това положение при опъната китка, средата на пoкaзaлeцa трябва да се намира удобно поставен върху опашката на спусъка. И всичко свършва до тук...
„ПРИКЛАДЪТ ВИ ТРЯБВА ДА Е ИДЕАЛНО АДАПТИРАН КЪМ ВАШАТА МОРФОЛОГИЯ"
Прикладът ви трябва да бъде леко усукан. Вдлъбнатата част на Вашето рамо (това означава точното място, където ще легне петата на приклада ви) невинаги е задължително перпeндuкyляpнa спрямо земята. Често основата й е с повече или по-малко леко изразена тенденция да е обърната към дясната ви страна. От това следва, че след като веднъж сте прикладвали, петата упорито се стреми да застане напряко, което е съвсем нормално. За да компенсирате това, задължително трябва да засучете вашия приклад, по такъв начин, че с пета, добре позиционирана във вдлъбнатата част на рамото ви, вашата линия на премерване да си остане изправена.
С прекалено или недостатъчно изразена човка
„Човката” - това е ниската част на петата на вашия приклад. Когато прикладвате, вашата пета не трябва в никакъв случай да закача дори леко долната част на pъкama ви. Щом веднъж сте прикладвали, петата трябва да се слее, да залепне идеално към вдлъбнатата част на рамото ви.
Прекалено дебелият приклад
Някои производители на пушки правят по-скоро дебели приклади. Леко пълните ловци го усещат незабавно. За да се чувстват удобно, когато прикладват, те са принудени плътно да прилепят бузата си към приклада. Помолете вашия оръжейник да отнеме малко от дебелината му. Формата на приклада трябва да е идеално адаптирана към вашата физика и начина ви на стрелба.
Прикладването
Много лесно може да проверите дали вашето прикладване е коректно. С пушка в ръце затворете очи. Изчакайте няколко секунди, а след това, без резки жестове, по най-естествен за вас начин прикладвайте оръжието си. С все още затворени очи чувствате, че приклада ви ляга добре върху вдлъбнатата част на рамото. Също така констатирате, че вашата буза удобно заема своето място. След което, без да мърдате нищо, отваряте очи. В този момент онова, което ще види дясното ви око (за десничарите, чието дясно око е направляващо) е първостепенно. Най-напред вашата линия на премерване трябва да е добре открита. Защото с ловна пушка не се стреля като с кaрaбuнa. Ако окото ви е поставено на нивото на вашата линия на премерване, вие ще пропускате да уцелите систематично отдолу вашия дивеч. Когато насочвате погледа си право в средата на една мишена, задължително е вашите цеви, да се целят леко над нея.

петък, 17 август 2007 г.

Winchester - куршумът XP3 в атака

В битката за технически нововъведения, кoитo водят производителите, Winchester нанася първия си сериозен удар за 2007 г. Куршумът ХРЗ, представен в Съединените щати миналата година, пристигна в Европа тази пролет.

Последните и две творения, куршумите Accubond СТ и Ballistic Silvertip, са на практика полуклонинг на Nosler Accubond и Ballistic Tip. Първият е предназначен за стрелба no-cкoрo no тeжкu животни. Вторият е с приложение при eкcтремнuтe дистанции, за отстрелване на пo-лек дибеч. Единствената значителна разлика между куршумитe Nosier и Winchester се заключава в антрацитно-сивото повърхностно покритие Lubalox на вторите, чийто изтъкван принос "да намалява триенето и по този начин да постига по-добри външни балистични характеристики" изглежда общо взето слабо определящ и въздействащ.

Оригинално творение, чиято амбиция е да се създаде куршум, предназначен преди всичко за лов на едър дивеч, но който да разполага с максимална ефикасност при всякакви дистанции на стрелба, от няколко метра при гонка до пределна далекобойност при планински лов.

Отправната им точка е бил куршумът Fail Safe, койтo също е оригинално творение на фирмата, предназначено за отстрел на масивен едър дивеч, на къса или средна дистанция.

Куршумът ХРЗ използва същата предна част, изработена в цял блoк с блиндажа, която откъм главата си е пробита от кухина, снабдена с фини вътрешни легла, образуващи едно разширяване под формата на четири еднакви венчелистчета.

Той заимства от него и задната част с оловно полуядро, което повишава цялостната му плътност, като благоприятства за запазване на скоростта и проникването при попадение. За сметка на това, куршумът ХРЗ изоставя стоманената част, поставена в предната част на оловното полуядро, която не позволя¬ва каквото и да било деформиране в тази задна част на куршума. Така това полуядро вече не е прикрепено към блиндажа чрез затварящ заден guck. То вече е съединено към него посредством химически процес. Кухината, издълбана в главата на куршума, се оборудва с поликарбонатен (червен) връх. Този връх благоприятства проникването във въздуха и избягва възможността куршумът да се повреди в магазина или пълнителя на карабината под въздействието на шока от отката при предходните изстрели. Задният край, притежаващ профил на "корабна опашка", оптимизира точността и съхранението на скоростта, като намалява чувствителността към страничния вятър.

И нaкpaя, както всички останали куршуми Winchester от "висшата гама", моделът ХРЗ получава вече споменатата външна o6pa6oткa Lubalox. Според Winchester куршумът ХРЗ афишира великолепна точност, съответно съхранение на скоростта и чувствителност към страничния вятър, снижено go стриктния минимум. Като към всичко това трябва да прибавим и ефикасност на попадението, почти непозната до този момент. И всичко това, при всички дистанции на стрелба.

При дълъг обсег (относително ограничена остатъчна скорост) предната част се разширява силно, като пo този начин гарантира максимално разрушаване на органите. На пo-къса дистанция (много висока остатъчна скорост), задната част се раздува след разширяването на главата, за да увеличи още повече спирателната сила. Колкото до загубата на маса в случай на удар в пo-едра кост, то тя на няколко метра (както и при далекобойност) е нищожна, благодарение на предната моноблокова част и на задното полуядро, спо¬ено към блиндажа. Наблюденията, осъществени през изминалия сезон в САЩ от първите ползватели на куршума ХРЗ правят валидна аргументацията на Winchester. Независимо каквu са условията и дистанцията на стрелба, ефикасността се oкaзва тотална, особено при стрелба пo едър дивеч.

Често споменаваната, но никога доказана, поливалентността на обсега на куршума Accubond CT този път изглежда съвсем реална. Въпреки че eврoпeйскaтa документация на марката обявява като остатъчни скорост и енергия на 100 m и 200 m, в действителност скоростите и енергията са на 100 ярда (91,5 m) и 200 ярда (183 m). Това представлява опит да се завишат леко постиженията на мунициите от страна на производителя с 3% приблизително, например, за кинетичната енергия на 200 m.

"Х"-ът и трите "Р"

Значението на наименованието ХРЗ? "Х" обозначава структурата с двойно ядро на куршума: предно полуядро изработено в цял блok с блиндажа, задно полуядро обединено със същия този блиндаж. Трите "Р" (РЗ) са инициалите на английски на точност, мощ и проникване (precision, power and penetration).

Моделът "Supreme Elite"

Мунициите за карабини на Winchester се разделят go момента на две големи семейства: Super Х за текущото производство и Supreme за по-усъвършенстваната продукция. Производство на куршумите ХРЗ поставя начало на един трети клон: "Supreme Elite". Mapкaтa окачествява този свой продукт като "най-добър от най-добрите".

понеделник, 13 август 2007 г.

Обработка на сърнешко гръбче

Месото на копитния дивеч, например от елен, сърна, диво прасе, се обработва по един и същи начин. Месото от гръбнака и задния бут се счита за най-ценно. Предварителната работа по отделянето на филето и костите, а също почистването на съхожилията и ципите, изисква повече търпение. Костите не са за изхвърляне, защото от тях може да се пригови вкусен бульон.
Манипулацията по обезкостяването на дивеча може да се проведе в най0обикновенни домашни условия. Необходими са удобна работна повърхност (маса, плот), остър нож, ножица за кости.
Както вече споменахме, подготовката и приготвянето на различните части от дивечовото месо – гръбнак, заден бут, плешка, врат, дреболии – са почти еднакви за всички видове копитен дивеч.
Обработка на гръбче от сърна
1. Гръбчето се полага с месестата част надолу върху работната повърхност. Отначало се отделят неголемите късчета филе, намиращи се от двете страни на гръбначният стълб.Трябва да се работи с удобен остър нож, като се внимава да не се повреди месото. Отделените късчета месо се почистват от сухожилия.
2. С помощта на ножа подхващаме ципата на гръбнака и внимателно я подрязваме отдолу, докато се отдели напълно.
3. Отделяме сухожилията по посока от седалището към врата на широки ленти, като държим ножа с дясната ръка, а острието му се плъзга успоредно на грубнака, за да не се поврежда месото; с лявата ръка държим сухожилието до пълното му отделяне до врата.
4. Отстрани на гръбчето под ребрата отделяме останалите при първоначалната обработка тлъстини и части от вътрешността на стомаха.
5. Двете филета леко се отделят от гръбнака, изрязвайки ги с ножа.
6. Доколкото месото от копитния дивеч не е тлъсто и при печене във фурна може да изсъхне, добре е да го шпиковаме с парченца сланинка. Как става това? Резенчетата сланина с еднакъв размер се закрепват на специална игла и с тях се шпикова сърнешкото гръбче от всички страни. С подходяшта ножица се изрязват стърчащите парченца сланина, оставяйки ги не повече от 1 см над повърхността. За шпиковане е подходяща както прясна, така и пушена сланина.

Сърната - начини на ловуване

Като едър дивеч, ловът на сърна е много желан от много ловци. Това им достава много морална наслада, независимо от факта, че те се сдобиват с така желан трофей. Има и месо и кожа, има и красиви спомени. Но преди всичко, за да има ловна слука, трябва да се отиде на лов. Поради силно намалелите запаси от сърна, допреди една-две години това бе недостижима химера за много от редовите ловци. Трябва да се знае, че ловуването на сърна и преди всичко от начина на неговото провеждане в голяма степен както размерът на ловните запаси от този вид дивеч, така и качеството на добитите трофеи. Затова на ловуването като една от формите за ползване на сърните трябва да се погледне с необходимата сериозност не само от страна на държавните органи и ловните сдружения, а и от всеки ловец, който се отправя на такъв лов. Необходимо е да се изберат тези начини на ловуване, които са не само най рационални, т.е. да дават най-положителни резултати от ловните излети, но преди всичко да осигурят добри резултати в размножаването, стопанисването, и подобряването на качествения състав на сърнешката популация. За да спазим тези основни принципи, трябва да отговорим по най-правилният начин на редица въпроси, като най-важните от тях са изборът на правилния метод на ловуване, откриване при всички обстоятелства на наранените сърни и правилното отношение към добитите трофеи.
По същество методите на ловуване при сърната са следните:
Лов чрез чакане (засада, варда)
Той се провежда обикновено сутрин или вечер, когато сърните излизат да се хранят или се прибират от паша. В районите, в които е осигурено спокойствието им, той може да се извършва по-продължително време, тъй като животните излизат по-рано привечер, а даже и следобед, и се прибират сутрин по-късно. Напротив, там, където сърните са наплашени и обезпокоени, ловуването по този метод може да се провежда само за кратко време сутрин и привечер, и то без гарантиран успех. По принцип при този начин на провеждане на отстрела трябва да се познават много добре навиците на сърната и по-специално по кое време и къде излиза на паша и кога се връща, както и местата на нейните пътеки. От моята практика мога да споделя, че правя наблюдения на избрания район поне един месец предварително и набелязвам всички удобни места за варда. Това ми е гарантирало успеха в ловните излети почти винаги. Никога не съм разчитал на случайността. Чакането по принцип се провежда край някоя поляна или ливада, където дивечът идва да се храни, както и по перваза на гората, в близост на която има люцерна и други фуражни култури. През есента особено подходящи за засада са площите, богати на дъбов и буков жълъд, където сърните идват редовно. По своята същност този вид лов е индивидуален. Ловецът трябва да застане на такова място, че да има обзор за наблюдение на приближаващите сърни, без те да могат да го забележат. Чакането може да се извърши направо на земята, на някое дърво или на специално устроено високо чакало. При чакането на земята е желателно да се избере леко издигнато място на терена, откъдето да има не само добър обзор на местността, но и да бъде удобно за стрелба. В такива случаи практикувам устройване на някакво импровизирано прикритие като пръчкарник от подръчни храсти, клони, плевели и др. налична растителност, или използвам естествено прикритие - стебла на дървета, група от храсти и др. За да бъдем сигурни, че сърните няма да ни подушат, трябва задължително да се съобразим с "розата на ветровете" и с посоката, от която очакваме дивеча. В противен случай сърните ще подветрят ловеца и неминуемо ще променят посоката на своето движение.
В сравнение с чакането на земята, използването на дърво или високо чакало за тази цел е многократно по-удобен и сигурен начин. Преди всичко ловецът се намира на известна височина над терена, има отлична наблюдателна възможност и най-важното - сърните трудно могат да го забележат. Погледът им е отправен встрани и напред, при това на чувствително по-ниско ниво и това е основното предимство на ловеца. Мястото за разполагане на такива чакала трябва да е такова, че да позволява стрелба във всички посоки, без да е неооходимо да се местим и нагласяме. В противен случай произведеният шум от тези приготовления ще прогони дивеча. Ловът чрез засада е един от най-прогресивните и рационални видове лов на едър дивеч. Той има много предимства, по-главните от които са:
1. Дивечът се стреля в спокойно положение, без да е гонен и безпокоен излишно. Именно поради това там, където се ловува по този начин, сърните са спокойни, не са наплашени и лесно се приближават по всяко време към човек.
2. Ловецът има възможност да огледа добре излязлото животно и да прецени въз основа на неговите качества и генетични заложби дали да стреля или не; избира се и необходимият трофей с предварителна представа за неговата даденост.
3. Спокойната стрелба дава възможност на ловеца доб­ре да се прицели и да порази дивеча в най-уязвимото място, така че той да падне веднага, а не да избяга наранен и впоследствие да стане плячка на хищниците.
4. От емоционална гледна точка този начин на ловуване има своите съществени предимства, защото при него проличават уменията и познанията на ловеца да избере правилното място за вардата, да прецени безпогрешно подлежащия на отстрел екземпляр и да го порази с точен и безкомпромисен изстрел.
Лов чрез издебване
Този начин на лов е също индивидуален. Ловецът сам търси сърните и се стреми да ги доближи на изстрелно разстояние по най-безшумния начин. За правилното и успешно провеждане на този лов е необходимо да се познава отлично местността и да се знае в дадения момент къде може да са животните, за да не се губи излишно време за тяхното търсене. За целта са необходими също много предварителни наблюдения на района. Придвижването е желателно да става по коларски пътища и отъпкани пътеки, като се стремим да бъдем максимално тихи. Това обаче е много трудно, особено през есента, когато шумата е опадала и още не е слегнала от влагата. При приближаването си към сърните ловецът трябва да използва максимално всички прикрития на терена: дървета, храсти, долове, оврази. Трябва да се движи безшумно. В случай, че забележи и най-малките признаци на тревога у животните, той трябва да спре незабавно и да изчака да се успокоят, за да може да продължи и да ги приближи. За по-лесно издебване на сърните може да се използва някаква каруца. Тези животни са доверчиви и не се плашат от конска или волска кола, поради което с нейна помощ може да бъдат доближени достатъчно. В този случай, за да не се подплашат от слизането на лове­ца от каруцата, е желателно той да стои ниско в нея и когато е достатъчно близо за успешен изстрел, трябва да слезе бързо и незабелязано и да се скрие веднага зад някое близко укритие. Каруцата продължава своето движение. Сърните, чието внимание е отвлечено от отдалечаващата се кола, по принцип не забелязват ловеца, освен ако той не допусне груба грешка и се издаде. При това положение той може спокойно да ги огледа и да стреля по избраното от него животно. Недопустимо е да се стреля по сърните от каруцата. Това противоречи на ловната етика. Освен това такъв изстрел много често е несигурен. От гледна точка на емоционалната нагласа този лов е най-привлекателен и емоционален. Умението на ловеца да се слее с околната растителност, неговата възможност да издебва дивеча и да го приближи на изстрелно разстояние, правилно да подбере нужния екземпляр от стадото и да го порази на място - всичко това си е висше ловно майсторство. В сравнение с вардата обаче невинаги има време за обстойно оглеждане на животните и за правилния избор на отстреляния екземпляр. Освен това при най-малката грешка дивечът побягва и успехът от лова се проваля.
Лов чрез примамване
Този метод на лов се използва само за отстрел на сръндаци по време на брачния период. Същността му се състои в примамване на мъжкаря чрез призивни звуци от любовен зов на женската сърна или чрез хормонален мирис на същата. За целта в първия случай се използва специална свирка, но може да се използва и лист от буково или крушово дърво (което си е цяло изкуство). И в единия, и в другия случай обаче, за сполучливото имитиране гласа на женската се изисква много опит и тренировки. Във втория случай се намазват предмети - камъни, дънери на дървета, пънове - със специален препарат, имитиращ миризмата на разгонена женска сърна. Провеждането на този лов, който е индивидуален, става по следния начин. Проучват се предварително районите на отделните сръндаци, което става с внимателно ослушване и наблюдение, без в никакъв случай да се безпокоят животните. След това ловецът избира подходящо място в близост до обичайните места за придвижване на сръндака, като се прикрива умело достига до него безшумно и незабелязано. В противен случай примамването ще бъде неуспешно.
Не е желателно веднага след установяването си на мястото на вардата ловецът да започне мамене. По-добре е да се изчака първо да се обади сръндакът или някакъв друг начин да се разбере къде се намира той в дадения момент. Но даже и да не се удаде това на ловеца, което при сърните е доста често, изчакването е необходимо, за да не се предизвика у животното дори и най-малкото безпокойство и съмнение, ако по някакъв начин е забелязало нашето приближаване. Едва след това ловецът издава през 2-3 минути по две-три последователни писукания, наподобяващи гласа на разгонената женска. Примамването не бива да продължава повече от 20-25 минути. В случай че ловецът усети или забележи идването на мъжкаря, той трябва веднага да преустанови примамването и да изчака неговото приближаване. В противен случай ще се издаде и сръндакът ще избяга. Ако след 20-25-минутно примамване никой не се отзове, ловецът трябва да се премести на друго място и там да опита отново. Този лов е доста труден и невинаги завършва с успех, тъй като сръндаците не се отзовават на повикванията с такава охота, както елените например. По-добър е ефектът с хормоналните мирисови примамки.
От гледна точка на емоционалната нагласа на ловеца ловът чрез примамване е особено привлекателен, защото изисква умения за имитиране гласа на женската сърна, правилен избор на подходящо място за примамване, търпение при изчакването на сръндака и умение да се придвижва незабелязан и да се слива със заобикалящата го природна среда. Този метод е слабо познат сред нашите ловци.
Лов чрез спокойна гонка
Този начин на ловуване може да бъде индивидуален или групов, като във втория участват един-двама стрелци и един-двама гоначи. Стрелците заемат тихо и внимателно определени места на пътеките-вървища, по които дивечът е навикнал да минава, и се маскират максимално добре. Гоначите се стремят да подгонят сърните и да ги отправят към тях без излишен шум и ловни кучета. За успешен лов и наслука е също така вземане под внимание посоката на вятъра по време на провеждането на лова. Стрелците по принцип трябва да застанат срещу вятъра, а гоначите да гонят по неговата посока. Го-начите почукват по дърветата и съвсем леко подвикват, за да вдигнат и подгонят сърните, без да ги подплашват. Само така животните ще излязат на обичайните си пътеки за придвижване спокойни и без да бягат пред очакващите ги стрелци. Подгонването не бива да се извършва на големи площи, тъй като сърните се подкарват много трудно на големи разстояния и съвсем скоро след вдигането си се отклоняват от избраната посока, връщайки се обратно. Късите гонки дават винаги по-добър резултат.
Спокойното вдигане може да се приложи в още един вариант. Гоначите се движат по ската на някой овраг, по посока на вятъра, като се стремят да вдигнат сърните в района. По хоризонтала над тях и малко напред се движат един или двама стрелци, оглеждайки се и ослушвайки се, за да забележат навреме идващата сърна. Тъй като повечето сърни се вдигат и се движат леко напред и нагоре, те в скоро време се приближават до стрелците, които могат да ги огледат и да стрелят спокойно по тях. От емоционална гледна точка този лов е интересен и привлекателен, тъй като изисква умения в разставянето на двете групи гоначи и стрелци, отлично познаване на терена, бърза и съобразителна стрелба. Нужно е обаче голямо внимание, за да не се случи злополука по време на ловуването.
Съществуват и начини за ловуване на сърни чрез класическа гонка, която е също като тихата гонка. Тук броят на гоначите е 4-5 човека, а стрелците са 7-8. Недостатък тук е, че гоначите гонят по-големи площи, безпокои се дивечът, наплашва се и той излиза на стрелците в бяг, което води до трудно преценяване на неговите генетични недостатъци и достойнства. Стреля се на тъмно и накрая се вижда какво сме убили.
По сърните се стреля с леки куршуми и нарезно оръжие. Тогава те се поразяват със сигурност и съвсем незначителна част от тях се наранява и похабява. Това обаче е възможно само при ловуването на варда, чрез издебване и чрез причакване. При ловуването чрез спокойна и класическа гонка, когато по сърните се стреля докато са в движение, за предпочитане е да се отстрелват със сачми. Най-удачни са от 6/0 до 8/0. Не бива да се стреля на повече от 40-50 м разстояние.
Ако спазваме тези препоръки, похабяването и загубването на раненото животно ще бъде само в отделни и изолирани случаи.

събота, 11 август 2007 г.

Сивите разбойници - изкуството да говориш с вълците

Как да различим вълчетата от малките лисичета?
За да не разтревожим излишно лисичето семейство, нужно е да знаем по какво се отличават малките на вълка и лисицата.
Козината на вълчето представлява груба късокосместа покривка в сиво и тъмносиво, в съчетание със светъл вълнообразен пух и задължително с една черна ивица по дължината на гръбнака. Муцуната му е тъпа, главата му е покрита с бледожълта козина. Ушите му са малки, черни, заострени. На гърдите отпред козината е рядка, почти без пух. В отделни случаи у някои вълчета може да се наблюдава неголямо бяло петно на гърдите. Коремът е покрит с рядка гладка космена покривка, а на задните лапи почти отсъства козина. Опашката е широка, не съвсем черна или тъмносива, с черен връх. На лапите косъмът е къс и гладък. Лисичето има мека като коприна козина, съчетана с много редки по-дълги и по-груби косми със завити краища. Козината по гърба е винаги по-ярка, отколкото по корема и хълбоците. Коремът и гърдите, за разлика от вълчето, са пухкави. Главата е покрита с дълга космена покривка с риж оттенък. Ушите на лисичето са значително по-големи, отколкото на вълчето, и от външната си страна са покрити с черни косми, а вътре, в раковината, и около нея - с по-светли косми. Опашката е клинообразна, дълга, с бял връх.
Ловуване на вълци чрез звуково примамване
Когато вълчетата поотраснат (примерно в средата на август), след залез слънце те започват своите вечерни "песни". Изгладнели, те очакват своите родители и тъй като не могат да изтърпят глада, надават протяжен вой. Първото започва да пролайва с крехък глас своята хищна песен и останалите, без да могат да издържат да пазят тишина, се включват, издавайки по този начин къде се намира леговището. Понякога към пролайването на малките се включва ниският плътен глас на вълчицата и надалеч в околността се разнася общият им вой.
Обикновено родителите не позволяват на малките да се "разпяват", особено когато са подозрителни или са усетили присъствието на хора, затова с грозно ръмжене и озъбване сърдитата майка "скастря" с острите си зъби немирниците.
Много ловци разказват за тръпките, които пробягват по гръбнака им и карат кожата им да настръхне, когато наблизо се разнесе вълчият вой. И това е вярно. Нещо особено има в тези протяжни и тъжни звуци: тъга и печал, дива мощ и жестокост, които създават общото впечатление от вълчата песен.
Ако ловецът може да призовава успешно вълците, имитирайки воя им, трябва само да подаде глас и в отговор се понасят тези диви звуци, хармониращи с тъмната нощ, тишината и глухотата на гората. При наличие даже на слаб слух и гласови способности всеки може с успех да ловува на вълци чрез звукова примамка. Опитен в този метод (примамване с уста) ловец разказва, че за да се постигне прилика между вълчия вой и гласа на примамващия, трябва със средните пръсти на двете ръце да се запуши носът, а с останалите пръсти и дланите да се образува нещо като тръба, през която примамващият издава звуци, подобни на тези на вълка, като при това успешно да възпроизвежда вълчият вой. Разбира се, това е голямо изкуство и не всеки може без специално създадените за тази цел електронни звукови примамки, само с уста, да се справи с подобно предизвикателство. На първо време, разбира се, е нужно ловецът да се упражнява, без да губи надежда за успеха си. Важен момент тук е, че влажността на въздуха навън и гъгненето на човешкия глас поправят грешките на "изпълнението". Ако вълкът не е съвсем наблизо, може да бъде заблуден успешно. Нужно е само всеки път внимателно да се слуша неговият вой, всичките му звуци, и да се отработва до съвършенство примамването му чрез гласа на вълчицата или на малките вълчета. Ако в края на август ловецът или ловците решат да проведат лов на вълци там, където доказано има леговище, преди всичко трябва да се свържат с местни колеги, така че добре да се изясни в какво време на нощта вият хищниците. За да се определи точно местонахождението на леговището, добре е ловецът да остави някъде екипировката си наблизо до предполагаемото място - скрита и добре маскирана. После трябва да се отклони примерно на 90 градуса по примерен кръг и там да почака, преди да падне мрака. Ако с настъпването на тъмнината вълците не завият и не издадат леговището си, трябва да се подаде "глас" на вълчица майка. При добро подражаване на нейния глас малките веднага ще се обадят.
Към средата на юли вълчетата, а понякога и майка им, се отзовават по-"охотно" на звуковото примамване. На този факт е основан един интересен лов на вълци, който се провежда по следния начин. Ловецът, знаейки леговището на вълците, следва тази посока, като така разчита времето си за придвижване, че към залез слънце да бъде на мястото. За успешния лов трябва да се познават добре пътеките, които излизат от леговището (гъсталака, оврага или блатото) и по които хищниците излизат на лов за плячка. Избирайки където и да е в района на леговището открита неголяма площадка, ловецът преди всичко следва да определи посоката на вятъра, а след това си набелязва две точки - първа, откъдето да подаде глас, и втора, където може да се състои срещата с вълците, когато те се отзоват на повикването. Хищниците, вслушвайки се в гласа на примамващия, често му отговарят, а понякога се появяват и близо до него. Притежавайки отличен слух, те съвсем точно определят мястото, откъдето пристига зоването, но от предпазливост (каквато притежават всички големи хищници) и доверявайки се единствено на инстинкта си, те ще пристигнат при ловеца, задължително съобразявайки посоката на вятъра. Затова ловецът, независи­мо къде встрани от него се намират вълците, след подаването на глас трябва да притича по вятъра петдесетина крачки и отново да се притаи. Движейки се срещу вятъра, вълците неизбежно ще се окажат близо до него. На такъв лов е полезно да носите със себе си две оръжия: гладкоцевно и карабина. На близко разстояние по-"изгодно" ще е да се стреля с гладкоцевната, а ако още е достатъчно светло и хищникът се вижда добре на сто-сто и двайсет крачки, трябва да се стреля с карабината. Ако вълците предпазливо стоят встрани от ловеца, той може да подаде глас на заек, попаднал в капан (или както съществува такава електронна звукова примамка - "заек в стрес"). Опитният ловец, който владее подобно примамване с уста, има голямо предимство, защото вълците са силно привлечени от заек, попаднал в беда. Ловът на вълци чрез звуково примамване е полезен за изтребването на хищниците, но той е предимно индивидуален. Снабден с нужната бележка, ловецът, който владее звуковите методи на примамване, може да изживее неповторими емоции и да се сдобие с рядък трофей. Особено тогава, когато груповият лов на вълци не е разрешен в момента - въобще всякакъв групов лов - и дивите животни не са наплашени от човешко присъствие и гърмежи. Все пак с опитен колега дори и ловът на група ловци може да се увенчае с успех. Разбира се, при спазване на всички необходими мерки по време на подобен лов. Ако ловците са повече, стрелците трябва предварително да заемат позиции около вероятните пътеки, по които излизат и се прибират вълците, в това число и на тази позиция на петдесетте крачки по вятъра, за която вече споменахме.

петък, 10 август 2007 г.

Кога да ходим на лов за глухари?

Правилното време за ловуване на този вид дивеч е измежду един от най-важните фактори за неговото стопанисване.
Какъв вид дивеч? Къде? Кога? и Колко? са важни въпроси за ловците. Ние ще дадем отговор на въпроса "Кога?", свързан с глухарите.
Отговорът на този въпрос под формата на ловен календар, има за цел не само да осигури слука, но и да създаде възможност на ловците да са в ритъм с биологията на глухара. Това ще даде спокойствие на глухарите през брачните им периоди, което като крайна отправна точка ще доведе до увеличаване на числеността на глухара и следователно ще даде възможност за по-голямо ползване след няколко години, както и за планиране на ловностопанската и туроператорската дейност.
Наблюденията през последните няколко години върху репродуктивния процес на глухара у нас и някои фактори, влияещи върху него, ни дадоха възможността да съставим календар с подходящи дати за лов през 2008, 2009 и 2010 година.
За основа при съставянето на календара е използван лунния календар, защото Луната е фактор оказващ значително влияние върху биологията на глухара. Луната оказва влияние върху началото, продължителността и интезивността на токуване на глухарите. Установихме, че движението на луната и нейните фази създават условия в определени години началото на кулминацията при размножителния период (токуване) да е по-рано през март, в други години в началото на април. В редки случай може да започва и в края на февруари. По-ранното начало води след себе си по дълъг размножителен период, като се повтаря пиковия момент през месеците март, април и май.
Най-интезивния период за токуване варира от средата на април до началото на май. Този момент в някой от годините може да бъде в края на април или началото на май, а срокът на лов е, както знаем, 15 април. Острела на глухара започва по-рано и той не може да оплоди женските, следователно прираста в следващата година ще бъде по-малък - по малко ползване.
Целта на този ловен лунен календар е именно да даде възможност на ловеца да влезе в ритъма, в биологията, като даде възможност на глухара да оплоди на спокойствие женските и в края на този период преди да е спрял да токува да бъде отстрелян.
И така, ето го и календарът с подходящите за ловуване дни:

2008

Април – 26, 27

Май – 4, 5, 6, 8, 13, 14, 15

2009

Април – 25, 26, 28

Май – 3, 4, 5, 7, 13, 14, 15

2010

Април – 16, 17, 18, 19, 24, 25, 28

Май – 2, 3, 4, 7, 13, 14, 15